10 поведенчески клопки за инвеститори

Уорън Бъфет твърди, че на човек не му е необходима голяма умствена сила, а характер, за да контролира импулсите, които вкарват другите в инвестиционни проблеми.
Успешното инвестиране изисква рядка способност – да се идентифицират и преодолява собствената психологическа слабост, коментира Morningstar.. През последните няколко десетилетия психологията навлезе в нашата култура по много начини. В областта на поведенческите финанси бяха публикувани томове научна литература, която се опитва да обясни защо хората вземат финансови решения срещу интереса си.
В тази статия фокусът е върху това как поведенческите финанси могат да донесат полза на инвеститорите и как те да не попадат в психологически капани.
1. Самонадеяност
Помислете за следното – 82% от хората казват, че са в горните 30% на благоразумните шофьори. Друго изследване показва, че когато хората казват, че те са 90% сигурни в нещо, всъщност са прави в около 70% от случаите. Оптимизмът не винаги е лош.
Но самоувереността кара хората да вярват, че са в състояние по-добре от останалите да открият например следващия Amazon. Свръхуверените инвеститори търгуват по-бързо, а това скъпо и рядко се отплаща. Разходите за търговия под формата на комисиони или загуби от спреда между цена купува и продава ограничават възвращаемостта.
2. Избирателна памет.
Малцина искат да си спомнят неприятния опит от миналото, особено инвеститорските грешки. Колкото по-уверени сме, толкова повече подобни спомени заплашват нашата представа за себе си.
Избирателното запомняне е форма на коригиране на когнитивния дисонанс. Според тази теория хората се чувстват некомфортно да поддържат едновременно две привидно различни идеи, нагласи или, в този случай, решения и затова се отстранява идеята, която не съответства на представата, която имаме за себе си.
Друг тип селективна памет е представителността – склонността да придаваме повече тежест на скорошните събития, като краткосрочните показатели и твърде малко – на доказателства от по-далечното минало. Като резултат ние подценяваме реалните шансове за случване на дадено събитие.
3. Самоограничения
Това се случва когато се опитваме да обясним всяка възможна бъдеща загуба с причини, които може да са верни, а може и да не са. Например, ако не се чувствате добре преди презентация, вече имате оправдание защо тя се е провалила. Инвеститорите могат да се поддадат на това, например, като признават, че не са отделили достатъчно време за проучване на дадена акция – в случай, че инвестицията не се окаже толкова успешна.
4. Непоносимост към риск
Много инвеститори се фокусират върху една акция, която губи пари.
Те са по-склонни да продават печеливши акции в опит да изтеглят някаква печалби, докато в същото време не искат да приемат поражението. Филип Фишър пише в книгата „Обикновени акции и необикновени печалби”, че най-много пари са били загубени от инвеститори, които държат акции, които не искат, докато могат да си го позволят.
Съжалението също играе роля. Това може да ни попречи да различим лошото решение от лошия резултат (дори ако сме избрали правилно инвестицията). Съжалението може да ни накара да вземем грешно решение за продажба – например, да продадем солидна компания, когато е на дъното вместо да купуваме.Хората усещат болката от загубата по-силно отколкото радостта от печалбата. Нежеланието да се приеме ранна загуба, може да ни накара прекалено дълго да чакаме обрат.
5. Невъзвращаеми разходи
Според тази теория ние не можем да игнорираме невъзстановимите разходи от едно решение. Неспособността ни да отпишем разходите за лоши инвестиции, ни пречи да оценим правилно ситуацията. Невъзстановимите разходите могат да ни подтикнат да държим една акции, дори когато бизнесът й запада, вместо да ограничим загубите. Ако губещата акция ни беше подарък, вероятно нямаше да упорстваме толкова дълго.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *