Впечатлението за хаос все още надделява при оценката на мерките на българското правителство за овладяване на икономическите последици от заболеваемостта от COVID-19 и наложените ограничения.

На втория месец от извънредното положение все още няма ясни разчети за размера на стопанското бедствие, нито има ясен план за мерките, които кабинетът смята да приложи при един или друг сценарий.

В немалка степен това се дължи на неясни и дори грешни приоритети и на добре известната склонност да се реагира на моментни предизвикателства и с оглед на очаквания PR ефект. Очаквано липсата на ясни насоки доведе до ескалиращи искания и тъй като правителството се ориентира само по нивата на шума, това допълнително затрудни определянето на приоритетите му.

Но същевременно е налице значителна несигурност за продължителността на ограниченията, за ситуацията в останалите страни и като цяло за мащабите на настъпващата криза. Това е сериозно ограничение пред планирането на отговора на правителството.

Планирането прави разликата. Но как да се планира в условията на несигурност и неопределеност? Следващата рамка дава някои насоки, без да има претенции за изчерпателност. Акцентът е върху сценариите, тъй като от тях зависи мащабът и продължителността на различните програми и върху критериите, тъй като в тях или тяхната липса се концентрират всички проблеми.

Сценарии:

1. Очаквано разпространение на епидемията в света

Първоначалните очаквания, че пикът на епидемията ще бъде достигнат през пролетта и след това ще бъде възможно вдигане на ограниченията, изглежда се оказват твърде оптимистични. Нито една страна не е достигнала състоянието, определяно като колективен имунитет, дори няма сигурни доказателства, че преболедувалите са имунизирани срещу ново заразяване. Възможно е повторно заразяване в рамките на една година (тук ). През последните дни редица експерти и авторитетни организации публикуваха предупреждения, че без ваксина ограниченията, наложени заради Covid-19, може да не се вдигнат и през 2021 г. (виж тук и тук). Не е сигурно дори, че лятото ще помогне, както е с други респираторни заболявания (тук).

Затова повечето правителства по света разработват тристепенни планове за постепенно смекчаване на ограниченията, като остават нащрек за нови случаи (виж тук и тук).

Това означава, че редица дейности ще останат блокирани, транспортът ще е затруднен, а хората ще се въздържат да излизат, да се забавляват и като цяло ще харчат по-малко. Бизнесът ще възстанови работа в намален обем – поради необходимостта да „разреди“ работниците или защото трябва да допуска по-малко клиенти на единица площ и с намалени часове (поради необходимостта от прекъсвания за дезинфекция и здравни проверки). Все пак науката може да помогне много – като предложи нови тестове, нови медикаменти и иновативни начини за проследяване на контактите на заразените (виж тук). Но това също така изисква добра организация и ресурси.

Най-вероятният сценарий е, че докато не бъде извършено масово ваксиниране, икономиката ще работи с намалени обороти.

2. Очаквано разпространение на епидемията в България

Могат да се очертаят три варианта:

– При сценарий за продължаване на извънредното положение и ограничителните мерки до м. май

– При сценарий за отмяна на някои ограничителни мерки след 14 май (например, посещения в паркове и ограничения за пътуване между големите градове), но запазване на ограниченията за някои търговски обекти, културните и образователни институции до м. септември

– При сценарий за продължаване на ограничителните мерки за търговските обекти, образователни и културни институции до началото на 2021 г.

Трябва да се прави разлика между отмяна на извънредното положение, което според решението на парламента продължава до 13 май 2020 г., и отслабване на ограничителните (противоепидемични) мерки. Поради начина, по който бяха написани законът за мерките и действията по време на извънредно положение и мерките в подкрепа на икономиката, отмяна на извънредното положение може да означава край на облекченията.

Няколко неща следва да се имат предвид:

Не разполагаме с достатъчно данни за развитието на епидемията. Броят на заразените зависи от броя на тестовете, за които не се подава редовна информация. През последните дни има увеличение на новооткритите случаи, което явно е свързано с няколко огнища, които предизвикаха по-интензивно тестване.

Не разполагаме с ясна стратегия за излизане от ограниченията. Не е известно да са правении оценки на риска, включително по сектори и райони, по какви критерии ще се преценява кои мерки да се отслабят, как ще се следи дали отмяната на ограниченията е повишило риска, съгласувани ли са препоръки (протоколи) по браншове, има ли план за бързо овладяване на нови огнища и т.н.

Дори да видим признаци на овладяване на епидемията в България, тоест липса на новозаразени през няколко последователни дни, това не означава пълно елимиране на нейните последици. Не е изключена втора вълна.

Докато коронавирусът не изчезне напълно или не се намери сигурно лечение, социалната дистанция и страхът на потребителите ще тегнат над икономиката. Последиците, свързани с намаляване на световното търсене, пренастройването на веригите на доставки, вторичните ефекти на безработицата и фалитите, увеличените разходи с цел намаляване на здравните рискове и пр., предполагат, че ефектите върху бизнеса ще изчезнат месеци, след като бъде одобрена първата ваксина/и.

Следователно, макар че пикът на кризата ще е през лятото, вероятно последиците от нея ще се усещат поне до края на годината. Правителството има трудната задача едновременно да даде перспектива на бизнеса и да запази гъвкавост, в случай че развитието на пандемията не отговаря на възприетия от него сценарий.

Това означава, че мерките трябва да са планирани така, че да позволяват мащабиране и надграждане. В момента това не е така. Нещо повече, отделни мерки включват изискването получателят да не се е възползвал от друга помощ, което автоматично дисквалифицира всеки получател (например) на подкрепа от 375 лева, ако по-късно правителството размисли и предложи по-адекватна на неговите потребности програма.

Правителството трябва да планира и за най-лошото, тоест да има резервни варианти, ако ситуацията се развие не според очакванията му. Например, ПМС №55 и кредитите през ББР поставят като критерий приходите през първото тримесечие или през м. март, това очевидно няма да работи при продължителна епидемия, както и за сезонните бизнеси. В същото време то трябва да има възможност бързо да оттегли мерки, които повече не са необходими. Това означава да бъдат разработени повече програми от тези, които действително ще се приложат. Само така ще се избегне противоречивост на мерките и противопоставяне на отделните групи получатели.

Цели на икономическите мерки

1. Повишаване на капацитета на здравната система

2. Подпомагане на социалната изолация и дистанционните дейности

3. Компенсиране на доходите на физическите лица, които не могат да работят по време на пандемията

4. Запазване на производствения капацитет

5. Нормално функциониране на финансовите пазари. Запазване на стойността на активите

6. Адаптиране към нова структура на икономиката, промяната на веригите на доставки и нови бизнес модели (Нова индустриална и селскостопанска политика)

Принципи

Пропорционалност (спрямо понесените щети)

Принцип на алтернативните разходи

Солидарност

Намаляване на моралния риск

Ефективност

Предвидимост

Основаване на данни

Минимална бюрокрация

Критерии

Кой да получава правителствени помощи? Засегнатите от затваряне на обекти със заповед на министър? Всички, които са изпратени принудително в неплатен отпуск? А родителите, чиито деца са вкъщи? Всички засегнати ли трябва да бъдат компенсирани или само бедните? Всички останали без работа ли да имат право на помощ или само тези, които са се осигурявали за безработица? Грантове или кредити? Пари за бизнеса или пари за работещите?

Необходими са ясни критерии за избор на потенциалните получатели, типа подкрепа и други условия (грант, дялово участие или кредит, съучастие на получателя), както и за определяне на размера на помощта. Те зависят от целите, принципите и търсеното въздействие. Едва след като са определени потенциалните бенефициенти, трябва да се посочат конкретните условия по всяка мярка и критериите за подбор (от типа на брой заети, спад на приходите и т.н.). Основният въпрос е как да се определят получателите – физически лица и предприятия и доколко те да бъдат натоварени с допълнителни условия.

Първо, трябва да бъдат компенсирани всички, които са изправени пред загуба на дохода си само и единствено заради коронавируса. Принципът на справедливост и пропорционалност обаче изисква хората, които са съкратени поради това, че предприятието не покрива някой от многобройните критерии на ПМС 55, да не получават по-малко от работниците, които са запазили работата си заради мярката 60/40. Още по-драстична е разликата за тези работници, които са изпратени в неплатен отпуск, и колегите им, които получават пълна заплата по схемата 60/40 (и в двата случая служителите не работят, а разликата се дължи на причини, свързани с работодателя, а не с работника).

Второ, трябва да бъдат компенсирани всички, които са с наложена карантина, трябва да се грижат за болен член на семейството или са принудени да се грижат за децата си, докато детските градини и училищата са затворени. Социалният критерий в този случай няма оправдание. Това не е социална помощ, а компенсация за липсваща публична услуга.

Трето, не само мерките за повишаване на капацитета на здравната система, но и осигуряването на условия за медицински грижи и контрол над заболеваемостта в предприятията изискват бързо финансиране при ясни приоритети. Тези разходи в по-голямата си част трябва да бъдат финансирани с публични средства или чрез грантове. Критерият тук е, че на предприятията е възложена дейност в обществен интерес.

Четвърто, затварянето на предприятия, социалната дистанция и дистанционната работа също допринасят за общественото здраве. Не само предприятията, които не работят, но и предприятията, които преоборудват помещения или купуват лаптопи и правят допълнителни разходи за телекомуникация и софтуер, за да могат служителите им да работят вкъщи, заслужават подкрепа. На практика може да бъде трудно да се разграничи кога такива разходи са свръх обичайните разходи на бизнеса. Ако се предложи изцяло грантова схема, е възможно нагласяне на разходи и хитруване. Според нас като общ принцип държавата трябва да подкрепи бизнеса в разходите за въвеждане на такива мерки чрез данъчни и регулативни облекчения. Отлагането на някои данъчни плащания също бе добро решение, но следва да се направи повече. Подходяща идея е затворените бизнеси да не плащат такса смет за обектите, които не работят, както и да бъдат освободени от някои такси (включително за разрешителни, концесии за плажове и пр.)

Трябва да се дават грантове само за покриване невъзстановими разходи и загуба на приходи, свързани с преминаване на работа в извънредни условия. Принципът е, ако държавата налага ограничения или специални изисквания, тя да плаща за спазването им. Например, ако в един ресторант от 100 кв. метра има 120 места, но мерките за социална изолация наложат те да бъдат редуцирани до 60 места, държавата трябва да поеме част от тези разходи. Тази част трябва да е пропорционална на алтернативния разход на загубеното пространство, но тя не трябва да е равна на пълния размер на загубените приходи (това би означавало работодателят да бъде компенсиран и за разходи за персонал, продукти и режийни, които няма да направи, ако има двойно по-малко маси). В този смисъл трябва да се пренапише мярката по ОПИК в подкрепа на МСП, която предвижда дребни помощи без изискване за допустими разходи. В сегашния си вид грантовете, схемата на Фонд на фондовете, както и безлихвените кредити от ББР са необосновани.

Пето, мерките за съхраняване на икономическия потенциал са по-подходящи за финансиране чрез кредити. Участието на държавата следва да е чрез гаранциите, които да увеличат броя на допустимите кандидати и да понижат рисковата премия и лихвена субсидия (безлихвени кредити). Изключение може да се направи за мерките в подкрепа на научни изследвания, налагане на нови бизнес модели и запазване и повишаване на квалификацията на служители. Те трябва да се финансират чрез грантове (еврофондове и други публични средства). Основанието е, че тези инициативи носят полза не само за конкретната компания, но подпомагат икономическата трансформация, развитието на екостистемите, разпространението на знания и пр. (положителни външни ефекти, спиловъри). Същият принцип следва да се приложи и по отношение на инициативите за адаптиране на икономиката към следкризисната среда.

Шесто, необходими са справедливи критерии по отношение на компаниите, които получават подкрепа. Правителството заложи някои такива изисквания в ПМС №55 и по отношение на грантовите схеми, но те трябва да бъдат прецизирани на по-широк фронт. Налице е разминаване на критериите между различните схеми, според това от коя администрация са разработени мерките и кои предходни схеми наследяват те. Като общ принцип следва да се приеме, че не се подкрепят дейности, свързани с лоши навици (например, хазарт, но с уговорката, че неотлагането на сроковете за данъчни задължения само за тях е несправедливо) или спекулативни операции – например, инвестиции в имоти с инвестиционна цел. Трябва да се даде приоритет на компании, които нямат достъп до капиталовия пазар (това е голям дебат в САЩ). Има логика и в това да не се отпускат помощи на бизнеси, които са разпределили дивидент след 13 март, тъй като те очевидно разполагат с ликвидност. Искането на президента да не се подкрепят компании с офшорни собственици също заслужава да бъде подкрепено.

Споделянето на разходи (тоест съучастието на бизнеса във финансирането на проекти за преустройство) и споделянето на риска би спомогнало да се намалят евентуални злоупотреби и разпиляване на публичен ресурс.

Механизми на въздействие. Видове мерки

1. По време на развитие на епидемията

– Мерки в подкрепа на заетостта;

– Мерки за поддържане на квалификацията и преквалификация;

– Мерки за трудова мобилност;

– Мерки за осигуряване на безопасни условия за работа и посещения (социална дистанция, тестове и пр.)

– Мерки за осигуряване на доставките, логистична и транспортна подкрепа

2. След епидемията

– Мерки за осигуряване на доставките

-Мерки, насърчаващи продуктови иновации

– Мерки за осигуряване на безопасни условия за работа и посещения (социална дистанция, тестове и пр.)

– Подкрепа за инвестициите, в това число инвестиции в организационно развитие и бизнес модели (нематериален актив)

Очаквано въздействие. Необходимо финансиране

За всяка от посочените мерки следва да се посочи очакваният ефект и защо тя е предпочетена в сравнение с нейните алтернативи.
Всяка мярка трябва да бъде придружена с точни разчети за необходимото финансиране, неговия източник и условията, при които то ще бъде осигурено. Ако се разчита да се мобилизира допълнителен ресурс чрез публичните средства, оценката за този предполагаем допълнителен ресурс следва да се основава на ясни доказателства.

И още възможности

Обикновено, когато се говори за мерки се имат предвид фискални стимули. Но наред с това правителството има много повече възможности за въздействие. То има задължението да действа като централен агент, като изпълнява координираща и информираща роля.  На първо място, то има ангажимента за създаване на стандарти за поведение, което да подпомогнат възстановяването на икономическата активност при минимални рискове за населението. На теория такива стандарти могат да създадат и самите бизнес организации, но историческият опит сочи, че саморегулирането често е за сметка на прегради за конкуренцията. А моментът изисква като никога нови участници с нови идеи.

Следва да се има предвид и факта, че правителството може да съдейства за споделяне на информация, която да помогне да проектиране на нови стоки и услуги или за промяна на бизнес моделите и веригите на доставка.

Това са действия, които не изискват значителен ресурс, но биха съдействали значително за намаляване на струпването на хора и за оформяне на облика на икономиката в условията на Covid-19.