данъци

През последните дни редица икономисти и политици критикуваха предложените от правителството промени на данъчните и осигурителни закони заради предвиденото в тях увеличение на данъчната тежест.

Силната реакция на идеите за увеличаване на някои данъци не беше голяма изненада. Данъкоплатците бяха свикнали ставките на данъците да не се променят, а в допълнение ГЕРБ изрично заявиха в началото на третия си мандат, че няма да ги повишават.

Вместо това бяха предложени увеличения на данъка за замърсяващите автомобили и товарни МПС до 3.5 тона, вдигане на данъка за хора с повече от едно жилище и ръст на осигуровките за хората с по-високи доходи. Към тях трябва добавим и ефектите от облагане на ваучърите за храна и особено новото правило за непризнаване на разходи за лихви, което може да засегне големите инвеститори – и двете резултат от европейски директиви.

И ако увеличеното облагане на превозните средства бе очаквано, то предложението за увеличение на максималния осигурителен доход бе изненада, тъй като през последните години МФ залагаше запазване на тавана на осигуровките в тригодишната бюджетна прогноза. Накрая правителството без никакви обяснения се отказа от намеренията си и изненада бизнеса с твърде рязко покачване на тавана на осигурителния доход. Такъв внезапен обрат разстройва бизнес планирането и може да доведе до отхвърляне и на разумни предложения.

Тези случаи ни показаха колко важни са аргументирането и начинът на вземане на решения в толкова чувствителна сфера като облагането. И тъй като кабинетът продължава да не обяснява какво цели с предлаганите промени, гадаем дали той наистина търси корекция на изкривяването на облагането в резултат на твърде дългото задържане на осигурителния таван или просто се опитва да угоди на синдикатите.

Според “Демократична България” увеличаването на данъчно-осигурителната тежест ще струва на данъкоплатците 1.5-2 млрд. лева – пари, които ще потънат в корупция, раздуване на администрацията и безсмислени ремонти, според формацията. Експертите от ДБ включват в това изчисление и увеличаването на здравно-осигурителната вноска с 12 лв. месечно, което ще бъде факт (ако изобщо) от 2020 г., както и вече състоялото се увеличение на вноската за ДОО с 1% от началото на 2018 г. Те не отричат едно “умно” увеличение на данъка за старите и замърсяващи автомобили.

Дали наистина можем да говорим за повишаване на данъчната тежест в големи мащаби?

Единственото увеличение на ставките на облагане в сила от 2019 г. ще е свързано с местния данък за превозни средства. Промяната на облагането ще засегне главно старите автомобили и товарните автомобили до 3.5 тона. МФ не дава сведания за мащабите на тази промяна в извършената оценка за въздействието. Споменава се единствено, че над 50 % от автомобилите над 15 г. са с мощност под 74 мW. (Повече за ефекта върху различните превозните средства прочетете тук). Мярката като цяло среща подкрепа, тъй като необходимостта от икономически санкции срещу замърсяването е очевидна. Според нас има място за още по-сериозни мерки срещу трошките, включително за промени във формулата, отчитащи действителното замърсяване. Това трябва да бъде съпроводено с мерки, насърчаващи ползването на градски транспорт, вкл. целеви субсидии (ако няма друг начин).

Всички останали коментирани увеличения са свързани с данъчната основа/осигурителния доход. В някои случаи те могат да бъдат солидни.

Повишаването на максималния осигурителен доход е най-рязката промяна. То ще донесе около 150-160 млн. лева годишно допълнителни приходи в бюджета (с отчитане на намалените приходи от данъци и вероятно трансформиране на доходи, особено на собственици на фирми и подизпълнители). Мярката е обвързана с повишаването на тавана на пенсиите и компенсира изоставането на тавана от ръста на МРЗ и на средната заплата (виж повече тук).

От този характер е увеличаването на минималната работна заплата с почти 10% (до 560 лева). Това увеличение обаче ще има по-малък ефект от вдигането на облагаемия и осигурителния доход през предишни години, когато то бе съпроводено и от увеличение на осигурителните прагове. Сега социалният министър Бисер Петков обяви, че няма да използва правото за административно увеличение на праговете.

Облагането на единственото жилище е преувеличение. Според проекта намалението на данъка с 50% се губи, когато е декларирано повече от едно жилище като основно. Налице е обаче промяна, която премахва коефициента за подобрения (алуминиева дограма и подобни), което би могло да донесе намаление на данъчната основа.

Новото правило за облагане на разходите за лихви, което не изключваше т. нар. самостоятелни образувания, би могло да има много по-голям ефект. По настояване на бизнеса обаче в последния вариант на проекта на ЗИД на ЗКПО бе записано, че това ще се прилага за нетни лихвени разходи над 3 млн. евро (но заедно с регулиране на слабата капитализация), което ограничава приложението само до фирми, които имат заеми за примерно над 100 млн. евро (Изчислението е по-сложно – виж тук).

Дали увеличението на данъците се превръща в тенденция? В свой анализ с 10-годишен хоризонт Институтът за пазарна икономика посочи редица случаи на увеличения на данъци през последните години. В списъка присъстват както увеличенията на осигурителните вноски и договореното при влизането в ЕС вдигане на ставките на акцизите, така и промени на данъчната основа (непризнаване на разходи) като т. нар. Данък Уикенд и нововъведени данъци, които заместват съществували преди това данъци или такси. Въпреки неясната методология този анализ насочва вниманието към друг проблем, който се поставя и от “Демократична България” – повишенията на данъци у нас почти никога не се компенсират с намаления на други данъчни данъчни задължения. Това ни насочва към въпроса за данъчната структура (виж по-долу).

Голяма част от увеличенията на данъци, които свързваме с промени на данъчната основна, всъщност представляват индексиране на стойностите, така че да съответстват на промяна на доходите и/или инфлацията. От този характер са редица увеличения на прагове и тавани, начело с минималната работна заплата. Значителна част от въпросителните около целите на тези корекции биха отпаднали, ако се въведе ясно правило за тях и то се спазва. Това правило би могло да има и цикличен компонент. За съжаление, в продължение на години правителството и социалните партньори не успяха да съгласуват механизъм за определяне на минималната работна заплата, а дори там, където съществуват подобни правила – например, съотношение между таван на пенсии и таван на осигурителния доход, те лесно стават жертва на политическата конюнктура.

Налице е един друг механизъм за увеличаване на данъчната тежест – това са разходите за спазване на законодателството. От този характер са нововъведени изисквания като обезпеченията на потенциални данъчни задължения в търговията с горива, както и кампанията по масова подмяна на касовите апарати и регистрация на софтуер. Само подмяната на касовите апарати ще струва минимум 100 млн. лева на бизнеса.

Данни на Световната банка и PwC недвусмислено показват, че въпреки усилията на НАП за развитие на електронните услуги, държавата продължава да има хищническо отношение към времето на данъкоплатеца. Спазването на данъчните задължения отнема три пъти повече работни часове в България отколкото е средното за региона – едно драстично разхищение на време. Тези 453 часа са 1/4 от работното време на един служител на годишна база и за малкия бизнес са по-голям “данък” от дължимото върху доходите и осигуровките върху заплатата на този служител. Заслугата за това до голяма степен е на сложното и многократно променяно законодателство, прокарвано с цел да затвори вратичките за избягване на данъци.

Увеличаване на данъчната тежест - къде са аргументите

“Кърпенето” на данъчните закони е страничен резултат от липсата на последователна данъчна политика. Под прикритието на данъчната неутралност и декларативното следване на политика на “ниски данъци” се родиха утежнения като Данък Уикенд. Обикновено те биваха мотивирани от мнителност, както и от европейски изисквания, а не от опит за по-справедливо разпределение на данъчната тежест*. Ако търси справедливост и ефективност, правителството трябва да се придържа към по-системен подход.

Структура на данъците

България е страната в ЕС с най-ниски данъци върху доходите и печалбите. По принцип ниските преки данъци изискват широка данъчна основа, без изключения. В българския вариант това доведе до елиминиране на необлагаемия доход. В комбинация с обсъждания сега таван на осигурителния доход, се стигна до изразено регресивно (вместо плоско) облагане – виж тук. БСП се опита да прокара предложение с двойно приспадане на необлагаемия минимум, което очаквано не минава, тъй като МФ изчислява загубите на над 1.2 млрд. лева годишно, а премиерът Бойко Борисов твърди, че подобна мярка би счупила бюджета (но не и саниране на почти същата стойност).

Наистина за 10 години плоският данък се утвърди и той се ползва с голяма популярност. Това обаче не бива да изключва корекции с цел да се намали регресивния елемент, който засилва проблема с неравенствата (За разлика от левите икономисти обаче не съм убедена, че плоският данък има главната заслуга за бедността и неравенствата.). Българското правителство няма позиция по въпроса или по-скоро позицията му се изчерпва с декларацията за запазване на ниските (преки) данъци.

Второ, ниските данъци върху доходите се съпътстват от значителни косвени данъци. Косвените данъци облагат потреблението и те тежат повече върху бедните, които харчат целия си доход. Тази структура на данъчните приходи бе заложена преди близо 15 години и тя бе подкрепена от редица изследвания. Смята се, че залагането на по-ниски преки данъци за сметка на косвените подкрепя растежа и заетостта. Този възглед напоследък е поставен под съмнение, и то не само заради влиянието върху неравенствата, а и върху благосъстоянието в по-широк смисъл (виж обширно изследване тук). Въпросът за диференцираните ставки по ДДС обаче остава спорен. Практически без дебат България прие само едно изключение от основната данъчна ставка по ДДС – за туризма.

Трето, структурата на данъчното облагане се изкривява от ниския дял на имуществените данъци, в това число данъка върху наследството. Именно в тази сфера е налице най-големият потенциал за подобрение на данъчната структура. Първо, увеличаване на дела на данъците върху имуществото би компенсирало дефекта от прекомерната тежест на данъците върху потреблението. Второ, тези данъци не се отразяват така пагубно върху икономическия растеж както данъците върху доходите и върху потреблението. Трето, по-високо облагане на имуществото в съчетание с ниски данъци върху капитала може да помогне за промяна на отношението към богатството. Увеличаване на имуществените данъци едва ли ще е достатъчно да накара по-заможните българи да инвестират повече в образованието на наследниците си, отколкото в имоти и автомобили. Но в съчетание с други политики може да съдейства за промяна. Тази промяна е наложителна с оглед на приноса на инвестиционното търсене на имоти за засилване на колебанията на бизнес цикъла. При определени условия тя може да съдейства за запазването на достъпността на жилищата, но все пак подобни ефекти не следва да се надценяват.

Темата за данъците върху имуществото се радва на интерес напоследък – както от позицията на леви икономисти като Тома Пикети, така и от либералното списание “Икономист“, което се застъпва за облагане на земята. Данъците върху имуществото са непопулярни в цял свят по психологически причини – тяхното плащане е изцяло неприятно преживяване, за разлика от, например, данъка върху заплатите, който е съпроводен с получаване на доход. У нас увеличаването им поначало е тема табу, тъй като се приема и за социален въпрос.

данъци

Данъчна структура през 2016 г. Източник: Евростат

България има доста различна данъчна структура в сравнение с останалите страни в ЕС – сравнително висок дял на ДДС и ниски постъпления от данъци върху доходите и осигурителни вноски. Имотните данъци са 0.3% от БВП у нас при 1.2% средно за ЕС, където те също са ниски.

Говорейки за данъци, несвързани с производството и доходите, не бива да пропуснем един важен налог – върху хазарта. След 2013 г. приходите от този данък намаляват двойно и са символични (около 30 млн. евро годишно), въпреки всенародното увлечение по лотарийни игри.

Обща данъчна тежест

Тъй като МФ не представя разчети за ефекта от предлаганите данъчни промени и изменения в осигурителното законодателство, би било трудно да се даде точна оценка за въздействието на предлаганите промни. По-конкретно това се отнася до имуществените данъци, които зависят твърде много и от волята на общините. По по отношение на осигуровките повишението е по-лесно оценимо (виж по-горе). Проектобюджетът за 2019 г. ще донесе повече яснота.

данъциЩо се отнася до последните години данните сочат увеличаване на дела на събраните данъци като дял от БВП. Данъчните приходи са били ниски (под 27%) в годините след кризата, а през 2016 г. – последната година, за която Евростат дава данни, са 29%, което е с 0.8 процентни пункта спрямо БВП повече от 2013 г. Данните на МФ за изпълнението на бюджета, които са по-актуални, показват ръст на данъчните приходи през 2017 г. с 2.1 процентни пункта спрямо 2013 г. и с 0.7 пункта спрямо 2016 г. Те достигат 29.3% от БВП през 2017 г.

Може да се спекулира обаче дали това се дължи на увеличена данъчна тежест или е резултат само от подобрената събираемост, като би предпочело да твърди правителството. Наистина оценките на Европейската комисия за т. нар. VAT gap (несъбрания ДДС), която за България намалява, като че ли подкрепят тезата за увеличената събираемост. Според тази оценка през 2016 г. страната внезапно е намалила тази дупка с близо 0.7% от БВП. Но това едва ли е единственото обяснение, така че може да приеме, че е налице повишаване на осигурителната тежест, особено през последните две години, когато нараснаха осигуровките.

Големият въпрос, разбира се, е какво се прави с тези пари. Трудно е да му се даде щадящ правителството отговор докато исканията за повече пари от данъкоплатците съвпадат със скандали като тези около “Джи Пи Груп”.


  • Въпросът за справедливото данъчно облагане има много аспекти, включително философски. Мнозина експерти настояват, че данъчната система няма социални функции, а основната й роля е да гарантира стабилни приходи. От тази гледна точка справедлива е данъчна система, която е неутрална. Регресивното облагане не е отговаря на този критерий.