Fed

Джером Пауъл, председателят на Федералния резерв, обяви голяма промяна на паричната политика, като заяви, че няма да повиши лихвените проценти, за да предпази икономиката от настъпващата инфлация, само защото нивото на безработица е ниско. Това изпраща в архивите т. нар. Крива на Филипс, измерваща връзката между инфлация и безработица, около която с десетилетия се водеха спорове, но все пак бе основен ориентир за централните банки.

Като подчертава значението на силния пазар на труда и казва, че Фед ще толерира малко по-бързо повишаване на цените, централната банка на САЩ постави основите за период на евтини ипотеки и бизнес заеми.

Промените, които Пауъл подробно описа на годишния симпозиум по политиката на Джаксън Хоул в Канзас Сити Фед, следват продължилия година и половина преглед на стратегията на централната банка за паричната политика. „Максималната заетост е широкообхватна и приобщаваща цел“, каза ръководителят на Фед, който за разлика от ЕЦБ има двоен мандат.

Фед прибегна до почти нулеви след голямата финансова криза от 2008 г., а след това повиши лихвите девет пъти между 2015 г. и края на 2018 г., като четири от тези увеличения бяха след като Пауъл пое ръководството от Джанет Йелън. След това обаче поради опасения за цените на активите и при силни критики от президента Доналд Тръмп централната банка даде сигнал за смяна на курса. За това допринесе и слабата инфлацията, която направи увеличенията на лихвите да изглеждат прекалено големи.

Централната банка е изправена и пред други предизвикателства, свързани със слабото пространство за маневриране при предстояща рецесия, тъй като лихвите вече са твърде ниски. Всичко това накара  Пауъл и неговите колеги да преработят политическата си рамка. Изявлението му в Джаксън Хоул бележи съществена промяна на начина, по който централната банка се опитва да постигне двойния си мандат за максимална заетост и стабилна инфлация. Правилото, че лихвите се повишават, когато безработицата спада, за да се избегне прегряване е основен постулат на паричната политика, откакто инфлацията достигна двуцифрени нива през 70-те години. Но сега Фед признава, че сега проблемът е твърде ниската инфлация, а не твърде високата.“Това изглежда като доста фина промяна на повечето нормални хора“, казва Джанет Л. Йелън, бивш председател на Фед пред „Ню Йорк Таймс”. Но „през по-голямата част от историята на Фед се върти около поддържането на инфлацията под контрол. Това наистина отразява категоричното признание, че сме в много различна среда. “

Политиката на Фед ще бъде водена от „недостига“ на заетостта от максималното й теоретично ниво, а не от „отклоненията“ – което предполага, че централната банка вече не планира да повишава лихвите за охлаждане на икономиката, просто защото безработицата е ниска.

Централната банка също официално променя своя инфлационен подход, като се стреми към осреднено ниво от 2 процента инфлация с течение на времето, а не като абсолютна цел. Това бе коментирано отдавна и на практика означава, че в отделни периоди може да се позволи на цените да се повишат малко по-бързо. „Ако очакванията за инфлация паднат под целта ни от 2 процента, лихвените проценти ще спаднат в тандем“, каза Пауъл. „На свой ред ще имаме по-малко възможности да намалим лихвените проценти, за да стимулираме заетостта по време на икономически спад.“„Със сигурност имаме предвид, че по-високите цени на основни артикули, като храна, бензин и подслон, увеличават тежестта, с която се сблъскват много семейства, особено онези, които се борят със загубени работни места и доходи“, каза Пауъл. „Въпреки това инфлацията, която е твърде ниска за продължителен период, може да създаде сериозни рискове за икономиката.“В сесия с въпроси и отговори след речта, той уточни, че има предвид „инфлацията да се движи умерено.“

Това изявление формализира дългогодишните колебания на централната банка на САЩ по отношение на връзката между инфлация и лихвени проценти. Фед започна едва през 2015 г. да повишава лихвите и го направи много предпазливо. Но дори след това инфлацията остана ниска и мнозина виждат в сегашните изявление опит да й се повлияе вербално.

От друга страна, икономиката се промени доста от времето, когато Филипс е формулирал т. нар. крива. Инфлацията измерва само една част от разходите на домакинствата. Значителна част от новосъздадените пари чрез количествените облекчения отдеднаха на фондовата борса, а не в реалната икономика. Глобализацията, от друга страна, създаде значителен натиск върху цените, благодарение на възможността за евтин внос. Дигитализацията създава нови форми на заетост, а автоматизацията и навлизането на изкуствен интелект променят потенциалното равнище на пълна заетост.