По предложение на Обединени патриоти парламентът подкрепи на второ четене промени в ЗЗД, с които се въвежда 10 години погасителна давност. Идеята е да се уреди проблемът с вечния длъжник без да бъдат поставяни условия.
Промяната предвижда с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Тази давност не се прилага за вземания: от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда.
За заварените случаи давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
Законът ще влезе в сила три месеца след обнародването.

Проектът, който бе внесен през юни, предизвика множество критики, тъй като нарушава правата на кредиторите в условията на бавни процедури за събиране на вземанията. След изтичане на срока задълженията се погасят без никакви негативни последици за длъжника. Проектът не се подкрепя от Министерство на правосъдието, според което той не е съобразен с продължителността на съдебните производства и изпълнителния процес и ще доведе до нарушаване правата на кредиторите.Законопроектът не отговаря на принципите за необходимост, обоснованост и предвидимост на нормативните актове, се казва в становището, подписано от заместник-министъра Евгени Стоянов. Министерството се е ангажирало с разработване на правна рамка на т. нар. колекторски дружества.
БТПП, както и БСК, посочват в становището си, че съществуват съдебни дела с продължителност над 10 години по данни на ВСС. Според палатата въвеждането на 10 г. погасителна давност нарушава конституционния принцип на равнопоставеност на частната собственост на кредиторите. БСК посочва, че 10 г. абсолютна давност ще ограничи и оскъпи достъпа до кредитиране на ФЛ чрез налагане на допълнителни обезпечения.
Камарата посочва, че е несъстоятелен аргументът, че 10 години са достатъчен срок за събиране на вземането. Законопроектът не отчита продължителността на съдебните процедури, за които бързината на заповедното производство не е решаваща, тъй като трябва да се има предвид възможността за предявяване на възражение, което предпоставя исков проце Не е отчетена възможността в рамките на обикновената погасителна давност от 3 до 5 години вземането на бъде предявено по съдебен ред.
В становището на АББ се посочва, че законът въвежда 10-годишна погасителна давност по аналогия с разпоредбите на ДОПК (тук БСК допълва, че давността по ДОПК на практика е 12 години). Не се държи сметка, че кредиторите не разполагат със законовите привилегии на държавата да съберат вземанията си и без да се отчита възможността за шиканиране на процеса. От банковата организация обръщат внимание и на неравнопоставеността на кредиторите по нововъзникващи задължения и заварените случаи.

Повечето критики се съсредоточават и върху факта, че не е направен сравнителен анализ с другия инструмент за решаване на проблема с вечния длъжник, а именно регламентиране на личния фалит.
В мотивите абсолютната давност е представена като алтернатива на т. нар. потребителска несъстоятелност. Но, както посочват МПр и други, не е взето предвид, че при фалитите на ФЛ са предвидени редица неблагоприятни ограничения по отношение на длъжника.