Регистрираната безработица в страната през декември е 6.7%, без промяна спрямо ноември и с 0,8 пр. пункта над нивото от декември 2019 г.  Това е най-ниската стойност след края на извънредното положение на 13 май 2020 г., похвалиха се от Агенцията по заетостта. На годишна база безработните през декември са повече с 25.5 хиляди  в сравнение със същия месец на 2019 г. Тъй като останалите съпоставими данни са за първите три тримесечие, ето и сравнението на за предходните месеци. През юни 2020 г. имаше ръст на регистрираните безработни със 103 хиляди, а през септември този ръст е с 63 хиляди спрямо същия месец на 2019 г.. Накратко статистиката на Агенцията по заетостта показва овладяване на тенденцията на ръст на безработните, което според социалното министерство се дължи на мерките на правителството.

Данните идват след като БСП обвини държавните институции в това, че са спуснати инструкции на бюрата по труда да разколебават желаещите да се регистрират като безработни, по-специално хората без право на обезщетение.

Налице са обаче някои особености, които хвърлят съмнение върху отчетеното умерено увеличение на безработицата.

На първо място, прави впечатление силният ръст на регистрациите на безработни в първата седмица на 2021 г., която обикновено не е много активна (графиката горе). Дали това се дължи на забавено вписване или е начало на трайна тенденция ще се види от следващите данни. Тези данни на база седмични регистрации също показват по-голям ръст на безработицата.

На второ място, налице е свиване на работната сила. Работната сила, отчита НСИ, намалява със 133 хиляди през второто тримесечие спрямо същия период на 2019 г., а през третото тримесечие това намаление е с 91 хиляди, отново на годишна база.

Данните от Наблюдението на работната сила на НСИ показват силен ръст на лицата извън работната сила – с 90 хил. през второ тримесечие, съответно – с 58 хил. през третото тримесечие. Статистиката определя тези хора като нежелаещи да работят или нетърсещи работа, те не се смятат за безработни, такива са само търсещите работа. Увеличението е основно заради хората, които не работят поради напреднала възраст. От друга страна, имаме намаляване на работната сила и поради увеличената смъртност.

Освен това данните на НСИ показват, че починалите през 2020 г. са с 18 хиляди повече отколкото през 2019 г.

Чисто математически, излизането на хора от работната сила намалява знаменателя на коефициента на безработица. Но е очевидно, че то влияе и на числителя; при равни други условия напускането на един пенсионер би следвало да се попълни от трудовия резерв (безработните). Представете си, че имате 6 работещи, двама безработни и двама пенсионери. Ако се пенсионира още един нает и той бъде заместен от безработен, получаме 60% заетост (без промяна), 10% безработица (намаление), 30% извън работната сила (ръст).

Трето, данните за заетостта също показват по-голямо намаление, отколкото се предполага, ако се гледат само данните за регистрираните безработни. Разполагаме с три набора от данни за заетите/наетите – данни от Наблюдението на работната сила (анкети сред домакинствата), данни от националните сметки (основната разлика е при заетите в селското стопанство), данни само за наетите, които се предоставят от работодателите. Първите са тримесечни, съответно до септември, един относително благоприятен месец, а краткосрочната статистика за наетите, също се предоставя на тримесечна база, но съдържа и месечни данни.

Данните за заетите съгласно Наблюдението на работната сила (НРС) показват намаление със 183 хил. през второто тримесечие и със 126 хиляди през третото (на годишна база). Според същото проучване наетите през третото тримесечие намаляват дори повече спрямо лятото на 2019 г. (според нас това се дължи на наемане на повече хора по граждански договори и подобни, НРС е на база анкети).

Данните за заетите съгласно макроикономическата статистика показват намаление на заетите със 126 хиляди през второто тримесечие, а през третото това понижение е с 96 хиляди. Тези данни показват ръст на самонаетите, който донякъде компенсира спада на наетите.

Данните за наетите, предоставени от предприятията са по-близо до последната статистика, като се вижда, че през септември процесът на съкращаване на на работни места е отслабнал в сравнение със същия месец на 2019 г.

Накратко данните за динамиката на заетостта показват по-тежка картина, отколкото предполага ръста на безработицата. Данните за наетите от предприятията са близо до данните за регистрираните безработни, но все пак особено през пролетта и лятото ги надхвърлят. Тоест регистрират се главно хора с право на обезщетение , докато по отношение на другите форми на заетост картината е доста по-тъмна.