ТЕЦ “Варна” на бившия транспортен министър Данаил Папазов ще осигури половината от студения резерв електрическа енергия през периода от 1 август 2018 до 31 юли 2019 г., показват резултатите от търговете, проведени от ЕСО.

Става дума за ангажимент на електроцентралите да поддържат мощностите в готовност за включване към енергийната система, ако се наложи, а не за продажба на електроенергия. ЕСО заплаща за това цена от около 10 лева на мегаватчас, като е налице увеличение спрямо миналата година. В условията на рязко повишаване на цените на квотите СО2, участието на търговете за студен резерв е спасителен остров за централите, разчитащи на изкопаеми горива.

За това, че команията ще разчита основно на таксите, за да това, че държи мощностите си в готовност за включване, се заговори още при продажбата на ТЕЦ-а от ЧЕЗ на компанията на децата на Папазов “Сигда”. Сделката стана в края на 2017 г. при цена от 49 млн. евро. “Сигда” купи мощностите с кредит от ПИБ, по който бившият министър е съдлъжник. Папазов бе и кандидат за вицепрезидент на ДПС. Кредитът бе на стойност 24 млн. евро или поне това е стойността на особения залог върху “Сигда”.

Резултатите от търговете за студен резерв, публикувани на страницата на ЕСО, показват, че ТЕЦ “Варна” ще получи близо 27 млн. лева. Тя ще осигури малко повече от половината разполагаема мощност през новия сезон.

Предоставената нетна разполагаема мощност (общо) е завишена спрямо миналата година, като през зимния период достига 735 мегавата.

Има обаче разлики в периодите (лотовете), която пречи на директното сравнение по периоди. Затова сравняваме общо предлаганата разполагаемост в мегаватчасове (MW*h). Тя показва, че ЕСО ще плати за 38% повече MW*h в сравнение с периода от 1 август 2017 до 31 юли тази година.

През март, когато очакванията бяха за още по-голямо увеличение на мощностите в резерв (до 1000 мегавата), от Асоциацията на българските работодатели заявиха, че се подготвя „нова далавера в енергетиката за около 200 млн. лева годишно“.

Министерството на енергетиката твърди, че то се налага от  европейска директива, която също така изисква и индустриалните потребители да осигуряват студен резерв.

Компаниите, които осигуряваха студения резерв досега – главно компании на Христо Ковачки, както и “Биовет”, запазват квотите си за новия сезон. Отпаднала обаче е ТЕЦ Марица Изток 2, която в предишния период осигури 200 MW и имаше ангажимент за още 124 МW, от които се отказа. Именно тогава ТЕЦ “Варна” се включи като доставчик на студен резерв за първи път от 2014 г. насам, като предложи 166 мегавата.

Сега ТЕЦ “Варна” получава тази възможност благодарение на неучастието на държавната централа, както и заради завишението на количествата.

ТЕЦ-ът е отделил един блок за студен резерв и планираше енергията от други два блока (единият само през зимния сезон) да се продава на регулирания пазар. КЕВР обаче отказа да определи цена за ТЕЦ “Варна” за участие на регулирания пазар. Предложената от дружеството цена бе най-високата – 195 лв./мвтч при пазарна цена от 70 лв. и цена на ТЕЦ “Марица изток” 2 от 76 лева, показва докладът на КЕВР. Дори след корекцията на разходите, извършена от комисията – цената от около 176 лева пак остава в горния диапазон.

Тази висока цена се дължи на факта, че централата във Варна премина от въглища на газ. Тя не работеше дълги години, тъй като производството на въглища при новите екоизисквания е неефективно.

Търговете за студен резерв предизвикаха напрежение сред работодателите, тъй като тази своеобразна такса “ангажимент” води до постъпване на тока както на регулирания, така и на свободния пазар. Отделно от това председателят на АИКБ Васил Велев коментира пред “Капитал”, че ако скъпата енергия от ТЕЦ “Варна” се допусне до регулирания пазар, това би довело до оскъпяване на тока с 16%. Това е така, тъй като разходите на НЕК за изкупуване на скъп ток се покриват от такса “задължения към обществото”. Засега ТЕЦ “Варна”, както и централите на Ковачки не получиха възможност да продават на преференциални цени, но могат да разчитат на студения резерв, а вероятно и на пазара на балансираща енергия, където цените на енергиен недостиг през юни са средно 168 лв. за мегаватчас. Данните на ЕСО не позволяват да се оцени дали това е осъществено.