Новото прекрояване на бюджета

Проектът от промени в данъчните закони, който бе представен за обществено обсъждане през септември, ще претърпи сериозна промяна, а одобряването в парламента вероятно ще се забави. По информация от различни източници това се дължи на сложните и многобройни изменения в различни закони, на социално чувствителни промени като това за новото облагане на автомобилите, на постъпили множество предложения, както и на пропуск на МФ. Много от измененията – например, това за слабата капитализация и за облагане на ваучърите с ДДС следват европейски директиви. Но има възражения срещу начина на транспониране на тези директиви.

В понеделник Тристранният съвет обсъди проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с чиито преходни и заключителни разпоредби се изменят и останалите данъчни закони. Коментарите на синдикатите и работодателите очаквано се съсредоточиха върху промените в данъка за автомобилите и данъка за основно жилище, както и върху изискванията за задължителен одит по Закона за счетоводството, които работодателите намират за прекомерни.

Но по-съществената промяна в закона e свързана с Директива 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци (ATAD), които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. На първо място тя засяга регулирането на слабата капитализация, което досега се отнасяше за свързани лица. Занапред правилото за ограничаване на признатите лихви ще важи за повече предприятия. (Допълнение – от проекта за промени на ЗКПО става ясно, че то ще се прилага заедно с регулирането на слабата капитализация.)

По искане на КРИБ и БСК МФ е изразило готовност да промени прага, над който това правило ще се прилага, става ясно от справка за проведените консултации, изготвена от ведомството. При новия режим на регулиране ще подлежи превишението на разходите по заеми над общия размер на признатите за данъчни цели приходи от лихви и други икономически еквивалентни приходи, като в годината на отчитането им ще се
признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми само до 30% от печалбата на данъчно задълженото лице преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). МФ предвиждаше правилото за ограничаване на признатите разходи за лихви да се прилага при нетни лихви над 500 хил. лева. Прагът по Директивата е значително по-висок – 3 милиона евро.

По искане на КРИБ ще бъде променен друг нов текст, отнасящ се до мерките срещу манипулиране на данъчната основа, а именно изискването да се облага неразпределената печалба на чуждестранни дъщерни дружества, ако последните не могат да докажат, че извършват активна стопанска дейност (наеми, персонал и пр.) или ако са регистрирани в офшорни зони. Става дума за т. нар. контролирани дружества, чрез които се прехвърлят печалби към страни с ниски или никакви данъци. МФ е приело аргумента на КРИБ, че регистрация в юрисдикции с преференциален данъчен режим имат и компании, осъществяващи стопанска дейност, като корабособственици, хазартни оператори и др. Точната корекция не е известна.

Предстои да се внесат и две други промени в закона, отнасящи се до данъчното облагане на прехвърляните активи при напускане на инвеститора и несъотвествията при хибридни образувания и инструменти. Последната промяна в директивата бе одобрена по-късно и ще се прилага от 2020 г.

Засега са отхвърлени повечето предложения, свързани с данъка върху превозните средства, включително предложението облагането да зависи от вида на горивото (дизел или не). МФ обаче е склонно да предвиди преходен период за общините, които не са определи размер на данъка или определеният размер е отменен от съда.

Очертава се сериозен спор по предложението за облагане с ДДС на ваучърите за храна, както и други подобни инструменти – подаръчни ваучъри и др. Това е изискване на Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета
от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери и съгласно проведена консултация с Европейската комисия. По директива имаме две хипотези:
– ваучери за конкретна цел, които ще подлежат на облагане при прехвърлянето/издаването на ваучер за конкретна цел  от данъчнозадължено лице, което действа от свое име. Когато ваучерите за конкретна цел са издадени или разпространявани от данъчнозадължено лице, действащо от името на друго лице, това данъчнозадължено лице не следва да се счита за участник в съответната доставка;
– ваучери за множество различни плащания – данък върху добавената стойност за съответната доставка на
стоки или услуги се начислява едва при представянето на ваучера/при плащане.

МФ иска да третира ваучърите за храна като ваучъри за конкретна цел, което означава ДДС да се събира още при издаването им. От Асоциацията на операторите на ваучъри на храна това противоречи на директивата, според която такива сао ваучери, при които мястото на изпълнение на доставка на стоките или
услугите и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера. Но според МФ, който твърди, че директивата в окончателния си вид е претърпяла редакция, която позволява по-широко тълкуване, ВКЦ е ваучър, за който при издаването могат да бъдат определени ставката, държавата, в която се извършва доставката и доставчикът.

Очаква се законът да претърпи промяна и с цел да отрази промените, вследствие на новия МСФО 16 Лизинг, който ще се прилага от големите компании от 1 януари 2019 г. и засяга по-конкретно оперативния лизинг. Засега МФ не предвижда такива промени.