След заседание на коалиционния съвет премиерът Бойко Борисов обяви нови социални мерки за 1.163 млрд. лв. и икономически мерки на стойност 731 млн. лв . Правителството по-късно одобри мерки на стойност 1.163 млрд. лева, вкл. 731 млн. лв. социални мерки. Въпреки че премиерът изчете сумите, одобрени на заседанието с участието на партньорите от Обединени патриоти, оказа се, че никой не е забелязал разликата. Сумата на различните мерки, обобщени в съобщението на правителствената пресслужба (виж накрая), е 871 млн. лева. Вероятно е разликата до 1.16 млрд. лева да се дължи на планираното увеличение на разходите за персонал с 30% и/или на нови мерки за намаляване на ДДС. В изявлението на премиера бяха споменати и 355 млн. лева за магистрали, но по-късно те бяха пропуснати и е вероятно да става дума за проекти, по които вече се работи.

Новите мерки включват временни добавки към пенсии, временно увеличаване на обезщетението за безработица, доплащания за медицински специалисти на първа линия и мерки в подкрепа на туристическия сектор. Голяма част са допълнителни разходи за персонал, като от съобщението не става ясно дали отпускането им с цел достигане на нивата по Колективните трудови договори означава, че разчетите са били грешки.

Посочено е увеличение от 30% на разходите за персонал в определени бюджетни организации, ангажирани с борбата срещу COVID-19, като не става ясно кои са тези организации и каква е сумата. В същия параграф се споменават и 92 млн. лева за извънреден труд. Припомняме, че подобни суми за МВР вече бяха одобрени от правителството.

Освен това ДДС за случайните превози на туристи, както и за туроператорските услуги, виното и бирата ще падне от 20 на 9 процента. Точните думи на министър-председателя бяха: „туризмът изключително много моли за 9% за виното и бирата“.

Предложението се прави без разчети и, както и предходната промяна на Закона за ДДС, без да е придружено от съответната корекция в Закона за държавния бюджет. Освен това промяната идва преди да е минал поне един данъчен период от прилагането на намалените ставки в ресторантите. На пресконференцията премиерът заяви, че намалената ставка е довела да увеличени приходи от ДДС, което може да е сериозна заблуда. (Наистина НАП може да отчита по-големи обороти от ресторантите, които поддържат дистанциона връзка, но сметката ще се направи към средата на август, когато се види какъв данъчен кредит са отчели тези ресторанти.)

Не по-малко спорна е и другата голяма мярка от обявения пакет – допълнителните средства за пенсионерите. Проблемът е в уравниловката и липсата на критерии. По този начин размерът на пенсиите се отдалечава още повече от осигурителния принос. Същият проблем носят и коледните и великденски добавки, които дискриминират пенсионерите с по-високи пенсии.

Новите мерки бяха анонсирани от премиера и неговите коалиционни партньори без да стане ясна позицията на новоизбрания финансов министър Кирил Ананиев. Изглежда на г-н Ананиев е отредена ролята, която той имаше и като здравен министър – да подписва документите, които официализират хрумванията на г-н Борисов.

В случая хрумванията са от най-спешен приоритет и основната част от тях (промените в Закона за ДДС) ще бъдат узаконени чрез преходните разпоредби на друг закон – по познатата порочна традиция.

Някои от мерките – доплащанията за медицински персонал и безвъзмездната помощ за туроператори не са нови. Други очевидно са взети поради страх от съсловни протести (на ресторантьорите и туроператорите). Трети са корекция на неточни разчети (като доплащанията за лични асистенти) и мястото им в този пакет не е ясно. Всички те не са придружени с обосновка или поне от мотиви за подбора.

Това се случи след като повече от четири месеца правителството се придържаше към първоначално обявената сума от 4.5 млрд. лева, включваща променящ се набор от икономически мерки заради коронакризата и без да е направен дори опит за анализ за ефекта от прилагането на тези мерки и установените грешки и пропуски. Ние дори не знаем каква част от тези средства е похарчило правителството досега – като цяло и по отделните направления.

Въпреки уверението, че мерките са заради коронавируса, е трудно да се избегне съмнението, че те са реакция на продължаващите масови протести срещу управлението на г-н Борисов и срещу избирателните наказателни акции на главния прокурор Иван Гешев. Малка част от мерките (на практика само плащанията към медицински специалисти и спорното намаляване на ДДС) имат нещо общо с пандемията.

Не е напълно ясен източникът на средствата. По думите на Борисов това ще бъдат „мазнинките“ във фискалния резерв и евентуално ново преразпределение на еврофондове. От официалното съобщение става ясно, че все пак не се изключва актуализация на бюджета. Единственият начин да се избегне актуализация е ако средствата от програмата 60/40 не бъдат усвоени, така че трансферът от 1 млрд. лева според вече направената актуализация на ЗДБ за 2020 г. се използва за пенсии. Бюджетният излишък към 30 юни, когато изтекоха отложените срокове за внасяне на корпоративния данък, е 1.56 млрд. лева. Това отразява и забавеното изпълнение на антикризисните мерки (по-специално 60/40). Като се има предвид, че последиците от кризата тепърва ще се усещат, допълнителните разходи ще увеличат бюджетния дефицит. С промените, гласувани през април, бе заложен 3.5 млрд. лева дефицит към 31 декември, което изглежда като консервативна прогноза, ако се имат предвид традиционно по-големите разходи в края на годината. Затова е важно да има критерии, които да доведат средствата до най-засегнатите граждани и най-важните от гледна точка на икономическия потенциал сектор.

 


Едно към едно: 1.16 млрд., а не 2 млрд. лева

Нови социално-икономически мерки за 1,162.9 млрд. лв. представи министър-председателят Бойко Борисов, след като по-рано днес предложенията бяха финализирани в рамките на Коалиционния съвет. Мерките на правителството са насочени за подкрепа на борещите се на първа линия срещу разпространението на COVID-19 и в помощ на най-засегнатите от пандемията. Източникът на разходите е националният бюджет, като социалните мерки са в размер на 731,5 млн. лв., а икономическите – 431,4 млн. лв.

„Целта е да минимизираме щетите, които следват от пандемията в голяма част от секторите“, заяви премиерът Бойко Борисов. Министър-председателят изтъкна отговорното отношение на правителството към тежките месеци, които предстоят заради коронавируса и последиците от пандемията. Борисов отбеляза, че има отчетен спад на БВП на Европа като цяло. При тези условия България продължава да бъде сред европейските държави с най-нисък дефицит. „Все още не теглим заем, опитваме се да запазим бъдещето на следващите поколения“, категоричен беше премиерът Бойко Борисов.

Министър-председателят съобщи, че от 1 август с 30 % ще бъдат увеличени разходите за персонал на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19. За служителите на първа линия се увеличава ставката за положен нощен труд. Предвидени са допълнителни разходи за извънреден труд в размер 92,0 млн. лв. за структурите от системите на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, НЗОК, НОИ и др.

Допълнителни 24,6 млн. лв. се отпускат за увеличаване от 1 август на стандартите по делегираните от държавата дейности за училищното и детското здравеопазване и здравните кабинети. Целта е заплащането да достигне до определените нива по Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, както и стандартите в социалната сфера (домове за възрастни хора, домове за хора с увреждания, домове за резидентни услуги, дневни центрове за деца, центрове за настаняване от семеен тип и др.).

През следващите три месеца всички пенсионери ще получат като добавка към своите пенсии по 50 лева месечно, като по този начин ще бъдат подпомогнати общо 2 121 000 пенсионера. Необходимите средства за това възлизат на общо 318,3 млн. лв.

Със 17,3 млн. лв. се увеличават средствата за субсидии на лечебните заведения – търговски дружества по Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, субсидирани от Министерството на здравеопазването. Средствата се предоставят за постигане на капацитет за обслужване на болни с COVID-19 и за достигане на нивата на работната заплата до нивата по Колективния трудов договор.

Предвижда се също така увеличение на стойността на здравноосигурителните плащания за медицинска и дентална помощ средно с 10 % в размер на общо 126,3 млн. лв. Целта е да се увеличат разходите за медицинския персонал, така че да се достигнат минималните нива по Колективния трудов договор.

С допълнителни 122,0 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика се осигурява целогодишният размер на плащанията на личните асистенти по Закона за личната помощ.

Увеличава се също така минималният размер на паричното обезщетение за безработица от 9,00 лв. на 12,00 лв., считано от 01.10.2020 г. в размер на общо 12,0 млн. лв.

От началото на месец октомври се предвижда увеличение на продължителността на изплащане на паричното обезщетение за безработица с 3 месеца за лицата с минимално обезщетение. Мярката е на стойност 4,0 млн. лв.

Допълнителни средства ще бъдат отпуснати и по бюджета на Министерството на културата в размер до 15,0 млн. лв за творчески проекти на творци на свободна практика чрез фонд „Култура“.

Друга социална мярка на стойност 67,0 млн. лв., осигурени чрез пренасочване на средства от европейски програми, е осигуряване на нетно възнаграждение в размер на 1 000 лв. на заангажираните медицински специалисти в борбата с COVID-19 на първа линия до края на 2020 г.

В контекста на икономическите мерки на правителството по бюджета на ресорното министерство за настоящата година, освен отпуснатите вече 9,0 млн. лв., се осигуряват допълнително още 9,5 млн. лв. за насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите.

Повече от 38 000 души ще се възползват от мярката на стойност 8,0 млн. лв., представляваща помощ за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв. за лицата, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID – 19.

Туроператорите, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, ще бъдат подпомогнати с държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет. Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в България, само за полети с капацитет от не по-малко от 100 места. Мярката е в размер на 55,0 млн. лв. и може да обхване над 400 хил. туриста.

Предвижда се министърът на здравеопазването да издаде заповед, съобразена с молбата на туристическия бранш – в България да бъдат допускани при предоставяне на PCR-тестове туристи от Молдова, Израел, Сърбия, Кувейт и Република Северна Македония.

В Народното събрание ще бъде внесено предложение намалената ставка на ДДС в размер на 9 % да важи и за туроператорите.

Необходимите средства за изпълнение на новите социално – икономически мерки на правителството ще се осигурят в рамките на очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2020 г. и при необходимост чрез актуализации на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 година.