Във вторник гигантският мегаконтейнеровоз „Евер Гивън“ заседна по диагонал в Суецкия канал, блокирайки за седмици превозите по най-краткия път от Азия за Европа. Допълнение: Сутринта на 29 март контейнеровозът бе изместен на 80 градуса и е „започнал да извършва маневри“. Очаква се  преминаването през канала да бъде възобновено.

Загубите от това необичайно събитие могат да достигнат милиарди долари. То доведе до ръст на цените на петрола с 3%, тъй като тарифите на петролните танкери почти се удвоиха.

Оценките за аварията варират от „черен лебед“ до „ефект на пеперудата“. Това е пореден удар по представите ни, че живеем във високоорганизиран свят, в който технологиите позволяват непрестанно нарастване на мащабите, а самокоригиращите се механизми и усилията на професионалистите по управление на риска неутрализират уязвимостите и заплахите.

Преди една година пандемията от Covid-19 разкри неподозираните дотогава размери на риска поради увеличената мобилност, взаимната свързаност и дългите вериги на доставки. Кризата в Суецкия канал добавя нови аспекти.

Инцидентът на фона на поредица други събития, които изискват преразглеждане на глобалните вериги на доставки. Такъв пример бе недостигът на чипове, който се дължеше на нараснало търсене и съвпадение на различни други причини, включително политически.

Интекс на контейрните превози

Индекс на контейнерните превози

По-рано тази година имаше рязко покачване на цените на контейнерните превози поради недостиг на контейнери – друга последица от нарушения ритъм на доставките.

До този момент няма официална информация от българските власти дали са засегнати плавателни съдове на български корабособственици, плаващи под български флаг или с български екипаж. Не е известно и какъв обем доставки за България се намират на изчакващите или отклонените кораби.

Според информация на експерта по морско право Владимир Владимиров около 60 контейнера за България се намират на контейнеровоза. Техните собственици трябва да платят част от разходите по спасителната операция.

Доставките за България, както и за всяка друга страна, ще бъдат засегнати и от повишаването на цените на транспорта. Тъй като много компании бяха принудени да предпочетат по-скъпия въздушен транспорт, тези тарифи също се повишиха. Ако спасителната операция не приключи скоро, забавянето на доставките може да предизвика спиране на производства и временни дефицити.

Това може да доведе до нарастване на цените в момент, когато и други фактори събуждат позаспалите инфлационни очаквания.


Блокажът

Във вторник контейнеровозът беше отклонен от ураганни ветрове и пясъчна буря, носът му заседна в крайбрежните пластове и движен от инерцията, след поредица движения корабът в крайна сметка заседна напречно на Суецкия канал. Блокирани са между 250 и 300 плавателни съда. Част от тях предпочетоха да се изчакват, други избраха алтернавния маршрут през нос Добра Надежда, който е по-скъп и по-бавен (увеличение с почти две седмици или с 46%).

Юкито Хигаки, президент на японския собственик Shoei Kisen, каза на пресконференция в петък, че 10 влекача са били ангажирани за изгребване на крайбрежния насип и дъното на канала. Той се надява спасителната операция да приключи до събота. Но според експерти, цитирани от BBC, операцията може да отнеме седмици и много зависи от метеорологичните условия, приливите и отливите. Добрата новина е, че не са открити повреди по конструкцията на кораба и има надежди той да може отново да плава на собствен ход. Междувременно Bernhard Schulte Shipmanagement (BSM), техническият мениджър на кораба, заяви в петък, че опитът за плаване на кораба е неуспешен. Специализиран смукателен багер, който може да премества 2000 кубически метра материал на всеки час, пристигна на място в четвъртък. Очакват се още два влекача до неделя. Администрацията на Суецкия канал (SCA) заяви, че усилията за освобождаване на кораба с влекач са възобновени след приключване на драгирането на носа му за отстраняване на 20 000 кубически метра пясък. Ако опитите за изгребване не дадат резултат, може да се премине към източване на горивото на кораба.

Блокажът има сериозни икономически последици. Около 12% от световната търговия преминава през Суецкия канал. Повече от 60% от азиатския износ на запад е преминал през задушения канал през 2020 г., според FGE. Аварията задържа стоки на стойност около 9,6 милиарда долара всеки ден – или 400 милиона долара на час – според данни на Лойдс.

Около 30 петролни танкера са блокирани в Суецкия канал. Разходите за доставка на петролни продукти, като бензин и дизел, от руското пристанище Туапсе на Черно море до Южна Франция са скочили със 73% за три дни до 2,58 долара за барел на 25 март, според данните на Refinitiv Eikon. Според „Гардиън“ търговците трябваше да платят с 10-20% повече за резервни танкери, но пазарните тарифи за товарни превози все още не са се повишили, тъй като фрахтователите не са готови да поемат ангажименти за по-високи нива, в случай че ситуацията се разреши по-рано.