Бюджетният дефицит за 2020 г. е 3.53 млрд. лева или 3% от БВП, потвърди МФ с публикуването на пълните данни към 31 декември.В сравнение с актуализирания закон са „спестени“ 1.7 млрд. лева бюджетен дефицит, което е очаквано.

Разходите по консолидираната програма са се увеличили с над 2.6 млрд. лева, достигайки 47.8 млрд. лева. При това следва да се има предвид ефектът на покупката на изтребителите върху разходите за 2019 г. Само нелихвените разходи (при които този ефект е елиминиран) са се увеличили с 5 млрд. лева.

Прави впечатление, че в окончателните данни за касовото изпълнение на бюджета оссъства оценката за разходите, свързани с преодоляване на последниците от пандемията. На 1 януари МФ обяви, че тези разходи са достигнали 2.8 млрд. лева плюс още 800 млн. лева разходи под черта.

Разходите за персонал (само по държавния бюджет) са в общ размер на 5 826  млн. лв. или 100,7 % спрямо планираните за 2020 г., докато при социалните разходи е налице неизпълнение. Спрямо 2019 г. разходите за персонал нарастват с 599 млн. лева или с 11.4%.

Данъчните приходи се увеличават с 567,8 млн. лв. спрямо 2019 г., което се дължи основно на преките данъци,  но намаляват неданъчните постъпление.

Интерес предизвиква изпълнението при корпоративните данъци, при които постъпленията нарастват с 19,7 млн. лв. (0,7 %), въпреки че през по-голямата част от годината изоставаха. Това се дължи изцяло на много силния декември, когато са постъпили  907 млн. лв. или със 163 млн. лв. повече (21,8 %) спрямо декември 2019 година. Тези приходи зависят основно от регулярното внасяне на месечните авансови вноски в срок до 15-то число на месеца за който се отнасят, и тримесечните авансови вноски за третото тримесечие, които постъпват – в срок до 15 декември 2020 година. От поясненията и динамиката на вноските остава впечатлението, че фирмите са предплатили данъка си, което може да се отрази на вноските през юни 2021 г., когато ще се подават годишните декларации. Дали това означава, че големи (държавни) предприятия се предплатили данъка за 2020 г. ще стане ясно тогава. Друго възможно обяснение е покриване на задължения за минали периоди с цел възползване от мерките за Covid-подкрепа.

Данъците върху доходите на физическите лица са със 184,9 млн. лв. повече (4,6 %), спрямо предходната година. Приходите от осигурителни вноски са със 550 млн. лева (5.2%) повече, за което влияе и увеличаването на минималния осигурителен доход, включително в туристическия бранш.

Приходите от ДДС намаляват с 65,2 млн. лв. (0,6 %) спрямо 2019 г., коеето се дължи на ограничителните мерки, както и на намалението на вноса. МФ не посочва като фактор понижението на ставката до 9% за редица стоки и услуги.

Фискалният резерв – 8.6 млрд. лева, намалява с 0.2 млрд. лева в сравнение с размера му към края на 2019 г. Това се случва въпреки че нетното външно и вътрешно финансиране (емисии на ДЦК на външния и вътрешния пазари минус погашенията по стари емисии) в размер на 5.4 млрд. лева е по-голямо от бюджетния дефицит (3.6 млрд. лева). Обяснението частично се дължи на създаването на Държавна петролна компания, увеличаването на капитала на ББР (700 млн. лева),  както и на някои други държавни компании, вкл. болници директно със средства от фискалния резерв. Останалата част от разликата вероятно идва поради практиката да се заделят средства от преизпълнението по бюджета (например за 2019 г.) по сметки за чужди средства (на МРРБ), откъдето се заплащат проекти като АМ „Хемус“ през следващата година.

Последното означава, че на практика правителствените разходи през 2020 г. са били по-големи от тези, отчетени на касова основа.