Закони

Върховният административен съд се произнесе по тълкувателно дело относно прилагането на чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Тази разпоредба, в сила от 2017 г. предвиди отговорност за управителите, членовете на управителни органи, търговските представители и пълномощниците (по-нататък за краткост управляващи) в следните два случая:

(1) Управляващ на дружество, задължено лице по чл. 14,  т. 1 и 2, който укрие факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред НАП или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани  данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
(2) Управляващ на дружество, задължено лице по чл. 14,  т. 1 и 2  , когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1. плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2. действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

И в двата случая управляващият носи отговорност за непогасените задължения на компанията. Това е особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Но съществува противоречива съдебна практика относно това дали непогасените задължения включват и лихвите.

Според едното становище отговорността на управляващия като трето задължено лице не включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения и следва да се тълкува стриктно. Лихвите върху несъбраните данъци и осигуровки са отделни видове публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК. Задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК и тази отговорност е различна от отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като последната е с различно основание – това по чл. 16, ал. 1 ДОПК, и в обхвата й са включени и лихвите, и разноските.
Според другото становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Приема се, че третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК – лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. На основание чл. 16, ал. 1 ДОПК задълженото лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. Обхватът на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК е определен в чл. 16, ал. 3 ДОПК и включва лихвите.

Както се вижда, спорът до голяма степен е свързан с обхвата на отговорността и това дали управляващите са трето задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема за правилно второто становище. Солидарната отговорност на управляващия се прилага по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях.

Съгласно чл. 20 ДОПК отговорността е субсидиарна – обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото юридическо лице, за чието данъчно и осигурително задължение се носи отговорност. По силата на чл. 21, ал. 1 ДОПК отговорността на третото лице се установява с издаването на ревизионен акт.
Поставеният за тълкуване въпрос е относно обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК – непогасеното задължение/задължения.

Противоречието в съдебната практика е по въпроса какво включват непогасените задължения – само данъците и задължителните осигурителни вноски на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 или и лихвите върху тях. Имат се предвид лихвите за забава, установени по отношение на главния длъжник, тъй като данъците и задължителните осигурителни вноски се дължат в определен от закона срок. По силата на чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите за забава на главния длъжник по силата на изрична правна норма – чл. 16, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК са физическите и юридическите лица, които отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. Третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице от вида по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като е лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2. Това е лице, което, съгласно дефиницията на чл. 16, ал. 1 ДОПК, отговаря за задълженията за данъци и осигурителни вноски на носителя на задължението (задължено лице по чл. 14, т. 1 ДОПК) или на лице, задължено да удържа и внася данъците или задължителните осигурителни вноски (задължено лице по чл. 14, т. 2 ДОПК), които не са внесени в срок.

Аргумент за това, че третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК, е и систематичното място на нормата на чл. 19 ДОПК „Отговорност на трето лице“, което е в Глава четвърта на ДОПК „Задължени лица“ (чл. 14 – чл. 21 ДОПК). Включването на лихвите в отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е по силата на изрична правна норма, която дефинира обхвата на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК и прилагането й не нарушава забраната за разширително тълкуване на данъчния закон.