Растеж и печалби

Наскоро ме попитаха дали очаквам черни лебеди над българската икономика през 2017 г. Първата реакция бе да кажа, че зад стабилните макроикономически данни се крият социални бомби.

Въпреки че през последните две години икономиката нарасна по-бързо от прогнозите, а бюджетът приключва с непредвиден излишък от 1.5 млрд. лева, в недрата на обществото се натрупва напрежение. Това не се изчерпва с вече клишираната констатация за високия процент българи, живеещи в материални лишения. Големият риск е маргинализацията на големи групи, често млади хора. Това вкарва вода в мотора на икономическия растеж, оставяйки все повече бизнеси без кадри и засилва политическата нестабилност, като дава мощ на популистките партии.
Наред с това обаче предстоят събития, които могат да променят съотношението на силите във финансите и икономиката. Остават и значителни рискове, свързани с енергетиката, въпреки че на пръв поглед 2016 г. сложи край на двете големите затруднения на НЕК – договорите с американските ТЕЦ и обезщетението по загубеното арбитражно дело с “Атомстройекспорт” за строителството на АЕЦ “Белене”.

– Изборите и дискусията за плоския данък
Каквото и да се каже за победителя от предстоящите избори на 31 декември 2016 г., би било спекулация. Твърде много ще зависи от изборните правила, а отделни събития (в това число извън България) имат потенциала да обърнат вота. Сигурната прогноза се ограничава до това, че ще имаме парламент с нестабилни мнозинства.
Проблемът с бедността и маргинализацията стоварва огромна отговорност на политиците, но засега няма признаци, че те искат и знаят как да се справят с него. Тази неспособност дава тласък на популизма.

БСП даде заявка, че ще постави отмяната на плоския данък в центъра на предизборната си кампания. Далеч не е сигурно, че тя ще може да го наложи сама в следващия парламент. Въпреки че не съм склонна да защитавам плоския данък на всяка цена, той все пак е само един инструмент. (Всичко по тази тема е тук). Необходимо е много повече от прогресивно облагане – специални образователни програми за децата в бедните райони, целенасочена политика по отношение на ромския проблем, пълна промяна на еврофондовете и т.н.
Няма да излагам аргументите “за” и “против” плоския данък отново, но се изкушавам от паралела с Финландия, която в продължение на две години се подготвя за експеримента с универсалния базов доход – друга любима тема на левите икономисти по света и у нас. Това бе съпроводено от формиране на изследователски екип, ясно очертани етапи и варианти, експерименти на терен с тестови групи и т.н. (виж тук). Каквото и да си мислите за идеята за универсалния базов доход, начинът, по който тя бе подготвена, заслужава уважение.

Управляващите в България сякаш нямат капацитета да организират идеите си по този начин. Вместо това виждаме неработещи предложения – така беше с идеята на правителството на Пламен Орешарски да въведе нещо като облекчение за работещите на минимална заплата. Недобре формулирана дори на техническо ниво е идеята на БСП за въвеждане на прогресивно облагане с двойно приспадане на необлагаем минимум (при това не става ясно дали БСП наистина иска това или е грешка). Именно това е причината МФ да твърди, че мярката ще е непосилна за бюджета с очаквана загуба на 1.5 млрд. лева.
На този етап е трудно да се прогнозира изходът от толкова неорганизиран дебат.

– Консолидация в банковия сектор
Това бе прогнозата за 2016 г., която се сбъдна в самия й край с обявлението на KBC (собственика на СИБанк), че ще придобие ОББ и “Интерлийз” за 610 млн. евро. Сделката, която ще бъде приключена през второто тримесечие на 2017 г., е логична, тъй като се знаеше, че СИБанк търси разширяване към предлагането на повече банкови услуги на дребно. Тя ще пренареди сериозно банковия сектор, тъй като ще създаде третата по големина банка в страната, детронирайки ПИБ от това място. Това не е въпрос само на класация, а може да има директни последици за отношението на БНБ и властите у нас към теми като Банковия съюз.
Една от причините България да не бърза с присъединяването към Банковия съюз бе, че това би означавало ЕЦБ да изземе директно надзора над трите най-големи банки. След като и трите банки станат собственост на чуждестранни институции, бъдещият финансов министър и икономистите, които възразяваха срещу членството в Банковия съюз, ще могат да забравят аргументите, че Банковият съюз е недовършен, а таксите на ЕЦБ – високи.

От друга страна, показателно ще бъде решението по приватизацията на ТБ “Виктория”. Въпреки че мащабите са много по-малки, предвид нежеланието на БНБ да дава нови лицензи за банки и осуетената продажба на “Токуда”, това остава една от малкото възможности за навлизане в банковия сектор.

– Продажбата на “Лукойл Нефтохим”
Руската компания обяви, че ще се концентрира върху добива и ще продаде свои ключови активи, включително в България. “Лукойл” е частна компания, но тя често е включвана от българските анализатори в арсенала на инструментите, чрез които Кремъл влияе върху политиката на София.

Очевидно е, че евентуална сделка би имала и политически измерения и затова тя няма да се реши чрез открит търг. “Лукойл” не само контролира единствената значима петролна рафинерия у нас, но и повечето складове за търговия с горива. Нейният мениджър в България Валентин Златев има сериозно присъствие и в други сектори, включително такива, които зависят от обществени поръчки.

Не знаем достатъчно за истинските аргументи на ръководството на “Лукойл” да сложи компанията в Бургас на тезгяха (дали действа под натиск или има свои планове) и оттам не можем да прогнозираме как то ще подбере купувача. Единствената публикация по тази толкова важна тема е статия в България Аналитика, която прогнозира, че купувачът ще бъде под силния контрол на Москва.
Българските власти и едрият бизнес имат слаби възможности да повлияят. Един от лостовете е антимонополната проверка на КЗК за картел на пазара на горива. Резултатът от нея се очаква в началото на 2017 г., но ако София поиска да има думата, не е вероятна бърза развръзка. По принцип подобни искове с неясен изход са силен инструмент за въздействие. Русия добре знае това, защото доскоро разполагаше с подобен инструмент (делото срещу НЕК).

– АЕЦ “Белене” и други енергийни неизвестни

Китайски инвеститори може и да не пробият в “Лукойл Нефтохим”, но в АЕЦ “Белене” като че ли имат шанс. Според вицепремиера в оставка Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова три компании са проявили интерес да строят АЕЦ ”Белене”, сред които е и Китайската ядрена корпорация. Предполага се и интерес от френската “Арева”, която е част от “Електрисите дьо Франс”. EDF и Китайската ядрена корпорация са замесени в най-крупния ядрен проект от последната година – Хинкли Пойнт Си, Великобритания. А Русия е ангажирана с доста мощности в Азия, включително Иран и Индия. Договорът за Хинкли Пойнт на стойност 21 млрд. паунда разкрива и тънкия момент, пред който може да се изправи евентуален проект в България. Той гарантира на френската компания “цена на изпълнение” от 92,50 паунда за мегаватчас. Ако цената на едро на електричеството е по-ниска от тази фиксирана стойност, потребителите ще покрият разликата, което се оценява на 29 млрд. паунда. Това бе и в основата на предпреждението на АИКБ, че в договора за АЕЦ “Белене” не е достатъчно да няма гарантирано изкупуване на електроенергията, както бе при американските централи.

За да се стигне дотам обаче, е необходимо първо да бъде взето решение за това дали ще се продават реакторите или ще се търси приватизация на проекта. Второто би означавало активите (площадката и двата реактора) да се отделят в отделна компания и започне процедура по приватизация. Това може да се случи най-рано през втората половина на годината, така че развръзка по темата АЕЦ не се очаква през 2017 г.

Повече внимание в краткосрочен план заслужават други евентуални обезщетения и искове. Европейската комисия забавя обявяването на решението си за това дали договорите с американските ТЕЦ представляват неразрешена държавна помощ. Комисията бе сезирана от бившето ръководството на КЕВР и работодатели и ако се съгласи с искането, трябва да постанови възстановяване на получената помощ с дължимите лихви. Това ще бъде голям удар за двете централи.
Вероятно в началото на 2017 г. ще стане ясно решението на съда във Вашингтон по делото на ЕВН срещу българската държава на стойност над 500 млн. евро. За разлика от делото срещу НЕК този път няма предварителни индикации.

– Големи сделки

През 2017 г. се очаква решение по концесията на Летище София. Ще бъде даден старт на два големи публични проекта – изграждането на ТОЛ системата и модернизацията на армията.

Останалите процеси, от които ще зависи разпределението на силите, традиционно са големите обществени поръчки (в това число за части от АМ “Хемус” и АМ “Струма”), управлението на неъстоятелността на КТБ, както и резултатите от стрес тестовете на пенсионните фондове и застрахователите, които ще бъдат обявени до февруари.