пенсионери

Осигурените лица във фондове от втория стълб – универсални и професионални, ще могат да се пенсионират по три режима: еднократно изплащане на натрупаната сума, ако е малка, пожизнена пенсия или срочна пенсия с право на наследяване. Това предвижда концепцията за регламентиране на фазата на изплащане на пенсии от допълнителното задължително осигуряване, изготвена от министерството на труда и социалната политика. В мотивите си министерството посочва, че не е възможно хем да се запази индивидуалната партида на лицата при пенсионирането им, хем те да получават пожизнена пенсия с право на наследяване.

Предлаганият избор между пенсия с наследяване, пожизнена пенсия или еднократно изплащане не е изненада за тези, които са следили дебата през 2016 г. Тогава, ако си спомняте, имаше идея парите за пенсия да се вкарат в общ пул, за да може средствата на починалите по-рано от разчетите на пенсионните дружества да послужат за изплащане на пенсиите на преживелите лица. Нашата прогноза бе, че ще се стигне до избора между наследяване или срочна пенсия, тъй като пенсионните дружества нямат достатъчни резерви (Виж повече за това тук). Финансовият министър Владислав Горанов дори говореше за дефицити. Тогава това бе наречено национализация и дебатът постепенно замря.

Сега той се възобновява, но съдейки по заглавията, има опасност отново да остане на ниво общи приказки за наследяването. Тоест две години бяха изгубени, без да се постигне напредък по изчистването на детайлите.

Също през 2016 г. Българската асоциация на дружествата по допълнително пенсионно осигуряване предложи девет варианта за избор на начин на изплащане на пенсиите, включително допълнителна пожизнена пенсия за старост с право на наследяване. Това е отпаднало.

Сега МТСП възобновява дебата, тъй като всички срокове да се регламентира изплащането на пенсии изтекоха. То  признава, че дружествата не са формирали достатъчни резерви, за да изплащат пенсиите на преживелите лица, като се запази и правото на наследяване на тези, които починат по-рано. Сегашната несъвършена уредба предвижда резервите да се формират за сметка на пенсионните дружества, а не за сметка на фондовете, тоест на осигурените (фондовете и дружествата са отделни юридически лица) и остатъка по партидите на тези, които са починали по-рано без да оставят наследници. Освен това сега не е ясно кой поема инвестиционния риск, тоест кой понася загубите при срив на борсите след пенсионирането на лицето – самото то или пенсионното дружество за своя сметка.

При това положение има два варианта, става ясно от документа – дружествата да поемат рисковете от преживяване или инвестиционни риск за своя сметка (малко вероятно) или да предлагат пенсионен договор без гаранции, при което пенсиите са изчислени при допускането за ниска доходност (техническия лихвен процент) и много голяма продължителност на живота, което означава те да бъдат по-ниски.

Така се стига до алтернативите – еднократно изплащане на натрупаната сума, програмирани тегления – тоест срочно плащане на натрупаните средства на части, като пенсиите могат да варират в определен диапазон или, трето, пожизнени пенсии, които обаче не се наследяват.

Новото в предложението на министерството на труда и социалната политика е, че се предлага тези варианти да зависят от размера на средствата. Това ограничава избора на лицата. Така еднократното изплащане ще е ако натрупаните суми позволяват пенсия до 20% от минималната, програмираната – от 20 до 50% от минималната и пожизнена пенсия за хората с по-високи натрупани суми (по избор, като това не е много ясно). Програмираната пенсия се отпуска за срок, съобразен с очакваната средна продължителност на живота в годината на пенсиониране и размерът й се актуализира веднъж годишно.

Няма възможност за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг или децата на преждевременно починалия, което създава неравнопоставеност между лицата, осигурени в УПФ и тези, които получават пенсия само от ДОО. Това е важно, защото за лицата с по-високи доходи рискът да живеят по-малко от очакваната средна продължителност на живота се превръща в мотив за избягване на осигуряването. Следва да се прави разлика между наследяване на сумите в партидата и продължаване на изплащането на пенсия, макар и намалена, на наследниците (така, както прави ДОО с вдовишките пенсии).

Проектът е само концептуален, така че не може да се каже дали е окончателно ограничен и изборът на пенсионните дружества да предложат други продукти, различни от трите варианта.

Пожизнената пенсия се изплаща от специално създаден фонд, отделен от индивидуалните партиди – Фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Под това име всъщност възкръсва идеята за общ пул, от който да се плащат пенсии, но терминът е избегнат. Средствата от този фонд ще се инвестират консервативно.

Има обаче съществени разлики с предходния опит за обобществяване на индивидуални партиди в общ пул. Първо, това няма да се отнася за всички пенсии, а само за пожизнените. Второ, подробно се регламентира кога и как ПОД покрива за своя сметка инвестиционния риск, съответно отчисленията, които ще се правят за резерв, при реализиране на по-висока доходност. Трето, пенсиите ще се актуализират в зависимост от дохода – както в посока увеличение, така и в посока намаление, но ще има гарантиран размер на пенсията, под който не може да се пада.

Остават нерешени обаче редица проблеми във връзка със спорното прехвърляне на средства към Сребърния фонд (рекламирано също като право на избор), както се посочва в становище на БСК.

Проектът на МТСП, макар и закъснял, трябва да отговори и на редица други въпроси по отношение на пенсиите на родените след 1960 г., включително за начина, по който са намалява пенсията от ДОО, която те ще получават. Това намаление трябва да отразява точно променящите се съотношения между вноските за първи и втори стълб през годините и редица други хипотези, например, получавани обезщетения, откупуване на стаж и пр. Въведената възможност за прехвърляне на вноски към Сребърния фонд е допълнително усложнение.


БСК: Нужна е регламентация на Сребърния фонд

В становището си по проекта БСК отбелязва, че се налага допълнителна регламентация на правния статут и управление на средствата на Фонда за гарантиране на устойчивост на пенсионната система – т. нар. „Сребърен фонд“ /СФ/ като основен резерв на държавната пенсионна система. Необходимо е да се разшири неговата приходна база, да се прецизира реда за прехвърляне на средства към „Фонд Пенсии“ и „Фонд пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО. По такъв начин ще получат макар и частично решение проблемите, свързани с т. нар. „право на избор“ на осигурените лица в УПФ, както и финансирането на допълнителните разходи на ДОО от реализацията на тези права. Необходимо е да се  осигурят и по-значими постъпления, както и да се предвиди активно управление на средствата на СФ. БСК предлага да се обмислят и изготвят промени в законодателството за преструктуриране на СФ като агенция към МФ (или суверенен държавен фонд) за управление на финансовите активи на държавата, вкл. във връзка с активното управление на фискалния резерв и държавния дълг, в контекста на бъдещото присъединяване на България към еврозоната.