бизнес

Световната банка публикува доклад, озаглавен „Към нов обществен договор”, посветен на борбата с неравенството. Според документа ръстът на несправедливостта в разпределението на благата застрашава стабилността на обществения договор и води до поляризация на изборите, както при изборите в САЩ през 2016 г.

Документът изследва различни видове неравенство – като се започне от разслоението в доходите и се стигне до различния достъп до образование, което предпоставя още по-голямо неравенство в бъдеще. Достъпът до образование е по-равномерен в Европа, докато в Азия проблемът се задълбочава, установява това изследване.

Заетост, демография и география

Три фактора имат най-голямо значение: професията, възрастта и местоживеенето.

Технологичните промени и глобализацията носят нови възможности, но за някои професии те са разрушителни. Делът на белите якички, изпълняващи рутинни дейности, е намалял от 40 на 33% на едно десетилетие. Тези хора са най-много изложени на риск от загуба на работата, на която са разчитали. Когато това се случи, те намират по-нископлатена работа или работа на половин ден, като средното понижение в доходите е с 30 пр. пункта. Промените на трудовия пазар са свързани и с междупоколенчески различия. Според доклада младите са в по-тежко положение, например, във Франция 50% от заетите до 24 години са на временни договори. (Това противоречи на данните за страни като България, където заплащането на възрастните е по-ниско.)

Специално внимание се отделя на т. нар. пространствено неравенство или регионалните различия. В Румъния, например, бедността в изостаналите райони е 2.5 пъти по-висока от тази в по-богатите. Разликите в образованието са ключов фактор за регионалните диспропорции и подкопават равния шанс на децата в бедните райони. Налице са разлики в качеството на обучението между социоикономическите групи, какато и между градските и селските райони. Пространственото неравенство в образованието между градовете и селата в България и Молдова се равнява на около две години обучение, пише в доклада.

Неравни шансове

Докладът обръща специално внимание на равенството на възможности за създаване на доход и натрупване на богатство. Неравенството на възможности се определя като дял на неравенството, произтичащ от обстоятелства, които са извън контрола на хората. Намирането на добра работа, което е условие за придобиване на стабилен жизнен стандарт, може да зависи повече от благоприятни връзки, отколкото от способностите и усилията.

В Западна Европа, предаването на образователните предимства от родители на деца, намалява в резултат на мащабни усилия в образованието. Образователната премия в заплатите също се понижава. Двата фактора би трябвало да водят до намаляване на неравенството на възможности. Но всъщност неравните възможности остават високи. Произходът продължава да оказва влияние чрез средата и контактите, социалното обосяване на висшата класа, растящото значение на частното образование, здравеопазване и пенсионни планове.

В Източна Европа равенството на възможности намалява. Достъпът до образование става все по-несправедлив, тъй като е обвързан с положението на родителите.

В Източна Европа ръстът на неравенството се състои в намаляване на средната класа, като този процес се наблюдава както в относително бедни страни като Армения, Грузия и Молдова, така и в по-богатите Полша, Словакия и Словения. В среднодоходната група (България, Румъния, Русия, Хърватска и Турция) се наблюдава ръст на богатите (с доход над 28 долара на ден по паритет на покупателна способност) при запазване на броя на средната класа и съкращаване на бедните (от 5.5 до 11 долара на ден) и крайнобедните (под 5.5 долара).

В ЕС високите социални разходи способстват за изравняване на разслоението, като те са значително повече отколкото в други развити икономики (38.9% от БВП на ЕС или с 12 процентни пункта повече от САЩ). Но и там след 1960 г. неравенството на доходите расте. Промените на данъчните ставки след кризата имат смесено влияние върху неравенството.

Мерките, които Световната банка предлага за борба с неравенството, включват облагане на капитала в допълнение към класическото прогресивно облагане, съчетано с увеличаване на данъците.

Банката се застъпва за увеличаване на ефективността на разпределението на социални блага, равен достъп до базови социални услуги и нови методи за определяне на групите в риск от бедност.