пране на пари

През март парламентът прие изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари, който въвежда в българското законодателство четвъртата директива на ЕС. Във връзка с приесъединяването на България към Валутния механизъм 2 се предвижда в началото на 2019 г. да бъде изготвен проект, който въвежда в законодателството и Петата директива. Каква е разликата?

Четвъртата директива е Директива 2015/849 ЕС, която надгражда директивата от 2005 г.

Нейният обхват бе разширен и тя вече ще се отнася за:

– отделни компании, които участват в транзакции на стойност 10 000 евро (досега 15 000 евро);

– хазартни компании, включително за онлайн залагания;

– платформи за търговия с виртуални валути и доставчици на виртуални портфейли (те не бяха включени в първоначалния текст на AML4 – виж нататък);

– директивата се отнася до видни политически личности независимо дали в чужбина или в България (по българския закон това включва напри мер, посланици, районни кметове, висши офицери). Те ще бъдат наблюдавани в период от 12 месеца след напускане на поста. Наблюдението обхваща още съпрузи и партньори, деца и техните съпрузи, родители.

Тя обхваща и лицата, които упражняват значителен контрол. Това са тези лица, чиято позиция им позволява да определят решенията на компанията, независимо от притежаваните дялове – например, висшия мениджмънт.

Директивата изисква по-голямо внимание към оценката на риска. Законодателството предлага списък от рискови фактори, които следва да се имат предвид при дю дилиджънса (проверката на клиентите) и бизнес операциите. Оценката на риска се документира. Задължените лица следва да преценят внимателно дали са налице основания за опростена проверка на клиента (нисък риск) или следва да се извърши комплексна проверка. Изисква се национална оценка на риска.

Директивата определя, че компаниите трябва да прилагат хармонизирани проверки при отношения с лица от трети страни, които ЕС е определил като рискови и са установени недостатъци в законодателството срещу изпиране на пари и превенция на финансирането на тероризма. Официален списък на тези трети страни (продължение на списъка на FATF) е публикуван тук.

Директивата предвижда по-строги санкции, а имената на нарушителите ще бъдат оповестявани.

Важно е да се отбележи изискването за създаване на национален регистър, който съдържа информация за всички действителни собственици. Тези регистри разчитат на добрата воля на самите комапнии, които предоставят информация, като няма задължение за верификация. Директивата изиска по-голям публичен достъп до данните в тези регистри. Това се отнася не само до задължените лица по ЗМИП, а и всеки с легитимен интерес. Последните ще имат достъп най-малко до следната информация за действителен собственик – име, месец и година на раждане, националност и местожителство, вид на притежаваното участие. Това е нож с две остриета, тъй като за много компании ще бъде трудно да твърдят, че не са били наясно с това кой е действителният собственик. (У нас въпросът за лицата със законов интерес е решен в полза на НАП и други публични администрации и се очаква да бъде уреден по-подробно в правилника) В регистрите ще се вписват действителните собственици, притежаващи 10 % собственост в някои дружества, за които съществува риск да бъдат използвани за изпиране на пари и избягване на данъци. За всички останали дружества този праг ще се запази на 25 %. (Българският закон предвижда праг от 25%.) Това означава, че оценката на риска трябва да предхожда проверката на действителния собственост.

Петата директива обръща повече внимание на регистъра на действителните собственици и виртуалните валути.

Предложението за нея бе направено от ЕК през юли 2016 г., седмици след Панамските досиета и целеше по-строги мерки срещу финансовите потоци от рискови страни и анонимните транзакции. Тя трябва да бъде транспонирана в законодателството на страните до януари 2020 г.

Обхватът на директивата се разширява.

Премахва се анонимността на предплатените карти, когато се използват онлайн. Страните могат да позволят анонимно използва на електронни пари само в два случая: когато предплатена карта се използва директно в магазина и стойността й под 150 евро или при онлайн транзакции на стойност 50 евро. Това може да засегне и някои подаръчни ваучъри.

Правилата ще се прилагат и за компании, които предлагат услуги по съхраняване и трансфер на виртуални валути.

Към задължените лица се добавят търговците на произведения на изкуството (при сделки над 10 000 евро), като и лица, извършващи услуги, свързани с данъци (данъчните консултации вече са включени в Четвъртата директива).

Регистрите на действителните собственици, операците в рамките на ЕС, трябва да станат публични и националните регистри да бъдат свързани. Информацията за тръстовете, семейните фондации и подобни правни образования ще бъде достъпна само при наличие на легитимен интерес. Информация за собствениците на тръстовете ще се предоставя при условие, че последният притежава компания в ЕС.

Предвиждат се мерки за верифициране на записите в регистрите на действителен собственик.

Информацията за сметките в национални банки, сейфове в обществен трезор ще се вписва в регистър, до който достъп ще имат националните органи.

Въпреки че бе дискутирано, отпадна възможността да се иска информация за бенефициент на застраховките живот.

На 19 септември ще се проведе Бизнес тема: Новият закон за мерките срещу изпиране на пари с участието на лектори от ДАНС и “Делойт”. Можете да се запишете за участие тук.