Износ

Световната криза за чипове и дефицитите по време на първата вълна на пандемията привлякоха вниманието към тесните места във веригите на доставки. Търсейки оптимизация на всяка цена глобалните компании се оказаха необичайно уязвими поради липсата на резервни варианти.

Това постави големите компании под натиск да увеличат заетостта в родните си страни, да намалят зависимостта от рискови доставчици и да преосмислят използването на производствени стратегии, които включват минимизиране на запасите (Just in Time).

За това безспорно имаше и политически причини. Ваксинният национализъм, Brexit и напрежението между САЩ и Китай отразяват политическа среда, която стана по-враждебна към глобалната търговия, коментира FT.

Една от причините, поради която недостигът на чипове бе толкова силен за американските автомобилни производители, е, че американско-китайското напрежение накара американските компании да сменят доставчиците в континентален Китай към тайванската TSMC. Тази тенденция не изчезва със смяната на властта в Белия дом. Новият президент на САЩ Джо Байдън обяви намерение да изгради вериги за доставки, които разчитат по-малко на Китай за чипове и други стратегически важни продукти.

Един от отговорите както на геополитическия риск, така и на уязвимостите, изложени от пандемията, е настояването за прибиране на производството вкъщи. В САЩ и в Германия заговориха за решоринг

Много икономисти обаче смятат, че преместването на производството на чипове по-близо  няма много смисъл. „Автомобилните производители трябва да имат алтернативна стратегия, но мащабът и усъвършенстването, от които се нуждаете, за да направите чиповете – които не са с много голям марж – са много високи“, казва Джоана Конингс, старши икономист в ING Bank пред FT. „Европа и САЩ са толкова назад от Азия в този момент.“

За да хеджират риска от веригата на доставки, водещите производители също така се договарят с повече доставчици. „Технологичните компании се диверсифицират от Китай – често в полза на пазарите в Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия“, казва Ебру Паккан, глобален ръководител на търговския бизнес в американската банка Citi.

Централна и Източна Европа ще се възползват от тази тенденция, тъй като европейските компании се стремят да произвеждат по-близо до своите клиенти, както и Мексико, за тези компании със седалище в Америка, добавя Паккан.

Производителите също ще трябва да извършат по-задълбочена проверка на своите доставчици. Като част от по-общия тласък за преразглеждане на отговорностите в областта на околната среда, корпоративната и социална отговорност (ESG), правителствата настояват  чуждестранните доставчици да отговорят по-добре на тези стандарти. Германското правителство например одобри закон, който изисква от местния бизнес да следи за защитата на човешките права и въздействието върху околната среда на своите поддоставчици по света.

Това дава тласък на процеса, известен като решоринг – преместването на бизнес операциите обратно в първоначалната страна, тоест където е базирана компанията. Докато офшорингът цели преместване на производството в страни с по-ниски производствени разходи, решорингът може да е мотивиран от близост до потребителите, скъсяване на веригите на доставки, по-добра логистика, осигуряване на алтернативни доставки. Някои законодателни изисквания също допринасят за тази тенденция. Те се простират от технически изисквания към продуктите до въпроси, свързани с интелектуалната собственост и трансфер на технологии при изделия, производеждани в чужбина, или – когато става дума за услуги – трансфер на данни. Докато доскоро този процес бе движен главно от полотичиски и геополитически фактори и намаляващата разлика между производствените разходи в развитите и развиващите се страни, сега на преден план излизат смущенията по веригата на доставки и рисковете, свързани с т. нар. тесни места.

Ключовото предизвикателство е как компаниите могат да се застраховат срещу прекъсване на доставките и да отговорят на тези завишени изисквания, без да нарушат конкурентоспособността си. Съвременните продукти често включват критични компоненти или сложни материали, които изискват специализирани технологични умения. Много е трудно за една на фирма да произвежда всичко сама. Такъв промире е именно нарастващото съдържание на електроника в съвременните превозни средства, пише Harvard Business Review. Друг по-неизвестен пример са група химикали, известни като нуклеозидни фосфорамидити и свързаните реагенти, които се използват за създаване на ДНК и РНК секвенции. Те са от съществено значение за всички компании, които разработват ДНК или mRNA-базирани ваксини за Covid-19 и ДНК-базирани лекарствени терапии. Много от ключовите прекурсори са от Южна Корея и Китай.

Производителите в повечето индустрии се обърнаха към доставчици, специализирани в една област, което им дава повече гъвкавост, но ги прави уязвими и зависими, особено когато разчитат на един доставчик за ключови компоненти. Затова първата задача, пред която са изправени доставчиците е да проучат слабите места във веригата на доставки, а това включва не само непосредственият контагент, а и следващите нива. HBR препоръчва да се разделят доставчиците на такива с нисък, среден и висок риск на базата на влияние върху приходите при прекъсване на доставката, достъпност на алтернативни източници и др.

Отговорите на тези въпроси отчасти зависят от това дали производственият капацитет е гъвкав и може ли да бъде преконфигуриран или се състои от високо специализирани операции. Както стана дума, производството на най-модерните чипове за смартфони, например, е съсредоточено в три съоръжения в Тайван, собственост на TSMC. Високоспециализирано е и производство на екзотични сензори и компоненти в няколко държавикато  Япония, Германия и САЩ и рафинирането на неодим за магнити в AirPods и двигатели на електрически превозни средства, което почти изцяло се извършва в Китай.

След като идентифицирате рисковете във вашата верига за доставки, можете да използвате тази информация, за да се справите с тях, като разнообразите източниците си или натрупате основни материали или артикули.

Много компании потърсиха диверсификация на източниците по модела „Китай плюс 1“, тоест добавяйки още един доставчик от Югоизточна Азия – най-често Виетнам, Индонезия или Тайланд. Но това ги оставя изложени на регионални рискове като Азиатската криза от 1987 г.

Намаляването на зависимостта от Китай ще по-лесна за масови стоки като домакински потреби и облекло, но трудна по отношение на електрониката и стоки, които включват компоненти като платки за взаимно свързване с висока плътност, електронни дисплеи и прецизни отливки. Самият Китай е пример, че отнема десетилетия, за да се изгради местна база от доставчици.

Преместването на производството от Китай към страните от Югоизточна Азия също ще срещне трудности. За разлика от Китай, тези места често нямат ефективни пристанища с голям капацитет, което ще означава повече претоварване през Сингапур, Хонконг или други центрове и по-дълги транзитни часове. В дългосрочен план обаче би било грешка да изрежете Китай напълно от веригата си за доставки, съветва HBR. Дълбоките мрежи на доставчици в страната, нейната гъвкава и способна работна сила, както и транспортната инфраструктура означават, че тя ще остане силно конкурентен източник за години напред.

Ако алтернативни доставчици не са на разположение , компанията трябва да определи колко допълнителни запаси да поддържа, под каква форма и къде по веригата на стойността.

Премествайки части от веригата на доставки или възстановяване на изнесени производства може да е повод за оптимизация на производствените процеси. Също така това би позволило на компаниите да се възползват от автоматизацията, 3d принтирането и другите нови технологии. Примерите включват още редица нови технологии за преработка и производство с непрекъснат поток. Най-новото оборудване за производство на химикали използва по-малко енергия и разтворители, произвежда по-малко отпадъци, по-малко капиталоемко е и е по-евтино за експлоатация. Също така ново поколение компактни биореактори може да позволи на производителите на биофармацевтици и ваксини да произвеждат по-малки партиди. Производството с  непрекъснат поток може значително да увеличи устойчивостта на веригата на доставки за генерични лекарства с малка молекула, като направи производителите по-малко зависими от внесени активни фармацевтични съставки (API). Американската агенция за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) финансира една инициатива в тази област: разработването на гъвкави миниатюризирани производствени платформи и методи за производство на множество API от стабилни прекурсори, когато възникнат специфични медицински нужди. 

Тези технологии ще позволят на компаниите да заменят големите заводи, които обслужват световните пазари, с мрежа от по-малки, географски разпределени фабрики, която е по-устойчива на смущения, пише още HBR. Това променя традиционната стратегия за търсене на икономии от мащаба чрез концентриране на производството в няколко големи съоръжения.