учене

В предишна публикация засегнах темата за безусловно масово разпределяне на финансова помощ на хората, загубили доходи в резултат на изключването на икономиката заради коронавируса. В зависимост от източника на финансиране и механизмите за разпределяне такива идеи са популярни като хеликоптерни пари или безусловен базов доход.
Първата идея не е нова и обикновено се коментира като екстремен инструмент на паричната политика на централните банки. Като такъв тя е насочена към съвкупното търсене. Идеята за безусловен базов доход е по-нова идея и се свързва главно с разрушителното влияние на технологиите. В САЩ неин влиятелен подръжник е отпадналият кандидат за президент Андрю Янг.

У нас предоставянето на кеш на всички граждани – по начина, по който това бе направено в САЩ, би се сблъскало с ограниченията, пред които е поставена БНБ в условията на валутен борд и поради факта, че възможностите на бюджета и социалната система са по-слаби.

Лесно е да се пресметне, че преодостаяне на безусловен базов доход на всички (дори след приспадане на генерираните приходи от ДДС, акцизи и данък печалба) трудно ще се осъществи дори и еднократно в български условия. Следователно то не е универсално решение при продължителна криза.

Алтернативният подход са прецизно насочени мерки, които да таргетират най-засегнатите и които евентуално биха имали мултипликационен ефект. Първите опити на правителството в тази посока бяха толкова несръчни (виж например тук), че отхвърлят всяка надежда да се постигне адекватен отговор на кризата по този начин.

Третият път е условен базов доход. Това означава еднократно отпускане на средства за издръжка на всички лица с цел съхраняване и развитие на човешкия капитал. Водещият мотив в този случай не е социална справедливост, а съхраняване на капацитета на икономиката. Този капацитет зависи от инвестициите, работната сила, технологичното развитие, предприемаческите умения.

При какви условия да се осигурява доход? Ако се върнем в месеците преди кризата, ще си спомним, че основният проблем, посочван от работодателите у нас, беше недостигът на кадри. Това е свързано както с демографски фактори, така и с дефицит на определени умения. Имаше твърдения, че недостигат дори неквалифицирани кадри, но това твърдение бе преувеличено (има относително голяма група извън пазара на труда, а мнозина се препитават с несигурна работа, защото не могат да намерят по-добра реализация). Преди кризата повечето работодателите търсеха хора с определени умения и в добро физическо здраве дори за по-нископлатените позиции. След известни инвестиции в автоматизация и подобряване на производствените процеси, допълнителната квалификация на наличната работна сила е почти единственият сигурен начин за преодоляване на демографските ограничения.

Защо тогава да не се използва принудителният престой, за да се подготвят хората за времето след пандемията и за да се поддържа мотивацията им. Не само спортистите губят форма от продължителното лежане пред телевизора. Хората имат нужда от цел и перспектива. Затова вместо компенсации за стоене в къщи за част от работещите, държавата може да представи кеш само на тези, които се ангажират да повишат квалификацията и уменията си. За да се избегнат злоупотреби, тези грантове трябва да са с малко авансово плащане – например, 30%, а основната сума да се превежда след представяне на сертификат за успешно завършен курс. Но курсовете не трябва да се ограничават до настоящата професия на човека. Той може да избира каквото му е интересно. Например, добре би било, ако общ работник реши, че иска да учи английски – това би го направило родител, по-ангажиран с обучението на детето си. Няма да е лошо, ако учителка по музика реши да овладее градинарство и т.н. Тя няма да приложи това умение на пазара на труда, но може да увлече други и/или ще има занимание, след като се пенсионира. Което е добре за отделния човек, е добре за обществото.

Допустимите разходи за повишаване на квалификацията биха били, например, за курсове за езиково обучение, за обучение по дигитални умения, управление на проекти, програмиране… Но също така може да се признават и онлайн курсове по готварство или занаятчийство, ако финалният изпит се положи след отмяната на противоепидемичните мерки. Помислете за малките предприятия в туризма, на които това може да помогне, за да продават истории, а не само алкохол и достъп до бетонни хотели.
Курсовете трябва да имат минимална продължителност (например, 60 учебни часа), за да се признаят. Задължителни са мерки срещу опити за злоупотреби (от обучаващите и от обучаваните), например, разглеждане на сигнали от други участници. Тематичните области следва да се съгласуват с работодателските организации и образователните институции.

Условията за участниците трябва да са максимално облекчени (регистрация в сайт, при което се попълва избрания курс), но спрямо обучаващите организации трябва да има строги изисквания за доказано качество на обучението, за да се избегне грешките от програмите на Агенцията по заетостта. Тези курсове обаче не би следвало да се ограничават само до възможностите на българските организации. Много хора се интересуват от придобиване на международен сертификат (PMP, CFA, ACCA и т.н.) Тези дни големите университети, както и глобалните онлайн платформи за обучения, отварят част от ресурсите за безплатен достъп или за достъп при намалена цена заради коронакризата. Те имат сигурна система за издаване на сертификати и не е трудно да се научи администрацията да ги проверява.

Тъй като не всички умения могат да се валидират онлайн (например, изпит по готварство) и ще бъде необходимо време, за да се разработят и проведат подходящи обучения, добре е срокът за представяне на сертификати и изплащане на пълната сума да е дълъг – например, три години. Но трябва да има възможност и за бързо изплащане на сумите на тези, които са готови по-рано.

Принудителният престой е неочаквана възможност за много хора, които са отлагали придобиването на нови знания и умения поради недостиг на време или на финансови възможности. При добро планиране това може да подготви икономиката за следващите години, когато автоматизацията ще промени още веднъж пазара на труда и много хора ще трябва да сменят професията си.

ПП
„Медийна лаборатория“ организира конференции и семинари по актуални проблеми (например, ЗМИП). Целта на предложението не е да осигури аудитория за нашите мероприятия, тъй като те по-скоро не са приемливи. Трябва да се признават курсове, които осигуряват по-фундаментални знания и умения.