Електропровод

Държавата трябва да поеме задължения на БЕХ или да даде държавна гаранция, за да може холдингът да елиминира дълговете, които е натрупал, поемайки дефицитите в сектора. Това ясно от доклада на Световната банка за състоянието на енергетиката от края на 2016 г., чието резюме бе публикувано. Както вече бе съобщено, банката препоръчва и постепенно отпадане на фиксираните цени за бита.

През последните няколко години енергийният сектор на България е под значително финансово напрежение, смята тя. Вследствие на предприетите държавни политики в миналото, натрупаният финансов дефицит в регулирания сектор, който обхваща потребителите с право на избор на регулирани цени, бе оценен на 1.9 млрд. лв. към края на 2015 г. (2 на сто от БВП).

Реализираните законодателни и регулаторни мерки през 2015 г. спомогнаха за значителното намаляване на ценовия дефицит до 71 млн. лв. през 2015 г., в сравнение с 435 млн. лв. през 2014 г.

Но тези мерки не са достатъчни с оглед на това, че през следващите години трябва да бъдат погасени значителните натрупани задължения.

Според оценката на банката, благодарение на тези мерки текущият дефицит се елиминира, дори е възможно да бъдат реализирани скромни печалби. Тези мерки обаче ще бъдат недостатъчни за погасяването на значителните натрупани задължения, оценени на 1.9 млрд. лв. към декември 2015 г. Понастоящем този дълг е финансиран от БЕХ чрез емитирането на два петгодишни облигационни заема (с падежи през ноември 2018 г. и август 2021 г.)

енергетика

Финансово състояние на регулирания сегмент – анализ на чувствителността


Ако не бъдат реализирани допълнителни мерки (втори сценарий, жълтата линия – настоящо положение), сумарният дефицит на сектора отново ще се повиши – до 1,093 млн. лв. към 2020 г. Ако някои от вече приложените от държавата мерки не бъдат реализирани докрай (червена линия), сумарният дефицит ще се покачи още повече – до 2,250 млн. лв. към 2020 г.

Затова се препоръчват две допълнителни мерки: (а) държавна подкрепа за намаляване на разходите за погасяване на натрупаните задължения и (б) Увеличаване на такса „Задължение към обществото“ за всички потребители с приблизително пет процента на година до 2019 г. За регулираните потребители, увеличението от тази мярка в крайната цена за електроенергия се очаква да бъде едва 2 процента годишно след корекция за инфлация.

Под държавна подкрепа се има предвид нов държавен заем, средствата от който да се използват за рефинансиране на двете облигационни емисии на БЕХ, които са с твърде високи лихви, или държавна гаранция, така че самата БЕХ да ги рефинансира.

Например, удължаване на срока за погасяване от 8 на 15 години и намаляване на лихвите по финансирането от приблизително 5.0 процента на 3.25 процента би намалило ежегодните разходи по обслужване на дълга от 286 млн. лв. на 162 млн. лв. (при допускане за погасяване на задълженията на равни вноски), изчислява Световната банка.

Според Световната банка средните цени за домакинствата са се понижили с около 7% между март 2013 г. и юни 2015 г. въпреки нарастващите разходи в системата.

Моделът на функциониране на регулирания сектор с единствен купувач / обществен доставчик (НЕК) вече не е приложим, тъй като се налага въвеждането на нов подход за прехода към конкурентен енергиен пазар, съвместим с вътрешния електроенергиен пазар на Европейския Съюз (ЕС).

Световната банка препоръчва интегриране на производителите с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и производителите, възползващи се от преференциални цени на пазара на едро, на Българската независима енергийна борса. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на Договори за разлика. Това е вид финансов договор, при което държавата – чрез фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира разликата между пазарна и договорена цена с цел допълване на приходите до ниво, предварително определено в съответния „Договор за разлика”. Препоръката е първо да бъдат трансформирани договорите на ТЕЦ “Марица Изток” 1 и 3, а по-късно на ВЕИ.

Функциите и ролята на фонда (ФСЕС) трябва да бъдат засилени и разширени, ако фондът стане институцията, отговорна за разплащане на натруФондпания дефицит, както и страна по договори за разлика.

Друг приоритет е обединението с електроенергийния пазар на ЕС. Това е единственият устойчив начин за избягване на потенциален риск от нарушаване на конкуренцията на пазара. Това се дължи на факта, че България е сравнително малък пазар и малък брой производители могат да имат доминираща позиция на него.

Процесът на пълна либерализация на електроенергийния пазар трябва да продължи. Препоръчва се поетапен подход чрез постепенно преминаване от регулирани към пазарно-ориентирани цени за битовите потребители.

Либерализацията трябва да се съпътства от подобряване на програмите за енергийни помощи и мерки за енергийна ефективност.
Правителството трябва също да разгледа варианти за разширяване на критериите за допустимост за големите домакинства с ниски доходи и потребление над 150 KWh на месец, тъй като тези домакинства са идентифицирани от Световната банка като „енергийно уязвими“.