Парламентът си даде само една седмица – до 29 май, за предложения преди второто четене на закона за ДДС. Бързането е, за да може промяна на ставката за ресторантьорските услуги и книгите да влезе в сила от 1 юли. Както се препоръчва в един памфлет на икономистите от ЕКИП: „днес се решава – свалят се данъците – и утре са свалени.“

Но не става така. Внимателният преглед на предложените промени и на законодателството в тази област показват, че времето до 1 юли е недостатъчно, за да бъде въведена намалена ставка от 9% за ресторантьорските и кетъринг услугите и книгите, каквото е предложението на депутати от ГЕРБ, подкрепено на първо четене. Или, ако бъде направено, рискът е да се създаде ненужен хаос и да се отвори вратата за измами.

Дори при съкратените срокове, законът за изменение на ЗДДС ще се появи в Държавен вестник най-най-рано на 9 юни. Но за да влезе в сила новата ставка, е задължителнително да има и промяна в Правилника на прилагане на Закона за ДДС. Тази промяна трябва да бъде предложена от финансовия министър (вероятно с отвращение), да мине през обществено обсъждане, да бъде одобрена от Министерския съвет и да бъде публикувана в Държавен вестник. След това трябва да бъде променен софтуерът на ресторантите, тъй като повечето големи заведения използват софтуер, а не обикновени касови апарати. Книжарниците трябва да направят инвентаризация, за да разделят книгите, които ще се облагат с 9% ставка и останалите артикули (например, картички, канцеларски материали), които остават на ставка 20%.

Няма време за това. Срокът за обществено обсъждане е 30 дни, а съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗНА при изключителни случаи той може да се скъси до 14 дни. Това означава, че при перфектна организация и ако правилникът бъде приет на извънредно заседание на правителството и излезе незабавно в ДВ, бизнесът ще има на разположение 3 (три) работни дни да промени начина си на работа. А е много вероятно времето да е по-малко.

Може ли промените да влязат в сила без да има промени в правилника? Не е желателно. От правилника зависят редица детайли по отчитането, в това число документите за доказване на доставките с намалена ставка. Наистина данъчният период ще се отчита през август. Но има една съществена особеност – повечето сделки в ресторантите се документират на момента, същото важи и за книжарниците. От хотелиерите, например, бе поискано копие от регистъра на туристите, документи за категоризация и т.н. (чл. 40 от правилника), но това не бе нещо, което те тепърва трябва да си набавят. В момента, в който първият клиент на ресторант плати 9% ДДС, изискванията за документиране трябва да са ясни. Правилникът трябва да уреди и други въпроси – например, през 2011 г., когато бе въведена намалената ставка за хотелите, бе предвидено издадените фактури за авансови плащания да се анулират. Такъв текст трябва да има и за ресторантите.

Проблемът се множат и защото предложенията за промени в Закона за ДДС оставят много неясноти и пропуски (виж и тук).

Първо, липсва ясна дефиниция за обхвата на стоките и услугите. Подкрепеното на първо четене предложение на депутати от ГЕРБ предвижда ставката от 9% да се отнася и до: „- доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации,които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видео съдържание или аудио музикално съдържание; – ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена и неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на алкохолни напитки.“

Не се предлагат други разпоредби, свързани с намалената ставка, нито промяна в допълнителните разпоредби на Закона за ДДС, в които са дефинирани ресторантньорските и кетъринг услуги Според тях: „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.
„Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.
Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги: а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни); б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.

 

 

Определението в Допълнителните разпоредби на ЗДДС стъпва на чл. 6 от Регламент за изпълнение на ДДС директивата (282/2011), но са налице някои нюанси:

„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.“

Текстът е на база официалния превод на български, в английската версия на Регламента е използван изразът on the premises of the supplier, което включва не само помещения, но и пристройки. Във френската версия използваният термин е installations, което може да се преведе като съоръжения и също не предполага само закрити помещения. Регламентът не изключва изрично доставките на храна за вкъщи и не съдържа изискването „преобладаващите главно услуги“ при ресторантьорските и кетъринг услугите да са едни и същи, каквото изискване има в Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Тези услуги, разбира се, са различни – при кетъринга те включват транспорт, доставка на маси, посуда и украса, сервиране и т.н., а при услугите, извършвани на място в ресторанта – това е услугата по сервиране, музикална програма, почистване и дезинфекциране и т.н.

Общото е, че се изключват доставките на храна или напитки без друга подпомагаща услуга. Но ЗДДС и правилникът не съдържат ясни критерии за подпомагащите услуги, както и за начина на тяхното формиране и заплащане.

Тези неясноти и пропуски сега не са голям проблем. Дефиницията на ресторантьорски и кетъринг услуги в действащия закон не е предназначена да „обслужва“ намалената ставка по ЗДДС, а е за целите на определянето на място на изпълнение в случаите на рестораньорска или кетъринг услуга, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници. Но ако тя не бъде променена при второто четене на законопроекта на ГЕРБ, тази дефиниция ще се прилага и за целите на ставката от 9%. Само че това определение не обхваща всички казуси.

Както стана дума, дефиницията в ЗДДС изключва не само доставката на храна за вкъщи, но също така и доставката на храна за консумация на тротоара пред заведението или в градинки (не се извършва в помещенията). Буквалният прочит може да изключи и румсървиз.

Практиката ще роди още въпроси. Например: кафетерия, баничарница, закусвалня и т.н. с маси на самообслужване, разположени вътре в помещението, попада ли в обхвата на намалената ставка (няма подпомагаща услуга, освен забърсването на масите). А ако масите са извън помещението? Трябва ли продавачката на баници да следи кой посетител ще ги консумира в баничарницата и кой си ги прибира за вкъщи?

 


Също така ЗДДС и предложените изменения не съдържат изисквания за типа на заведенията и дали трябва да са категоризирани от министерство на туризма. Тук е необходимо да се обърне внимание, че дефиницията на ресторантьорство в Закона за туризма е различна от тази по ЗДДС и предполага заведението да има категоризация. Съгласно Закона за туризма, бюфетите не подлежат на категоризация, което се отнася и за заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане. Множество квартални магазини, без да са заведения, също предлагат храна, кафе и напитки, които се консумират на място. Те разчитат само на регистрацията пред БАБХ по Закона за храните. Ако няма ясна дефиниция, ще възникнат въпроси за ведомствени, училищни и болнични бюфети (не подлежат на категоризация), открити щандове, разположени на летища и т.н. Ключовото и тук са „помещенията на доставчика“ и „подпомагащата услуга“.

 

Също така следва да се имат предвид и изискванията на Директива 2006/112/ЕО (ДДС директивата). Според чл. 98 намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III. С т. 12а от Приложение ІІІ – Списък на доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки, посочени в член 98, се допуска изключване на доставката на алкохолни и безалкохолни напитки. Предложението на депутатите на ГЕРБ включва само приготвена и неприготвена храна. Не е ясно третирането на безалкохолните напитки. Предложеното в законопроекта на ГЕРБ изброяване на книгите , за които ще се прилага намалената ставка почти повтаря текста на т. 6 от Приложение ІІІ, но с изключение на вестниците и периодичните издания, както и на брошури, листовки и подобни печатни материали. Учебниците и учебните помагала не са включени изрично в Приложение ІІІ, като тяхното добавяне е с цел да се избегнат неясноти.
Според Съда на ЕС при прилагането на по-ниска ставка страните не трябва да нарушават принципа на фискална неутралност, като облагат сходни стоки и услуги с различни ставки на ДДС (С-94/09, С-481/98, С-384/01, С-109/02, C‑499/16). Това означава, че едни и същи услуги следва да се облагат с една и съща ставка, независимо от браншова принадлежност.

Този проблем се усложнява от факта, че българският закон за ДДС ще предвиди намалена ставка за ресторантьорските и кетъринг услуги, но не и за храните. България ще е единствената страна в ЕС с такъв подход, който отваря широко вратата за злоупотреби.

При перспективата за пълен хаос не е изключено влизането в сила на намалената ставка да бъде отложено (в най-добрия случай).

 

Допълнение: В окончателния текст на ЗИД на ЗДДС бе добавено определение за храни, коетот включва вода и безалкохолни напитки.