„Нарастването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на доходите“.

С такъв спорен мотив правителството предлага увеличаване на минималната работна заплата от 610 на 650 лева. Решението на правителството е продължение на вече заявеното през 2019 г. намерение от 1 януари 2021 г. МРЗ да се увеличи на 650 лв., като размерът от 650 лв. се запази и през 2022 г. Икономическите последици от коронакризата обаче доведоха до очаквания, че това намерение ще бъде преразгледано, тъй като много бизнеси дори прибягнаха до намаляване на заплатите, за да не съкращават хора. Това се прилагаше предимно в сектори, в които дистанционната работа е невъзможна, а хората, работещи на МРЗ обикновено са заети в подобни дейности (пощенски служби, общински дейности, промишлени производства с ръчен труд и т.н.). На това основание работодателските организации и по-специално АИКБ се обявиха за замразяване на минималната работна заплата.

От икономическа гледна точка твърдението, че минималната работна заплата е инструмент за конвергенция на доходите е стряскащо. Конвергенцията зависи от производителността на икономиката, като под реална конвергенция на доходите в контекста на Икономическия и паричен съюз обикновено се има предвид показателят БВП на един зает. Вдигането на МРЗ без разширяване на потенциала за растеж на икономиката би могло (теоретично) да допринесе за тази конвергенция по един доста нежелан начин – като въздейства върху знаменателя, тоест чрез отпадане на нискоквалифицираните работници от пазара на труда. На второ място, конвергенцията на доходите се измерва по съпоставими цени, докато номиналното увеличение на МРЗ би могло да допринесе за ръст на инфлацията, ако не е подкрепено от растящ пазар на труда.

Останалите аргументи на кабинета за предлаганото увеличение не звучат много по-сериозно. Те са:
– повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
– реализиране и задържане на българския трудов пазар;
– повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;
– намаляване на подоходното неравенство;
– повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност.

В представите на правителството е налице проблем с предлагането на труд поради ниска мотивация на съответните служители да излязат на трудовия пазар. Това не държи сметка както за структурния проблем с предлагането на квалифициран труд, така и за краткосрочния проблем със свиваване на търсенето на труд поради ефектите от вероятна втора вълна на Covid-19.
В доклада на министъра на труда и социалната политика като аргумент е посочена и „нелоялната конкуренция“. В него четем още:
„Минималната работна заплата е инструмент с потенциал да повлияе положително на конкурентоспособността и жизненото равнище, за да се смекчат икономическите и социалните последици от забавянето на положителните макроикономически тенденции и показатели през последните години“. Посочено е, че средната работна заплата нараства с двуцифрени темпове, съответно с 10,5% през 2018 г., (1 146 лв.) и с 11,1% през 2019 г.(1 247 лв.). Но все пак през второто тримесечие на 2020 г. този ръст се забавя до 6.1%.

Според оценката за въздействие, увеличаването на МРЗ ще засегне над една четвърт от работещите в частния сектор. Това следва от данни, според които през 2019 г. работещите на МРЗ се увеличават с 1,1% общо за страната, в обществения сектор се наблюдава намаление от 8,5% на наетите на минимална работна заплата, а в частния наетите на минимална работна заплата да нарастват с 2,4%. Около 23,5% от наетите в частния сектор са на минимална основна работна заплата, докато в обществения сектор те са 9,6%.

По данни на НСИ от тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, наетите на минимална работна заплата към първото тримесечие на 2020 г. са около 475 866 души.

В обосновката на предложението, което се твърди, че е съобразено с фирмените финанси, се казва, че през 2019 г. увеличаването на МРЗ не е имало негативен ефект върху пазара на труда и безработицата е спаднала до 4.2 % Влиянието на коронакризата се изразява в прогноза за спад на БВП от 3% през настоящата година и ръст на безработицата до 6.2%. Според пролетната прогноза на ЕК, икономиката на България ще се свие през настоящата година със 7.2%, последвано от ръст с 6%. През последните седмици министърът на икономиката Лъчезар Борисов коментира, че ще е успех, ако спадът на икономиката в края на годината е 7%.

Не е посочен фискалният мотив, който всъщност е определящ, тъй като увеличаването на минималната работна заплата влече след себе си и ръст на осигурителните прагове, както и увеличаване на останалите доходи, а оттук – води до ръст на приходите от осигуровки.