пране на пари

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари, чието публикуване се очаква на 13 март.

Ето основните новости:

Отпада изпращането на Вътрешните правила до ДАНС (чл. 61), както и изпращането на уведомления по чл. 62-63, включително уведомлението за изготвена оценка на риска от ЮЛНЦ.

Адвокатите трябва подават декларация, че са запознати с Единните вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за борба с изпирането на пари. Това задължение имат и нотариусите, частните съдебни изпълнители и дипломираните експерт счетоводители, а срокът е 14 дни от публикуването. Единните вътрешни правила ще се публикуват на сайтовете на съсловните организации. Образецът на декларация се публикува на сайта на ДАНС.

До 31 януари съсловните организации информират ДАНС за членовете си. Но за изминалата година информацията по чл. 64, ал. 5 от Правилника ще се предоставя в срок 6 месеца от публикуването на утвърдения образец за уведомление на сайта на ДАНС.

Има редакционни промени по отношение на декларацията по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП (за идентифициране на действителен собственик) и по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Изрично е записано, че първата декларация може да се подава по електронен път.

В чл. 16, който се отнася до идентифициране на рисковете е налице редакционна промяна, която изисква съобразяване не само с държавата или географската зона, в която е установен клиентът или неговият действителен собственик, а и с държавата, в която той е регистриран или пребивава.

Промени са налице по отношение на конкретните рискови фактори, например:

– дали клиентът е гражданин на трета държава, който е подал заявление за получаване на право на пребиваване или гражданство в България в замяна на капиталови трансфери, на покупка на имущество или държавни облигации или на инвестиции в корпоративни образувания в България (нов критерий при оценката на риска на клиента по чл. 17, ал. 4)

– Трябва да се вземат предвид и факторите, посочени в Приложение ІІІ към чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849 (чл. 19 относно при идентифицирането на рисковете, свързани с продуктите, услугите, сделките или операциите)

– дали се използват средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 или друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация, или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 (чл. 20 – при идентифицирането на рисковете, свързани с механизмите на доставка).

Лицата, които използват дистанционни канали за комуникация могат да предвидят различните от посочените в чл. 41 ограничения за приеманите документи или медоди за удостоверяване на истинността на идентификационните данни на клиентите, без това да бъде одобрявано от ДАНС.

Не всички лица по чл. 4, които имат клонове и дъщерни дружества в трети държави, ще извършват оценка на риска за групата, произтичащ от дейността на тези клонове и дъщерни дружества. Това ще се отнася само до лицата по чл. 4, т. 1-6 и т. 8-11 от ЗМИП, тоест финансови институции.

Член 4 от ППЗМИП , който урежда изискванията към финансовите институции с дъщерни дружества в страни, чието законодателство ограничава изпълнението на мерките  чл. 3, ал. 1 ППЗМИП, вече директно препраща към мерките в Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията от 31 януари 2019 година. Този регламент се отнася до регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма в някои трети държави.

Има известна промяна в чл. 9 ППЗМИП относно информацията, която клоновете представят на висшето ръководство на лицата по  чл. 4, т. 1-6 и т. 8-11 от ЗМИП – вместо обобщена информация за причините за възникналите съмнения ще се предават обобщени статистически данни за причините, поради които клиентите са класифицирани като високорискови, за обстоятелствата, довели до съмнение или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, или за финансиране на тероризъм.

Издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които създават централни звена за контакт по реда на чл. 10 и 11, ще предоставят информация и на  БНБ. Има допълнение в смисъл, че лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, може да е техен служител.

Отпада подаването на информация на ДАНС за представителите и агентите на доставчиците на платежни услуги и застрахователите.

Всички задължени лица по чл. 4, а не само финансовите институции подават уведомление за смяната на служителя по чл. 106, ал. 2 от ЗМИП. Освен това е дописано, че ще се подава уведомление по образец и за обстоятелствата по чл. 107, ал. 2 от ЗМИП и служителя по чл. 107, ал. 3 от ЗМИП (за това дали лицето само изпълнява вътрешния контрол, съответно за служителя на висша ръководна длъжност). Промяната е по-скоро поясняваща: чл. 106 от закона се отнася до лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, а чл. 107 – до лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32, като при последните и управителят може да изпълнява функциите.