Борисов

Овладяване на последиците от разпространение на Covid-19, зелен преход, дигитална трансформация, преминаване към производства с висока добавена стойност… Честотата на употреба на тези изрази ще нараства, включително заради предстоящите избори. Как да разберем обаче дали зад думите има ясни идеи?

Съвпадението на здравна криза, „нормална“ циклична криза и по-дългосрочния процес на трансформация е предизвикателство. Подходът на правителството към него обаче е погрешен. Той е в двете крайности. От една страна, имаме мащабен план за възстановяване и устойчивост, придружен с разчети и тук-там описание на други реформи, но без категорична оценка за ефекта. От друга страна, по отношение на здравната криза, където то е под натиск да постига ефект, икономическите мерки не следват план и не почиват на сериозни оценки и прогнози. И в двата случая данъкоплатците не научават какви са ползите от парите, които държавата (или ЕС) разпределя от тяхно име. Или въпросът изобщо не се задава, или отговорът е формален.

В две статии ще опитам да систематизирам възможностите и подводните камъни в управлението на последиците от здравната криза и повлияното от нея модернизиране на икономиката. Ще започна с въпроса какви са причините, налагащи да има план за възстановяване и какви прогнози да се вградят в основата му? Във втората част ще представя позиция за критериите, процедурите за оценка и обратна връзка, както и обвързването с останалите правителствени програми (без претенции за изчерпателност).

Прогнозите

Прогнозите за развитието на икономиката зависят от развитието на здравната криза и в по-малка степен – от международните пазари и резултатите от изборите през април.

По отношение на COVID-19, прогнозите на правителството и НОЩ се сменят по-често от прогнозите за времето. Това донякъде е нормално – те са изправени пред значителни рискове, несигурност и неопределеност. Не е нормално, че 1) липсват целенасочени усилия за проучване и прогнозиране на вероятната динамика на епидемията и как тя се повлиява от различните мерки; 2) изобщо отсъстват алтернативни допускания и планове.

Съдейки по това, което достига до публиката, решенията се вземат на кратки работни съвещания и брифинги, основават се на текущи наблюдения и са с хоризонт максимум 1 месец. Докато голяма част от развитието на пандемията зависи от развития, които са извън прекия контрол на българските власти, те нямат оправдание за това, че нямат резервен план. Това е особено очевидно, когато става дума за малко по-дълъг хоризонт – дори не дългосрочен план, а няколко месеца напред.

Забавянето на ваксинацията и съмненията дали тя е ефективна срещу новите варианти на коронавируса и дали осигурява дълготраен имунитет са основният източник на съмнения. Европейската комисия все още вярва, че спънките ще бъдат преодолени и до края на август ще има 70% ваксинирани. Прогнозите на българското правителство и НОЩ са за малко над 2 млн. ваксинирани до лятото, което означава, че 70% ваксинирани от пълнолетното население се очакват в края на годината. (И то ако се преодолеят организационните пропуски и недоверието към ваксините.) Следователно, плановете за възстановяване през есента спокойно могат да бъдат зачеркнати. Напротив, съществува риск от четвърта вълна.

Засега обаче такъв сценарий изглежда като измислица на злобен противник, целящ да омаловажи „най-доброто“ управление на пандемия в света. И наистина, всички прогнозират растеж на икономиката през тази година: БНБ – 3.7%, МФ – 2.5%, ЕК, Уникредит Булбанк – 2.7% Но дали тези прогнози стъпват на актуални данни?

Актуални данни всъщност няма. Последните, отпреди няколко дни, са за декември. Те показват срив на търговията – с 12% на годишна база, и явно ограничаване на предколедното пазаруване (или то е било поизместено през ноември, когато онлайн магазините – новият господар на търговията, обявиха намаленията, а моловете работеха). Промишлеността се справя малко по-добре, а по-стари данни показаха, че това важи и за част от услугите. Туризмът, то се знае, е на дъното. Но в началото на 2021 г. ситуацията – освен в туризма, е малко по-добра. Дали това е достатъчно за ръст все още не е ясно. Мъгливо е и бъдещето.

Все пак има две причини да сме оптимисти за икономическия растеж, независимо от голямата вероятност пандемията да остане тук най-малко до края на годината. Първата е настъпването на лятото, втората – приспособяването на бизнеса към Covid-19. При повишаване на температурите и настъпване на сезона на ваканциите разпространението на вируса ще се ограничи, както беше и миналата година. Второ, работодателите по-бързо от правителството осъзнаха, че са необходими и средносрочни мерки. В резултат индустрията се оказа по-слабо засегната. Тя зависи повече от намаляването на търсенето поради ограничената мобилност (по-малко бензин, по-малко обувки, но вероятно повече стоки за дома) и сътресения във веригите на доставки, а не толкова от мерките  на правителството. Където е възможно, предприятията са трансформирали работните процеси, така че да се ограничат екипите в помещенията, но, общо взето, работят. Подобно е положението и в местните услуги, като някои дори отчитат ръст. Този ръст бе по-изявен в сектора на държавното управление и секторите, които разчитат на обществени поръчки, но дали това е дълготрайна тенденция не е ясно. Секторите, които ще дърпат икономиката назад са търговията на дребно, транспортът, туризмът и културата и спорта, които преди кризата даваха около 1/5 от икономиката. За да се сбъднат прогнозите за 3% ръст на цялата икономика, ще е необходимо останалите, незасегнати, сектори да възстановят, а може би дори да задминат темповете отпреди пандемията. Предвид нивото на несигурност по света и у нас и намаляването на броя на заетите, такъв сценарий не е много вероятен. Хората ще внимават какво харчат, освен ако няма ясен сигнал за край на пандемията. Другият предупредителен сигнал е, че много от големите международни компании започнаха мерки по оптимизиране на разходите, което ще засегне и подизпълнителите у нас.

На второ място, дори здравите сили в икономиката да вземат връх, остават други изпитания. Увеличаването на продължителността на пандемията ще започне да изчерпва резервите на бизнеса и домакинствата и ще натрупа нови проблеми. Нарастващите съмнения дали пандемията ще остане и през следващите години означава не само периодична ваксинация и други мерки, но също така води до предпазливост домакинствата. На този етап това създава дефлационен натиск … и усилва вероятността от рязък обрат.

Възможностите на бюджета също не са безгранични. МФ ще трябва да излезе на международните дългови пазари и то вероятно с по-голяма сума, включително защото през следващите три години настъпват падежите на външен дълг за 4 млрд. евро. В бюджета за настоящата година е заложен дефицит от 5 млрд. лева, който няма как да се покрие от фискалния резерв. Ако кризата се окаже по-продължителна обаче, бюджетът трябва да финансира допълнителни мерки за подкрепа от тези, които вече са разчетени.

Най-логичната реакция в тази ситуация би била да се преструктурират разходите на правителството, да се разработят планове, отчитащи високата несигурност на прогнозите и да се заложат буфери по-големи от 5%. Второ, да се променят целите и обхватът на мерките, като се върви плавно от компенсации по неясни критерии към мерки за преструктуриране. Колкото повече се отдалечава финала на пандемията, толкова по-належащ става въпросът, който правителството се опитва да избегне – докога и при какви условия е нормално да се поддържат предприятия на изкуствено дишане. Затова липсващите критерии на правителствените мерки за подкрепа са критичен проблем.

Така че не слушайте хвалбите на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Кирил Ананиев. Те бяха предназначени да прикрият факта, че в „най-тежката криза“ правителството не взе нито едно решение за оптимизиране на бюджетните разходи. Напротив, в извънреден порядък, през декември, докато здравната система изнемогваше, а агенциите към социалното министерство се парализираха от увеличения брой заявления за помощи, кабинетът се занимаваше с отпускане на средства за спортни зали и подобни стратегически обекти. Това безгрижие може да струва скъпо.

Следва


1 КЪМ 1

„Броят на оздравелите е много и най-добрата антикризисна мярка е отварянето… На 21 (декември) да отворим… А на 14-и, ако цифрите продължават да са такива, ще пуснем детските градини и яслите – но това е под условие, важното е 21-и. Ние трябва да свикнем, че излизаме от пандемията – ваксини, лекарства, докторите се научиха да лекуват“

– Бойко Борисов, 7 декември 2020 г.

„Бих искал да съм по-голям оптимист, да дам повече оптимизъм на хората, но това, което чувам от колегите, а и от председателя на ЕЦБ Кристина Лагард, излизането от кризата може да се очаква август-октомври следващата година, и то при положение, че се достигне 70% ваксиниране на населението на ЕС. За да може този колективен имунитет да се създаде. … За излизане от финансова криза в момента не говорим. Най-ранният период, който се споменава, е март, април, май, най-оптимистичен – август, а според най-големите експерти октомври ще започне растежът.“

– Бойко Борисов, 11 декември 2020 г.

„В България прилагаме възможно най-правилните и либерални мерки, колкото и някои да ги оспорват…. Със засилването на процеса на ваксинация и с увеличението на броя на оздравелите българи, това е един от начините през април, май, юни държавата вече да излезе от тази криза“

– Бойко Борисов, 8 февруари 2021 г.

Предпазлив съм по отношение на прогнози. Когато кажа нещо, вирусът ни опровергава. Следим със загриженост всяко едно число. Когато имаме дадено число, взимаме едно или друго решение. Решенията ни са базирани само на научни доказателства.

– Костадин Ангелов, 4 януари 2021 г.