ръст

Годината, в която числата ни предадоха

На теория 2015 е годината, в която икономиката вероятно ще отбележи ръст, близък до 3%, заплатите растат с най-бърз темп от 2009 г., а безработицата е най-ниска от 2008 г. насам. Но много от основните показатели (с изключение на безработицата) са измамно добри. По различни причини данните за БВП, инвестициите и доходите не отразяват достатъчно добре тенденциите в икономиката.

Икономически ръст

БВП през третото тримесечие нарасна с 2.9% на годишна база и с 0.7% на тримесечна, съобщи НСИ. Бяха ревизирани и данните за първата половина на годината – на 2.6% за първото (предишна оценка 2%) и 2.6% за второто тримесечие (2.2%)

Годишният ръст е най-големият от първото тримесечие на 2011 г., когато бе 4.5%. Изненадващата ревизия на данните обаче не отразява истински ръст на производството, а промяна в методологията – по искане на Евростат бяха увеличени условната рента на жилищата, както и оценките за измамите с ДДС. Повлияли са още оценките за жп услуги в натура и промени в оценките на финансови услуги, заплащане на наетите от и към чужбина и др.

Направи впечатление, че най-много нараснаха т. нар.корективи – показателят, който отразява и приходите от ДДС, нараства с 12.8 на сто спрямо третото тримесечие на 2014 г. А брутната добавена стойност се увеличава само с 1.6%.

Внимание заслужава и динамиката на БВП по елементи на използване – ръст на потреблението с 1% спрямо третото тримесечие на предходната година (след спад през предишните две тримесечия) и спад на инвестициите с 0.4%. Принос за това потреблението да замести износа като основен двигател на ръста през третата четвърт на годината има т. нар. колективно потребление (на ведомства и пр.), което се е увеличило с над 5%.

Заплати

През третото тримесечие ръстът на средната работна заплата надхвърли 8% на годишна база, увеличавайки се спрямо предходните тримесечие.

НСИ не представя данни общо за деветмесечието, но изчисленията показват, че ръстът през януари –септември 2015 г. спрямо същия период на миналата година е със 7.8% (данните са претеглени с броя на наетите през съответните месеци, за да се избегне ефекта на наемане на повече хора с по-ниски заплати през лятото). Няма да е изненада, ако общо за годината ръстът също се ориентира към 8%.

Ръстът на заплатите е видим в доста сектори на икономиката, например, в ИТ, но като цяло рекордното покачване на възнагражденията, отчетено от НСИ, изглежда отразява преди всичко влиянието на ръста на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход.

Минималната заплата бе увеличена от 340 лв. на 360 лева от 1 януари и на 380 лв. от юли. Това прави средногодишно увеличение с 8.8% (което ще има значение, когато бъдат публикувани данни за годишната заплата през 2015 г.) и увеличение през третото и четвъртото тримесечие от 11.8% на годишна база. Минималният осигурителен доход бе увеличен с 4.2% от 1 януари и засегна повече хора, освен това има и ефект на избутване нагоре на близките до прага заплати, за да се запази диференциацията.

По данни на НАП отпреди година близо 400 хиляди души са били заети на заплати, равни или по-ниски от минималната.

Отчетеният от НСИ ръст на средната заплата от близо 8% надхвърля увеличението на осигурителния доход за периода (близо 5.5%). В същото време увеличението на събрания данък върху доходите от трудови правоотношения през 11-те месеца на годината е с 5.77%, като влияние за това оказва не само ръстът на заплатите, но и на наетите (с 0.6% за деветмесечието, според изчисления на база данни на НСИ).

Т. нар. компенсация на наетите или основният компонент на БВП, измерващ доходите от труд, също има умерен ръст с 2% през деветте месеца на 2015 г. (за разлика от ръста на БВП тези данни са по текущи цени и без сезонно изглаждане).

Анализ, публикуван в този сайт през септември, показа, че в редица сектори фактическият среден осигурителен доход е по-нисък от съответния МОД, което вероятно се дължи на договори на половин работен ден или на това, че работодателите не са успели да осигурят увеличението на заплатите до МОД, а само базата за изчисляване на осигуровки. Обикновено това се интерпретира като излизане на повече сектори от сивата зона (положителна трактовка). Но е възможно да има доста случаи, в които фактическите заплати са по-ниски от прага, а в някои случаи и от минималната работна заплата (негативна интерпретация). С оглед на предстоящото силно увеличение на МОД и МРЗ през 2016 тази тема ще продължи да ни интересува.

Инвестиции

В отчитането на преките чуждестранни инвестиции също бе направена значителна корекция, която недвусмислено се свързва с „Лукойл”. Това означава, че е налице еднократен ефект върху иначе добрите данни.

В резултат на корекцията инвестициите в дялов капитал бяха увеличени с близо 900 млн. евро, което съответства на третата непарична вноска в капитала на “Лукойл Нефтохим Бургас”, направена от мажоритарния акционер. В същото време подстатията Дългови инструменти бе коригирана надолу с над 600 млн. евро или приблизително колкото бяха отчетените инвестиции в дълг от Холандия през 2014 г. Възможно е, това също да е свързано с голямата инвестиция в рафинерията, която първоначално (и през 2014 г.) се отчиташе като заем, а след оценка на вещи лица този заем бе преоформен в капитал през юли тази година.

Нетният резултат от тези корекции е 300 млн. евро увеличение на чуждестранните инвестиции през 2015, показва съпоставката на данните.

Данните за десетте месеца на 2015 показват общо преки чуждестранни инвестиции в България в размер на 1372 млн. евро. Това е ръст от 37.2% – повече от впечатляващо. Но ако се премахне влиянието на увеличението на капитала на „Лукойл Нефтохим”, ръстът е с малко повече от 7%. Първата копка на комплекса за 1.5 млрд. долара бе направена през май 2012 г., а лентата бе прерязана през май 2015 г.

Ето защо не е изненада, че ръстът на чуждестранните инвестиции не намери потвърждение в общо увеличение на инвестиционната активност у нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *