пари

Възможно ли е увеличените неравенства да се лекуват чрез държавни инвестиционни схеми чрез които гражданите получават право на универсален базов капитал? Редица икономисти подкрепят подобни предложения, които само преди няколко години биха изглеждали твърде леви.
Това не е нова идея, още през 18 век я предлага Том Пейн, а през 90-те години Джулиан льо  Гранд, професор в LSE, предлага да се отпуска безвъзмездна помощ от 10 000 британски лири на всички, навършили 18 години, като помощта се финансира от данък върху наследството. Идеята му е не толкова да действа като предпазна мрежа, а като трамплин за хората да излязат от дупката, в която могат да попаднат, и да постигнат по-добри условия за живот.

За разлика от традиционните методи за преразпределение, при които държавата облага съществуващото богатство и след това  финансира различни проекти, в случая приходите от от капитал се използват за финансиране на публичния сектор.

Идеята е да се позволи на повече хора да станат собственици на капитал. Основният аргумент срещу UBC е, че парите може да се прахосат. Един от начините да се противодейства е средствата да се предоставят под условие – например, за заплащане на обучение. Но с това също може да се злоупотребява.

Това се нарича предварително разпределение и се прилага в една или друга форма от различни страни. Идеята съчетава елементи от универсалния базов доход и капиталова схема от типа на суверенен фонд, който държи дялови участия в тръст, управляван в полза на всички граждани. Аляска например отдавна има фонд за обществено богатство, който изплаща дивиденти на гражданите от приходите от петрол. Норвегия има суверен фонд, който също се захранва от приходи от петрол и допринася за общата пенсионна система. Австралия има държавен пенсионен фонд, финансиран от служители, работодатели и държавни вноски. Богатството на този фонд сега възлиза на почти 2 трилиона долара, повече от БВП на Австралия. Сингапур има подобен план, наречен Central Provident Fund, от който гражданите също могат да черпят за здравни и жилищни нужди. Тъй като фондът е печеливш, той успява да финансира и други държавни услуги.

Законът за личните данни на Калифорния също създава държавен фонд, в който 93 процента от глобите за нарушения на защитата на лични данни да се инвестират. На тази основа се роди идеята за разширяване на фонда до система за „универсален базов капитал“, която се поддържа от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит. Идеята е, че първоначалните капиталови вноски от компании или филантропи могат да бъдат инвестирани във фонд, който след това ще бъде използван от гражданите на Калифорния за пенсионно осигуряване, здравеопазване и т.н. С бюджета за 2021-2022 г. Гавин Нюзъм, губернатор на Калифорния, предложи да се използва част от излишъка на за създаване на колежански сметки за всеки първокласник с ниски доходи в щата.

Идеята може да отиде по-далеч и държавата да поеме малки дялове, може би 3-5 процента, в стартиращи фирми, както вече правят страни като Израел или Финландия. Като се има предвид, че текущата стойност на публично търгуваните компании в Калифорния е приблизително 13 трилиона долара, ако преди няколко десетилетия държавата беше успяла да вземе дори малък дял от най-добрите фирми, в момента призивите „Окупирай“ Силициевата долина щяха да бъдат по-малко, пише Рана Форухар във FT. Според нея предварителното разпределение не трябва да замества данъчното облагане. Но то трябва да се разглежда като нов поток от приходи, особено подходящ за епоха, в която мрежовите ефекти и нематериалните активи концентрират богатството не само в по-малко ръце, но и в по-малко бизнеси, които могат да генерират големи печалби.

Сега е подходящ момент да се повдигне тази идея, защото има огромна помощ за много компании в целия бизнес сектор, осигурена от правителствата, коментира Джоузеф Стиглиц пред онлайн списанието Noema. Като данъкоплатци ние носим рисковете при спад и  трябва да се възползваме от потенциала за ръст, когато компаниите отново са печеливши, казва той. Стилиц отбелязва, че компаниите, които се справят наистина добре през последната година, са в технологичния сектор. Този технологичен напредък се дължи на фундаментални изследвания, финансирани с публичен ресурс. Но докато обществото осигурява тази критична интелектуална инфраструктура, тя получава много малко от приходите, твърди нобеловият лауреат.