данъци

Промените в Наредба Н-18 предизвикват все повече въпроси и дискусии, а един от най-често задаваните е дали програмите за фактуриране отговарят на критерия за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО). В зависимост от отговора може да се окаже, че за съответния търговски обект не следва да се купува нов касов апарат, а фискален принтер* и търговците трябва да се ориентират към софтуер, който присъства в списъка на софтуерите с декларирано съответствие при НАП. Фактът, че в този списък засега има малко повече от 10 софтуера не е извинение.

Когато за първи път писахме по въпроса кой софтуер е СУПТО , посочихме програмите, които се използват само за издаване на фактури като пример за изключение. Това, което сме имали предвид тогава, са  програми (обикновено безплатни), които не позволяват да се следят промените в складови наличности или да се отчитат човекочасове и пр. (ако става дума за услуги). След това НАП втвърди подхода, като посочи, че и Еxcel с макроси може да е СУПТО, тъй като позволява да се следят наличности.
Тъй като темата предизвиква голям интерес и получихме писма от читатели, които посочват правилно, че първоначалната статия може да е подвеждаща, смятаме за необходимо да внесем още разяснения. Този въпрос се поставя в много форуми, както и в групи във Facebook, като мненията са разделени. Проблемът с интерпретациите във форуми често е, че отговарящият обикновено има предвид конкретен случай, но не го описва детайлно и вярно.

За да се даде точен отговор, е важно не как е озаглавен даден софтуер, а какви функционалностти има.

Критерий за СУПТО

Нека да повторим, че софтуерът за управление на продажбите е програма, която позволява автоматично отчитане на движението на складови наличности или извършени услуги. Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Най-ясното публично разяснение, дадено от НАП, е това на шефа на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ Росен Иванов по време на годишния семинар на приходната агенция (чуйте, след 5:35:00). Според Иванов, два са ключовите изисквания, за да може една програма да се определи като СУПТО:
– ако тя позволява автоматично обработване на информация за вид на стока или услуга, цена и количество, и
– тази информация се съхранява в бази данни.

В отговор на въпрос Иванов казва, че софтуер, в който информацията за вид, количество, цена не се обработва автоматично, не е СУПТО. (Зададеният въпрос обаче не описва точно конкретния софтуер).

Разясненията на НАП

В разясненията на сайта на НАП се поддържа същата теза, като се добавя, че ако се използват различни модули, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики.

В тези разяснения се съдържа един пример и отговор на въпрос, от които следва, че софтуер за фактуриране може да е СУПТО.

Цитираме:

Пример 5

Дружество използва софтуер за фактуриране в обект, в който има въведено в експлоатация фискално устройство и се извършват плащания, за които съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. се изисква издаване на фискален бон. Чрез софтуера се въвежда информация, необходима за издаването на фактура: посредством менюта се избират контрагент, видове стоки, цени и др. Софтуерът формира обща стойност и отпечатва фактурата на печатащо устройство. В базата данни на софтуера се съхранява информация за издадените фактури, вкл. вид, количество, продажна цена на фактурираните стоки/услуги. (курсивът наш).
Описаният в примера софтуер представлява СУПТО и следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.

Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО. (курсивът наш)

Както се вижда, подбрани са примери, съгласно които софтуерът обработва автоматично информация за вид, количество и цена и съхранява тази информация в бази данни. Но ако програмата за фактуриране обработва автоматично само информация за контрагенти (данъчен номер, адрес, МОЛ), поддържа номерация и дати и извършва някои изчисления (например, сумиране), но не поддържа номенклатури и не позволява да видите в края на деня колко литра мляко и колко килограма брашно сте продали, това не е СУПТО. Или ако става дума, например, за продажба на хотелски услуги,  ако не може от фактурите да се извади справка за заетите стаи по дата.

В интернет форумите може да се прочете, че е СУПТО и софтуер за фактуриране, в който автоматичното изчисляване се отнася до пресмятане на ДДС или следене на номерата на фактурите. Видно от определенията, цитирани по-горе, това не е автоматично обработване на информация за вид на стока или услуга, цена и количество. Необходимо е софтуерът да поддържа номенклатури, за да е СУПТО.

Повечето платени софтуери имат такава функционалност. Наши запитвания до някои български производители на програми за фактури, които не афишират възможността за следене на складови наличности, показа, че те все пак позволяват да се въведат предварително стоки и стокови групи, за да не се въвежда тази информация всеки път. От гледна точка на Наредбата това е СУПТО. Все пак неяснотата оставя възможност за спорове, ако потребителят не е ползвал тази функционалност и не е създавал база данни.

Според нас, въпреки примера на НАП, остава дискусионен въпросът дали е налице СУПТО, когато програма за фактуриране, в която данни за вид, количество и цена се въвеждат „ръчно“, позволява да се отбелязва кои фактури са платени и кои не. Такава функционалност имат множество програми за фактуриране, които следят и плащанията. Тази част от разяснението на НАП се базира на финала от цитираното по-горе определение за „управление на продажбите“ като процес за автоматизирана обработка на информация. Целта на това определение е да опише целия процес, като се посочи крайната точка на движението на стоките – до изписването им от склада или плащането. Ако софтуерът не позволява да се следи това движение по вид и количество на стоките, фактът, че той позволява да се посочва кои фактури са платени, едва ли променя неговите характеристики. Добре е НАП да внесе повече яснота по този въпрос.
***

Горните изисквания се отнасят до софтуер, чрез който се отчитат продажби в търговския обект, за които е налице изискване за издаване на фискален бон. Ако се плаща само с банков превод или само с пощенски паричен превод, какъвто и софтуер да се използва, няма изискване за съответствие на СУПТО.

Ако възникнат други въпроси, моля, използвайте формата за коментари, за да ги зададете.

 

  • Важно уточнение: Определени касови апарати могат да работят в режим фискален принтер, но това не е приложимо при голямо натоварване и може да породи проблеми