доходи

1% от данъкоплатците плащат 19% от данъците

от автор

0 коментара България

Две трети от данъкоплатците в България са декларирали средномесечни доходи под 600 лева, а 1% от данъкоплатците осигуряват над 19% от декларираните данъци през 2016 г.

Това показват изчисления на база данните от писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов до народния представител Лало Кирилов.

Според отговора общо данъкоплатците през 2016 г. са се увеличили до 3.08 милиона – най-високото им ниво за периода. Източник на данните са както декларираните данъци по чл. 50 от ЗДДФЛ, така и данните от Декларация 1 (тъй като не всички работещи подават годишна данъчна декларация.). Не се включват доходи, които не подлежат на облагане като ренти, обезщетения за безработица или пенсии. Декларираният данък през 2016 г. (последната приключила данъчна кампания) е 2.817 млрд. лева. Този размер е по-малък от събрания ДДФЛ през същата година, като разликата може да се обясни с допълнително разкрити приходи или с несъвпадение на данъчни периоди (данъкът от самоосигуряващи се лица, работещи на граждански договор и т.н. се събира авансово).

Средно на човек се падат по 76 лева деклариран данък, докато през 2012 г. сумата е била 58 лева. Тя е относително ниска, тъй като има голяма група лица, които получават ниски облагаеми доходи.

Това може да са хора, които са били временно заети (вкл. пенсионирали се през съответната година или абитуриенти, започнали първа работа), работещи на непълен трудов договор, фермери, лица, които са декларирали само доходи от наеми или спорадични хонорари и т.н.
Делът на хората, получаващи облагаеми доходи по-малко от 200 лева средномесечно, е значителен – 23% през 2016 г. и 30% през 2012 г.

Най-голямата група са лицата, получаващи облагаем доход от 250 до 600 лв. (средномесечно). Това са доходите, които са най-силно повлияни от МРЗ и минималните осигурителни прагове. Вижда се, че около 37% от хората са в тази група и техният дял е стабилен, независимо от общия ръст на доходите.

През посочения период минималната работна заплата се повиши от 270 лв. (до 1 април 2012 г.) до 420 лв. (2016).

От данните за декларираните данъци по групи се вижда, че през 2016 г. средният месечен данък за лицата, декларирали доходи от 250 до 600 лева, е 42 лева. Това съответства на брутна работна заплата от 480 лева, което е много близко до минималната заплата с оглед на начисляваните класове, както и на факта, че много хора се осигуряват върху по-висок от МРЗ осигурителен доход.

Ето защо можем да заключим, че тази най-голяма доходна група е доминирана от хора, които получават около минималната работна заплата.

Със средномесечни доходи под 600 лева през 2016 г. са били 64% от данъкоплатците, докато през 2012 г. техният дял е бил почти 74%.

Делът на хората, получаващи по-ниски доходи от 250 лв. средномесечно намалява, докато делът на по-високите доходи расте.

Данните показват още, че най-голямото увеличение на платените данъци като процент през периода, е дошло от лицата с доход над 5000 лв. През 2016 г. те са осигурили на хазната с 63% повече отколкото през 2012 г. Това обаче се дължи на увеличаване на броя на хората, които преминават в тази категория (с почти 13 хиляди) и в по-малка степен – на ръст на средния им доход. В по-долните подоходни групи, но над групата данъкоплатци, получаващи доходи, близки до МРЗ, практически няма промяна на средния доход в рамките на групата. Единствено при групата на МРЗ (от 250 лв. до 600 лв. средномесечен доход) виждаме сравнително постоянен брой лица, но увеличен среден доход. За периода от 2012 г. до 2016 г. техният деклариран доход е нараснал с над 7%.

Въпреки всички уговорки, които може да се направят като това, че тук се включват и доходи от наеми, хонорари, данните показват, че голяма група лица изглеждат разчитат основно на минималната работна заплата за увеличаване на доходите си.

Като цяло данните показват, че 62% от декларираните данъци се дължат на хора, които получават над 1000 лева средномесечно.

Уточнение: Тази новина получи прекалено голямо внимание в медиите, но интерпретациите понякога са погрешни. Когато говорим за средномесечен доход имаме предвид средномесечен облагаем доход. Ако едно лице е работило шест месеца при заплата от 1000 лева и шест месеца е получавало обезщетение от безработица от 200 лева, то средномесечният му облагаем доход е 500 лева, а средномесечният му общ доход – 600 лева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *