МФ

По предварителни данни за консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2021 г. ще има излишък от 82 млн. лева, съобщи МФ. Месец по-рано бюджетът е на дефицит от 140.6 млн. лева. Това означава, че само през юни имаме излишък от 222.6 млн. лева. В сравнение с първото полугодие на миналата година, когато имаше 1.6 млрд. лева излишък, държавните финанси се влошават значително.

Подобрението на бюджетната позиция през месец юни се дължи основно на по-високите постъпления във връзка с променените крайни срокове от 31 март на 30 юни 2021 г. по ЗКПО. От данните за юни не става ясно на каква стойност са внесените корпоративни данъци във връзка с годишното приключване. Миналия юни постъпиха 389 млн. лева, въпреки че, както МФ неведнъж подчерта много фирми бяха уредили отношенията си с хазната преди да стане ясно, че срокът се отлага. Тази година са планирани по-малко приходи от корпоративни данъци, но пък до май 2021 г. са събрани повече отколкото по същото време на 2020 г. Върху този темп влияние оказват и прогнозите, въз основа на които се правят авансови вноски. Така или иначе е вероятно постъпленията на корпоративен данък да не са много по-ниски от тези през юни 2020 г., което означава, че постигнатият излишък от през юни се дължи на този фактор.

Но МФ се похвали с повишена събираемост на всички данъци, включително ДДС, което даде основание за оценката, че ще бъдат събрани с 1.5 млрд. лева повече от предвиденото.

На пръв поглед повод за оптимизъм има. Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 720 млн. лв., което е 51,9 % от годишния разчет. За сравнение към 30 юни 2020 г. приходите бяха 48.3% от предвиденото. Разликата в темпа на изпълнение на приходите е равна на 1.7 млрд. лева. Спрямо първото полугодие на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 3,3 млрд. лева. Но трябва да се имат предвид няколко неща. Първо, икономиката преживя шок през второто тримесечие на 2020 г., когато бяха приложени най-строгите мерки, докато през второто тримесечие на 2021 г. е вероятно да отбележи ръст.  Затова към средата на 2020 г. приходите бяха по-малко от половината. Нормално е да са повече – например, към 30 юни 2019 г. са били 50.8% от предвиденото. Така че темпът на преизпълнение не е толкова голям. Второ, принос за това преизпълнение на приходите има концесията на Летище София – 660 млн. лева.

Подробните данни към май показват, че ръстът на приходите се дължи на увеличени постъпления от лични данъци и осигуровки, както и от ДДС, докато локдаунът и цените на международните пазари са свили приходите от акцизи върху горива. По-специално спрямо края на май 2020 г., приходите от ДДС се увеличават с 839,4 млн. лв. (19,0%). Увеличената инфлация също допринася за този процес.

Също така данните показват и продължаващ силен ръст на разходите. Разходите по консолидираната фискална програма към юни 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 24 638 млн. лв., което е 46,9 % от предвидените в закона. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева и това бе 41,4% от годишните разчети. Значителният ръст на разходите се обяснява, според МФ, с това, че през 2020 г. са отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19. Но данните показват също, че разходите за персонал (само по държавния бюджет, тъй като не се дава разбивка за цялата консолидирана програма) са нараснали към май 2021 г. с 16% спрямо разходите за същия период на миналата година. Този ръст ще бъде по-голям, ако се усвои заложеният в бюджета буфер от 5 на сто.

И, така, след като през първото полугодие на миналата година бюджетът имаше излишък от 1.6 млрд. лева и не само го стопи, а и завърши на дефицит от 3.5 млрд. лева, има ли основание да очакваме, че при излишък от едва 82 млн. лева през първото полугодие, бюджетът ще завърши на дефицит от 3.4 млрд. лева, тоест по-малък от планираното. Последното число се получава като от планирания дефицит от 4.9 млрд. лева за цялата година, се извадят 1.5 млрд. лева, колкото са оценките за откритите резерви (преизпълнение на приходи). С други думи, ако през второто полугодие на 2020 г. е натрупан дефицит от 5.1 млрд. лева, възможно ли е през второто полугодие на 2020 г. той да е само 3.5 млрд. лева.

Отговорът очевидно се крие в разходите за пандемията. Голяма част от тях бяха направени именно през втората половина на 2020 г. Но трябва да се има предвид, че тези плащания (например, добавката от 50 лева, увеличените с до 30% заплати на служители в различни ведомства и др.) постепенно станаха регулярни и няма да бъдат елиминирани. През следващите месеци ще отпаднат обаче разходи за програми като 60/40 и вероятно ще намалеят здравните разходи (ако няма нов натиск върху здравната система през есента). В този смисъл прогнозата за поне 1 млрд. лева резерви в бюджета изглежда изпълнима, като е налице сериозна несигурност във връзка с развитието на пандемията. Но тези резерви идват от свиване на разходи, а не толкова на внезапно нараснали приходи, както твърди министърът. Традиционно бюджетът се планира хлабово, което дава възможност в края на годината да се разпределят значителни разходи. Този път в подкрепа на твърдението за намерени резерви идва и решението на служебния кабинет да възстанови 491 млн. лева от сметката за чужди средства за изграждане на АМ Хемус. Ще напомним, че с различни правителствени решения правителството след 2018 г. осигури близо 2 млрд. лева за магистралата, като тези средства се отнасяха по сметка на МРРБ и формираха част от това, което наричаме паралелен бюджет. Технически връщането на тези средства може да се оформи и като приход на бюджета.
Данните изпълнението на бюджета по месеци през 2020 г. и 2021 г. са показателни.Ясно се вижда, че след смяната на правителството разходите продължават да растат, но не така стремглаво. Това не се дължи само на отшумяване на пандемията (част от плащанията по 60/40 и ваксините бяха от миналогодишни спестявания), а на спирането на предизборното раздаване на допълнителни средства с постановления. Колкото до приходите след април, когато постъпиха средствата от концесията, няма драматично подобряване на събираемостта. Но инфлацията и повишаването на международните цени ще помогнат на приходите от косвени данъци.