Кои са основните предизвикателства, които пандемията постави пред икономиката и успява ли тя да се адаптира? Дали коронакризата ускори или спря вече започналите процеси на трансформация и адекватен ли отговорът на правителствата. Това бяха темите на онлайн дискусията “Светът след пандемията”, проведена с участието на Евгений Кънев, управляващ съдружник в  “Маконис”, Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и Румен Радев, икономически директор на “Холдинг Загора” ООД и заместник-председател на УС на АИКБ.

ЕПОХА НА ПРОМЕНИ

Светът се движи от няколко мега тенденции, каза Евгений Кънев. На първо място той посочи увеличаването на работната сила през последните десетилетия. Втората голяма промяна е изместване на фокуса към Азия, а напоследък и към Африка. Третата тенденция е нарастване на градското население. Само в Китай за 30 години градското население се е увеличило с половин милиард души, това е новата средна класа, която движи световната икономика. Четвърта мега тенденция е свързана с климатичните промени и как ще бъдат задоволявани бъдещите нужди от ресурси. Не на последно място, Кънев посочи технологичните промени, които се развиват с невиждана скорост и променят стандартите, по които се развиват икономиките през 20 век.

В рамките на тези пет мега тенденции се развива четвъртата вълна на глобализацията, която е свързана не само с интернационализация на стоките и капиталите, а вече и на самия труд. България също се възползва от тези тенденции, като голяма част от нашата средна класа е наета да работа в аутсорсинг центрове, за да работи за световни компании.

Налице са и контра тенденции, които забавят глобализацията, обясни Кънев. Първата е свързана с климатичните проблеми. От една страна, имаме глобализация на проблема (Парижкото споразумение). Но от друга страна поради различното желание да се приемат политики в тази посока започват да се наблюдават търговски и икономически ефекти, които вероятно ще проличат в следващите години, когато ЕС започне да прилага екологичното законодателство. Той посочи като пример обсъждания в ЕС зелен данък за страни, които не искат да спазват стандартите.

С присъединяването на САЩ към Парижкото споразумение е възможно да имаме общ блок на ЕС и САЩ спрямо трети страни, предвижда Кънев. Това е в съзвучие с другата контра тенденция – нежеланието на САЩ да допусне Китай да прави придобивания в областта на високите технологии и тяхното безпокойство за това как Китай използва интелектуалната собственост.

Според икономиста тази битка ще продължи и е много вероятно ЕС да бъде арбитър. Китайската икономика не може да расте, ако не разчита на европейски и американски пазари. Въпросът е кой ще наложи бъдещите стандарти, по които ще се прави търговия и дали те ще могат да контролират начина, по който се развива  Китай. Това е труден процес, тъй като интересите на европейските страни са разнопосочни, признава Кънев. Заради блоковите споразумения вероятно ще има забавяне и ограничаване на ръста на световната търговия.

Трето, коронакризата показа колко крехък е икономическият баланс и как заради различно управление на кризата е много вероятно да изникнат нови икономически сили. Кънев даде за пример реакцията на испанския грип в САЩ: Тези щати, които са прилагали строга карантина, впоследствие се възстановяват по-бързо. Икономиката не може да се развива, ако пандемията не се контролира, което предполага не само строг локдаун, но и капацитет за тестване и ограничаване на заразата.

Друга контра тенденция е засилената роля на популизма и държавните намеси в икономиката, заяви Евгений Кънев. Той посочи, че според проучвания в 44% от развитите демокрации има подкрепа за крайно десни радикални политически сили. Това заплашва общественото равновесие и напомня за 20-те години на миналия век, когато демокрациите не можаха да се справят с лошите ефекти от Първата световна война и испанския грип.

Въпреки че България стои добре на фона на Европа, резултатите от справяне с пандемията са плачевни, което се дължи на застаряващото население и неефективно управление на пандемията. Може би тази година няма да има прелом в битката с пандемията и ще бъдат пропуснати много икономически шансове. От гледна точка на помощи за бизнеса в България политиката не е адекватна, особено измерена като  дял от БВП, като ефект и бързина на прилагане на мерките. Това, по думите му, означава унищожаване на данъкоплатци.

Кънев, който като консултант работи и по международни проекти, се спря и на въпроса как България стои на световната икономическа карта, като посочи, че това зависи и от държавната политика и дали страната се брандира по правилен начин. Моето наблюдение е, че зависи за какъв тип бизнес говорим, допълни той. България е атрактивна за разходо-спестяващи бизнеси, тоест стандартни бизнеси, които произвеждат за големи производители и с ниска добавена стойност. Страната продължава да има четирите предимства – ниски преки данъци, най-ниска цена на квалифицираната работна сила, най-ниска цена на земята и на строителството. Това са атрактивни характеристики за инвестиции на зелено, стига да има достатъчно работна сила. Всички запитвания на чужди инвеститори, макар и в различни сектори са в две посоки – едната е към наемане на квалифицирана работна сила, например, в сферата на услугите, като ИТ и операции по аутсорсинг на бизнес процеси, а от друга страна, в  индустрията поради посочените по-горе предимства. Почти никакъв интерес няма към бизнеси, които оперират на вътрешния пазар.

Според икономиста е възможно Зеленият преход да бъде този New Deal, който да изведе икономиката от проблемите. Държавите трябва да интервенират координирано и заедно с централните банки, за да може да се създаде обществена стабилност. Кънев се позова на анализите, които показват, че основните бенефициенти от паричните стимули на централните банки са най-богатите.

Целият свят се дели все повече на икономики, държащи права (марки, софтуер, франчайз, ноу-хау и др.) и такива, които по договор изпълняват поръчки на първата група. За съжаление, ние сме във втората група и в България остава малък марж, посочи Кънев. Това разделение води до увеличаване на неравенствата и проблемът е как да се затвори тази ножица, която води до трусове.

Зелената сделка е шанс за Европа и за България и може да даде рестарт на икономически дейности, обобщи Евгений Кънев. На този фон сме свидетели на План за възстановяване и устойчивост, в който 50-60% отново имаме разходи за инфраструктура, която най-вероятно ще бъде обслужена от любимите фирми на властта. Надявам се да имаме ново правителство, което да разбира по-добре проблемите и да вкара България в 21 век, завърши икономистът.

НЕДОСТАТЪЧЕН КАПАЦИТЕТ

Любомир Дацов сподели оценката, че Европа е изправена пред голямо предизвикателство. Зелената сделка, паричните стимули и т.н. са част от една обща стратегия, която водещите европейски държави реализират. Доскоро Азия и САЩ си бяха себедостатъчни като двойка. Но разменените роли доведоха до нарастване на напрежението в тази двойка, посочи той. Това обаче не променя факта, че Европа загуби икономическо значение и политическа тежест в света. Сега имаме уникална възможност Европа да получи тласък в икономическо и социално отношение. Затова Зелената сделка и изобилието на пари на пазара е шанс за онези страни, които знаят какво да направят, така че много бързо да отскочат и през следващите 20 години да тръгнат по една ускоряваща се пътека.

Планът за възстановяване и устойчивост е част от инструментите за това развитие, каза финансистът. В Европа се наблюдават две тенденции. Налице са няколко страни, които са наясно и знаят как да се възползват, но мнозинството държави – членки не хващат момента и продължават да мислят в старите формати. Подходът към Плана за възстановяване и развитие, оповестен от правителството, не дава знак, че то схваща промяната на ситуацията. Ние все още сме ориентирани към това, което наричам икономика на дупките (макар че нямаме минерални ресурси и имаме ограничена работна ръка), заяви Дацов.

По думите му е много елементарно да се разглежда Зелената сделка като чисто екологичен проблем, както в България дискусията е сведена до затварянето на въглищните централи в “Марица Изток” и загуба на няколко хиляди работни места. Зелената сделка в комбинация с няколко други инициативи на европейско ниво цели отваряне на нови възможности и превръщане в друг тип икономика. Това означава по-интензивно инвестиране в образование и наука и да бъдем по-практични да реализираме това, което имаме. БАН има доста разработки, но липсват институционални структури, независимо дали частни или държавни, които да доведат до ефективно реализиране на краен продукт. Предизвикателството е как държавата да инвестира така, че да ускори икономическия растеж и да създаде предпоставки за новата икономика и социално-икономически отношения. Повечето държави все още разглеждат нещата в количествен план. Много от тях де факто нямат голяма възможност за маневриране и преструктуриране на бюджетите в обозримо бъдеще, така че да имат устойчиво финансиране на тези мерки. Нямат гъвкавост, затова ЕК създаде този инструмент за инвестиции в нови технологии, обясни Дацов.

Той също се спря на въпроса дали Планът за възстановяване и устойчивост е адекватен. Неговата позиция е, че инвестицията в стиропор (саниране – б.р.) едва ли е най-удачна с оглед на това, което предстои в близко бъдеще. Но процедурата позволява страните членки да се явяват на поправителен, тъй като едва ли ще бъдат отпуснати пари адекватни проекти насреща, предположи той. Според финансиста проблемът с качеството на институциите ще бъде основополагащ за реализиране на икономическия преход.

Дацов, който е бивш заместник министър на финансите, коментира този проблем в контекста на данните за изпълнението на бюджета за 2020 г. (към момента на дискусията, бяха обявени само частични предварителни данни за декември, които показаха 3% бюджетен дефицит – б.р.).

Единствената причина да не бъдат похарчени повече пари миналата година е ниското качество на администрацията, заяви той. Капацитетът за усвояване на средства се оказва изключително нисък. Ако оставим настрана проекти, в които безконтролно се изливат пари и не изискват междуведомствена координация и по-голям капацитет за оценка, нещата изглеждат много лошо и почти нищо не се реализира. Той даде пример с европейските програми, които бяха преструктурирани като Covid-мерки, тъй като там имаше изоставане.

Ако не беше направено това харчене в края на годината и прехвърляне на разходи през 2021 г., дефицитът щеше да си бъде около 0.3-0.4% от БВП. Това се дължи на добрите приходи в бюджета. В същото време имаме нарастване на разходите за заплати около 12-13%. Същото се получава и при пенсиите и социалните разходи, макар че това е по-естествено, тъй като се включват разходите за подпомагане при безработица и схемата 60/40.

Заради проблемния капацитет на администрацията в цели области разходите са минимални. В структурно отношение бюджетът се различава от бюджетите на западните страни именно по отношение на разходите за социално подпомагане, тоест по отношението на държавата към уязвимите и слабите. Другите страни правят социални разходи от три до четири пъти повече. Тъй като това са разходи, които най-бързо нарастват по време на кризи, една част от обяснението защо нашият бюджет има относително устойчиво поведение е именно липсата на система за предоставяне на социални услуги, съответно допълнителни социални разходи по време на кризата.

На повърхността резултатът е един бюджет с приемливи резултати. “Но да твърдиш, че за миналата година си правил антициклична политика и е нормално да направиш такъв дефицит (през декември – б.р.), е смешно. Какво е макроикономическото въздействие на един бюджет, който постигна този дефицит в рамките на една седмица. Голямата част от разходите през декември – 7.7 млрд. лева на консолидирана основа, бяха направени около коледните празници. Няма как такъв подход да бъде ефективен. Просто бяха изляти едни пари в определени посоки и определени фирми. За мен движещата сила бяха изборите”, заяви Дацов. Той обърна внимание и на факта, че много инвестициони проекти се движат по нестандартния ред на иновативните финанси, като парите за изграждане на АМ “Хемус”, които са извадени извън бюджета и минават през “Автомагистрали” АД, без да се контролират.

При липсата на капиталови бюджетиране и процедури, макар на външен вид нещата да изглеждат добре представени, зад тях се крият неефективни разходи, акцентира Дацов. Голямото предизвикателство за следващите години няма да бъдат дефицитът и фискалното пространство. Това за мен е дискусия за количествените мерки. Голямото предизвикателство е въпросът за ефективността на публичните финанси. “Който и да дойде на власт, трябва да управлява една администрация, която много прилича на администрацията отпреди 30 години, като вземане на решения и дори като индивидуално поведение.”

Българският дневен ред от една страна ще бъде движен от поддържане на стабилността на публичните финанси. Това няма да е проблем, тъй като данъчната ни система мина през две кризи, което показва, че тя е добре изградена в структурно отношение. Проблемът е при разходите, посочи Дацов, добавяйки: “Нямаме фантазия да харчим”.

Той разказа и за стопирания опит да се въведе система на капиталово бюджетиране в МФ. Този процес беше прекратен, а дирекцията беше закрита преди 10 години. През 2017-2018 г. МВФ поднови натиска си към българското правителство да сложи ред и капиталовото бюджетиране да бъде направено по-ефективно и по-прозрачно. Но вече трета година няма напредък в тази област. Всяко следващо правителство ще бъде подложено на натиск за увеличаване на капацитета на институциите и въвеждане на нови инструменти като програмно бюджетиране, капиталово бюджетиране, преглед на публичните финанси.

Планът за възстановяване бе коментиран и от Румен Радев, който представи оценката на АИКБ. Заместник-председателят на организацията посочи, че около 42% от средствата са предвидени за строителство, а за поръчки за софтуер и компютри – 19-20%. “За индустрията има предвидени едни скромни 3%, от които забележете 100 млн. лева за кръгова и малко по-голяма сума за енергийна ефективност на промишлени сгради. Това е нелепо, защото ние можем да изплащаме подобни инвестиции и сами (за сметка на енергоспестяване), каза той.

АДАПТАЦИЯТА НА БИЗНЕСА

Изказването на Румен Радев бе посветено на три аспекта от адаптацията на бизнеса към пандемията – от гледна точка на разходите, управлението на веригите на доставки и реорганизацията на работата.

Ние сме изложени на много сериозен ръст на разходите, включително на енергийни ресурси, каза той. По думите му няма толкова голямо увеличение при транспортните разходи, въпреки публикации от последните дни относно скока при контейнерните превози, който обаче засяга само превозите от Китай към Европа.

Радев, който участва в управлението на група предприятия от тежката индустрия се спря подробно на последните данни за ръста на цените суровините, в това число метали (особено мед) химикали, скрап, руди. Според него това е опит за трайно консолидиране на по-високи нива. Успоредно с това виждаме поскъпване на енергоносителите, включително електроенергията и природния газ. Той посочи, че след като благодарение на делото срещу “Газпром” заводите са успели да си върнат ценово предимство през 2020 г., е започнало трайно поскъпване на природния газ. От нива 18.6-18.7 лева на мегаватчас през август, сега цените са трайно над 28 лева. “Това, което виждаме през последните месеци е опит да акцептираме едно ценово ниво, което е удачно и за рестарт на шистовия добив.” каза той. Той обърна внимание и на проблема с развитието на газовата инфраструктура, която не обслужва вътрешните потребители. “С публични пари изграждаме инфраструктура, която е в полза на съседна Сърбия и Унгария”, посочи Радев. Според него една част от тази инфраструктура, трябва да се трансформира във връзка с прехода от въглеродна към водородна икономика. Един от начините за транспорт е през подобни мрежи под формата на миксиране до около 15% дял на водород като фракция в метана и природния газ с всички производни въглеводороди.

Говорейки за разходите, Радев се спря и на повдигнатата от Кънев тема за ниските разходи за труд. Според него това е пример за лоша политика, която създава проблеми в индустрията.”Какво да очакваме, след като години наред нашите управляващи да се хвалят пред света колко е изгодно да се инвестира в България заради евтината работна ръка. Формирането на подобна визия изключително много спъва нашата реализация, когато търсим по-добра цена”, каза той. По думите му контрагентите им в чужбина се водят от представата им за часовата трудова ставка в България, а не в предприятието, макар то да е основен доставчик на водещите производители в областта на хидравлика и пневматика в Европа.

Радев бе скептичен за скъсяването на вериги на доставки, обявено като приоритет на ЕК. Веднъж отворена вратата на глобализацията, много трудно може да бъде затръшната, каза той. “Всяко предприятие се стреми да оптимизира цени, да има гаранции за доставки и качество. За някакъв период от време могат да се наложат рестриктивни мерки под давлението на политици, но няма как да бъдат устойчиви.” Според него по-реалистичната стратегия е тази, която те прилагат през последните 7-8 години – по-къси и гъвкави серии, комбинацията от които успява да натовари мощностите. Тогава сме по-адаптивни, можем бързо да организираме логистика, имаме нужния технологичен развой, за да разработим качествена конструктивна и  технологична документация. От позицията на компания с български инвеститори, това дава предимство. Той допуска, че в дъщерните компании на западни корпорации има  възможност за по-специализирано и по-едросерийно производство със стремеж към автоматизация;  но това са по-скоро изключения. Една немалка част от външните инвеститори у нас реализират производствени мощности, насочени към интензивно използване на работна ръка и ниска технологичност на крайната продукция, смята Радев: “Когато в района тръгнаха да затварят подобни фабрики, аз не можех да ги преназнача при нас на работа, защото това са хора, които са много далеч от нашите изисквания за умения и качество.”

Радев коментира и изискванията за физическа дистанция, които налага коронакризата. Той признава, че в индустрията нещата са по-сложни. Можем да въведем дистанционна форма на работа в администрацията и, донякъде, в търговските дирекции. Но дори в управлението сме с ограничени възможности. Обичайно дублираме управленските екипи и правим екипи, които работят две седмици присъствено и след това две седмици дистанционно, за да можем да осигурим управленския процес, ако има заболели, разказа той. По отношение на производството – там където са работили на трисменно производство, са успели в някои случаи да минат на двусменни режими с удължени смени от по 12 часа. Преди синдикатите са смятали, че този режим е невъзможен, но се оказало, че работи доста ефективно. Практически винаги имаме още една смяна в резерв, обясни Радев. При редовните смени се прилага друга организация – работи се три или четири дни с един допълнителен почивен ден. Предприятията, разбира се, се възползват и от компенсиращата мярка 60/40, но в новия й модел. Радев отбеляза и намалението на представяните болнични листове, което според него се дължи на увеличен контрол.

В последвалата дискусия бе поставен въпросът за перспективата за ръст на инфлацията в резултат на поскъпването на ресурсите и увеличените дългове. Повечето анализатори смятат, че няма непосредствен риск, сподели по този повод Евгений Кънев, посочвайки подтиснатото търсене и страха за бъдещето и безработицата. Друг фактор е голямата трансформация, дължаща се на това, че информационната икономика има по-различна логика и не предполага големи инвестиции, което намалява търсенето на пари. По-големият проблем е дефлацията, каза той.