ЧЕЗ

На 24 октомври Комисията за защита на конкуренцията изненадващо забрани на „Еврохолд“ да придобие бизнеса на ЧЕЗ в България. Влизането на застрахователя в енергийния бизнес може да наруши пазара, се аргументира антимонополният орган. Решението, резултат от започнато задълбочено проучване, бе взето за неочаквано кратък срок – 10 работни дни. Това е вторият опит на чешката енергийна група да продаде активите си, спрян от КЗК. Дни преди КЗК да обяви решението, Асен Христов, един от основните акционери на „Еврохолд“ коментира, че „има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката“. (Христов бе свързван с бившия председател на ПП на ГЕРБ Цветан Цветанов, който напоследък предупреждава, че партията отстъпва територии на ДПС.)

Аргументите на КЗК са свързани с вертикална концентрация, но в решението се съдържа намек за заплаха за националната сигурност и финансови проблеми на компанията-купувач. По-конкретно в решението се казва:

„… предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, обединяването на опита, на икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектори създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. Наличието на съществени конгломератни ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.“

В решението се цитира становище на ДАНС:

ДАНС посочва, че разполага с налична информация по отношение на „Еврохолд България“ АД, постъпила с междинен доклад от Комисия за финансов надзор с вх.№РД-2294/26.06.2019г., във връзка с продължаваща проверка. Докладът е изготвен в съответствие с упражнявани от КФН надзорни функции свързани с борсово търгуваното дружеството „Еврохолд България“ АД и дружествата в холдинговата структура, извършващи дейност по застраховане и предоставяне на услуги по инвестиционно посредничество.

Налична е също така информация относно проблеми с дейността на дъщерни дружества на „Еврохолд България“ в Гърция и Румъния. Казусът в Гърция касае трикратен отказ на Гръцката централна банка да разреши на застрахователна компания от холдинга да закупи гръцката Credit Agricole, действаща в областта на животозастраховането. По отношение на случая в Румъния се посочва, че през 2018г. дъщерното дружество на Еврохолд „Евроинс Румъния“ заедно с още осем компании са глобени със сума над 50 млн. евро за установено от Румънския антимонополен орган нарушение на националните и европейски антитръстови правила. Нарушението се изразява в координиране на пазарното поведение на тези дружества, с цел нарастване стойността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

ДАНС отбелязва, че енергийната сигурност, като елемент от националната сигурност, акцентира върху стабилността на енергийната система, която е от изключително значение за функциониране на икономиката и обществото. В чл. 116 от Стратегията за национална сигурност е посочено, че Република България провежда ясна и последователна политика за гарантиране интересите на националната сигурност, обществото и гражданите при функциониране и развитие на енергийните мощности, на преносната и разпределителните мрежи. Електроенергийните обекти в страната са свързани и функционират в единна национална електроенергийна система. В тази връзка ДАНС посочва, че като стратегически обекти, които се явяват активи на „ЧЕЗ Разпределение“ ЕАД, са определени Кабелни линии на територията на гр. София:. 110 kV „Левски“, 110 kV „Дондуков“ и 110 kV „Руски“. С оглед своята компетентност ДАНС извършва съвместно с МВР охранителни обследвания на обектите и самостоятелно осъществява планови/инцидентни проверки по отношение мерките за физическа защита на стратегическите обекти и стратегически зони от значение за националната сигурност на България.“

Предвид гореизложеното ДАНС изразява становище, че дестабилизацията, ограничаването или спирането на производството и преноса на електроенергия застрашава енергийната сигурност и създава предпоставки за заплаха за националната сигурност на страната. От важно значение според ДАНС е недопускането на деструктивно въздействие върху елементи от енергийната система, при евентуална смяна на собствеността на дружествата на ЧЕЗ в България, както и промяна във функциите и дейността на дружества – обект по сделката.“

Необходимо е да се припомни, че през юли 2015 г. румънският финансов надзор – ASF поиска Euroins Romania да подобри капиталовата си позиция и по-късно му наложи увеличение на капитала с 90 млн. евро. През 2016 г. Банката на Гърция за първи път забрани на „Евроинс“ да купи гръцката Credit Agricole Life именно заради проблеми с капиталовата адекватност, по-специално в Румъния. В последното, трето решение на гръцката централна банка от януари 2019 г. се казва, че бизнес моделът и стратегията за развитие на „Еврохолд“ и неговите акционери, разчита в голяма степен на външни заеми, както и на вътрешногрупови транзакции между дружествата от тази група. Освен това се посочва, че са налице условия затягане на финансовия натиск за обслужване на получените заеми,  особено в светлината на дългосрочните животозастрахователни задължения на потенциалния купувач.

Становището на ДАНС не конкретизира как евентуален финансов натиск ще доведе до проблеми със защитата на енергийните обекти и енергийната сигурност.

КЗК обаче намира напълно различни основания за спиране на сделката, а именно финансовата мощ на потенциалния купувач и възможността чрез застрохавките-гараниця да се създаде предимство на ЧЕЗ в бъдеще на свободния пазар на енергия. Това е така, тъй като „търговията с електроенергия изисква все по-големи ресурси и на практика е необходимо предоставянето на значителни обезпечения към различни търговски участници и органи“,  и „планираната концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката с оглед наличието на сериозни финансови изисквания към участниците на свободния пазар на търговия с електрическа енергия“, пише в решението на комисията.

Обединените финансови ресурси и пазарни позиции ще позволят на новата група да осъществява стопанска дейност на съответните анализирани пазари при отсъствие на ефективен конкурентен натиск от страна на останалите търговски участници.

Според КЗК опасенията им за конкуренцията при конгломератните сделки произтичат от размера на обединяващите се предприятия. При тези сделки „комбинацията от продукти на съответните пазари предоставя на слятото предприятие възможността и стимула чрез лостов ефект да продължи да експлоатира заеманата от него силна позиция на даден пазар, за да ограничи конкуренцията на друг пазар. Подобни конгломератни сделки водят до обединяване на значителни финансови ресурси и по този начин влияят по-сериозно на тези пазари.“

КЗК е игнорирала твърденията на „Еврохолд“ , че ЗД „Евроинс“ АД и ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД не се явяват активни участници на пазара на застрахователни продукти, насочени към търговците на електроенергия, тъй като не предлагат подходящи за пазара застрахователни продукти. ЗД „Евроинс“ АД предлага на българския пазар застраховка „гаранция“, която е във връзка с обществени поръчки и има разминавания в определянето на пазарния й дял на този пазар

Според КЗК „ЗД Евроинс“ АД и ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД, са лидер при предоставянето на „застраховка-гаранция“ за 2018г. с пазарен дял 46,68%, като си запазва водещата позиция и към 31.07.2019г. с пазарен дял от 42,64%.

Основният аргумент на комисията е свързан с това, че участието на търговците на електроенергия на Борсовия пазар изисква значителен първоначален и последващ финансов ресурс или обезпечения под формата на банковата гаранция или споменатата застраховка-гаранция, която се приема като обезпечение на свободния пазар от 2019 г. Тези изисквания за обезпечение са бариера за навлизане на пазара, твърди комисията.

Комисията също е приела, че предложеният ангажимент от „Еврохолд“ да не разработват и да не продават застрахователни продукти, насочени към търговците на ел. енергия в България, е недостатъчна мярка.

Договорът за шест дружества на ЧЕЗ у нас на стойност 355 млн. евро бе сключен през юни. Компанията смяташе да финансира сделката с увеличение на капитала, както и със синдикиран заем от 300 млн. евро от Дойче банк и „Номура“. Тя също така заяви, че няма намерение да залага активите на ЧЕЗ като обезпечение и че планира да излезе от автомобилния си бизнес.