Миналата есен Европейската комисия съобщи, че България ще получи 511 млн. евро за справяне с неблагоприятните последици на пандемията върху заетостта. Става дума за инструмента SURE, който бе създаден от ЕК, която за целта емитира облигации на международните пазари.

От оскъдните информации стана ясно, че средсдтвата са предназначени за допълване на финансирането по мярката 60/40. Тази мярка, създадена първоначално с ПМС 55 бе с бюджет 1 млрд. лева, но нотификацията пред Европейската комисия бе за 1.5 млрд. лева. Първоначално мярката бе осигурена с трансфер от централния бюджет за бюджета на НОИ в размер на 1 млрд. лева.

SURE

Информацията за този инструмент попадаше спорадично пред общественото внимание, преди то да бъде привлечено за по-дълго заради странна PR акция около една класация на Eurofound. Малцина разбраха за какво става дума.

Но нека вървим подред. Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), вследствие на избухването на COVID-19, е създаден по силата на Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 година. Той допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държавите за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Тъй като инструментът се финансира чрез емисия на облигации, ЕК се нуждаеше от гаранции. За целта бе изменен Закона за държавния бюджет в частта за гаранциите и бе приет Законопроект за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672. Така България пое гаранции на стойност 107 млн. евро.

Общата сума по него е до 100 млрд. евро. Финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем, като има ограничен срок на действие – до края на 2022 г. На 24 и 25 август 2020 г. Европейската комисия представи пред Съвета предложения да бъде предоставена финансова подкрепа в размер на 87.3 милиарда евро на 16 държави членки в рамките на SURE, сред които е и България. Според предложението на страната ще бъде предоставена финансова подкрепа от 511 милиона евро. Впоследствие бяха добавени още страни, а о общата финансова подкрепа по SURE надхвърли 90 милиарда евро.

Според предварителните планове, средствата трябваше да постъпят в България до края на март 2021 г. Това не е станало. Почти всички страни вече получиха този заем, както може да се види тук.

По-конкретно, на 7 август правителството е изпратило официално искане за финансова помощ за инструмента SURE. Заемът, поискан от страната, е за осигуряване на средства, необходими за изплащането на компенсации за работодателите съгласно Постановление №55 на МС и ПМС №155, изменено с ПМС №278 за периода от април 2020 г. до м. януари 2021 г. С Решение за изпълнение 2020/1343 от 25 септември 2020 г. ЕС отпуска на България заем в рамер на 511 млн. евро, гласи писмен отговор от 8 февруари 2021 г. на МТСП на въпрос на народния представител Надя Жекова. От отговора не става ясно защо средствата не са получени.

В решението е записано, че това трябва да стане на 8  транша, като получаването на първия зависи от подписването на споразумение за заем, в което се упълномощават OLAF и Европейската Сметна палата да проверяват целевото изразходване на средствата (член 220, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046). (Както Economix.bg вече писа, част от средствата по 60/40 достигат до компании – например, консултантски компании, пътностроителни фирми, които не са изправени пред внезапни смущения заради пандемията, както и държавни дружества като Мини Марица Изток и Български пощи.)

Мярката 60/40

Как при това положение се финансира мярката 60/40? През миналата година с изменение на законите за бюджета бяха осигурени 1 млрд. лева – чрез трансфер от централния бюджет за фонд „Безработица“, част от бюджета на ДОО (НОИ). Така дефицитът по фонд Безработица бе завишен до 1.115 млрд. лева (според програмата). Той се формира главно мярката 60/40, но също и от по-големи обезщетения за безработица.

До края на годината по ПМС 55 и ПМС 151 бяха изплатени компенсации за запазване на заетостта в размер на 649 млн. лева. Остатъкът от 351 млн. лева на основание ПМС №400 бе отнесен по сметка за чужди средства. По този иновативен начин, както многократно сме писали, средствата се отчитат като разход в текущата година, а се харчат необезпокоявано през следващата (следващите).

В мотивите към закона за бюджета за 2021 г. четем, че са осигурени още 300 млн. лева за мярката 60/40. По бюджета на фонд Безработица за тази година е заложен дефицит от 353 млн. лева, тоест толкова е предвидено да покрие централният бюджет. Проблемът е, че половината от този дефицит ще отиде за увеличени обезщетения за безработица, освен ако пандемията не свърши до края на лятото. Само през януари по данни на НОИ допълнителните обезщетения за безработица за 27 млн. лева. Като се има предвид, че средномесечно по 60/40 се изплащат обезщетения в размер на над 110 млн. лева, то НОИ разполага със средства за изплащане на компенсации най-много до края на май. Точно дотогава е удължено прилагането на мярката 60/40 с промените в ПМС 151 . На 31 март премиерът Бойко Борисов съобщи, че сумата от 1 млрд. лева вече е усвоена.

Без средствета по SURE продължаващото изплащане на компенсации ще бъде невъзможно. Това може би не е толкова лошо, тъй като, както вече писахме, продължаването на пандемията изисква промяна на дизайна на икономическите мерки. Но е правилно това да се обясни предварително и да поставя следващото правителство пред свършени факти.

Също така трябва да се има предвид и риска от изчерпване на средствата по фонд „Безработица“ ако пандемията не приключи до средата на годината. Тъй като това е вероятен сценарий предвид лошото управление на кризата, не бихме изключили актуализация на бюджета в началото на лятото.


Случаят с класацията на Eurofound

Преди няколко дни вниманието бе привлечено и от странна PR кампания около друго последно място на България – в  доклад на Европейската фондация Eurofound. Случаят е маловажен, но заслужава внимание заради начина, по който социалният министър отчита дейност. В първоначалния вариант на обширен доклад фондацията бе поставила България на последно място в една от графиките (фиг. 10), отнасяща се до това какъв процент от дохода се компенсира от мерките на правителството. По-конкретно Eurofound бе счела, че правителството компенсира 60% от заплатите по мярката 60/40. В резултат на активизма на социалния министър Деница Сачева, подробно отчетен като нейна заслуга на сайта на министерството, докладът бе коригиран и фондацията бе убедена, че компенсациите вече покриват 100% от дохода (без да се уточнява, че 40-те процента идват от работодателите). Накратко, буря в чаша вода, но много показателна за манталитета на управляващите. Работата е там, че докладът на Eurofound съдържа много полезна информация и насоки за критериите, по които различните страни от ЕС определят кои лица имат право на компенсации, как да се диференцират те, каква да е тяхната продължителност и т.н. Тези критерии са сериозен пропуск на икономическите мерки за намаляване на последиците от пандемията. Затова прави лошо впечатление, че вместо да прочетат внимателно опита на други страни, българските власти се заяждат.