Европейската комисия предложи по-голям план за възстановяване на икономиката след коронавируса, отколкото предвиждаше ключовото споразумение между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Предложението е пробив, който нарушава едно дългогодишно табу – нежеланието на богатите страни в ЕС да допуснат фискални трансфери и емисия на общ дълг от името на целия ЕС.

За България това може да означава около два пъти повече еврофондове, но при условие, че представи проекти, които съответстват на приоритетите на ЕС – зелена икономика и дигитализация, както и мерки за сближаване на социално-икономическото развитие.

Предложението за новия фонд бе направено заедно с предложението за Многогодишната финансова рамка за седемгодишния период след 2020 г., по която страните не успяха да постигнат съгласие. Заедно средствата, които ще се преразпределят от Брюксел, надхвърлят 1.8 трилиона евро.

Председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен обясни пред Европейския парламент, че „средствата в размер на 750 млрд. евро ще бъдат взети от Комисията под формата на заеми от пазарите, като 500 милиарда евро ще бъдат разпределени под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми“. Заемите ще се предоставят на страните при условията на оригиналната емисия (лихви, срок и т.н., тоест Брюксел няма да печели от разликата)

„Парите ще се набират, като временно се повиши таванът на собствените ресурси, което ще позволи на Комисията да използва своя изключително силен кредитен рейтинг, за да заема средства на финансовите пазари. Това е неотложна и изключителна необходимост по време на неотложна и изключителна криза. „Следващо поколение Европейски съюз“ ще инвестира в поправката на нашата социална машина, в защитата на Общия пазар и ще помогне за връщането на баланса в Европа“, посочи тя пред европейските депутати.Дългът ще се изплаща в периода от 2028 до 2058 г.
За да емитира облигации, ЕК предлага да се вдигне тавана на собствени ресурси (максималният размер на финансирането, което ЕК може да поиска от страните-членки) от 1.2% от БНД до 2% от БНД на ЕС.

Средствата ще се харчат за Фонда за възстановяване, за преодоляване на социално-икономическите последици от епидемията, насърчаване на прехода към климатично-неутрална икономика, дигитална трансформация и развитие на селските райони (615 млрд. евро); за насърчаване на частни инвестиции; за здравни разходи и хуманитарна помощ.

За какво ще се харчи

Програма за възстановяване

European Recovery and Resilience Facility, част от Европейския семестър: Грантове и заеми в подкрепа на националните планове за възстановяване, включително във връзка със зеления и дигиталния преход
Бюджет: 560 млрд. евро, от които 310 млрд. евро грантове и 250 млрд. евро заеми
React-EU: помощ за кохезия за най-засегнатите без изискване за национално съфинансиране, с краен бенефициент общини, болници и компании
Бюджет: 55 млрд. евро за периода 2020-2022

Next Generation EU: Включва Фонда за справедлив преход (към зелена икономика) на стойност 40 млрд. евро и финансиране за зелени земеделски практики на стойност 15 млрд. евро

Подкрепа за частни инвестиции


InvestEU: Бюджетна гаранция за проекти чрез ЕИБ и националните насърчителни банки (15.3 млрд. евро) и Инструмент за стратически инвестиции чрез финансиране на стойност 15 млрд. евро от Next Generation EU

New Solvency Support Instrument: Гаранция от бюджета на ЕС за ЕИБ в подкрепа за мобилизиране на частен капитал за жизнеспособни компании (31 млрд. евро)

Научени уроци от кризата и стратегически предизвикателства


Нова здравна програма EU4Health (9.4 млрд. евро)
Програма за финансиране в случай на бедствия rescEU (3.1 млрд. евро)

Откъде ще се финансира

Програмата, ще набира средства, като таванът на собствените ресурси временно бъде увеличен до 2,00 % от брутния национален доход на ЕС, което ще позволи на Комисията да използва своя висок кредитен рейтинг, за да заеме 750 милиарда евро от финансовите пазари. Новият дълг ще бъде с матуритет от 3 до 30 години, като емисиите ще бъдат през периода 2020-2024 г. Набраното допълнително финансиране ще бъде насочвано чрез програми на ЕС (виж по-горе) . Новият дълг, емитиран от името на целия ЕС ще бъде погасен през дълъг период на бъдещите бюджети на ЕС — не по-рано от 2028 г. и не по-късно от 2058 г. Една част от него ще се преиздаде (чрез нови емисии), друга ще се покрие от националните вноски, които зависят най-вече от БВП.

За да улесни погашенията, без това да оказва натиск върху националните бюджети (чрез вноските им в бюджета на ЕС след 2028 г.), комисията предлага редица нови собствени ресурси, в допълнение към тези предложени през 2018 г. Тези нови собствени ресурси включват вече коментираните въглероден данък, авиационен данък (разширяване на схемата за търговия с емисии, ще включва и корабите), дигиталния данък. В предложението на комисията е добавен още един неясен елемент – собствени ресурси, на база дейността на компаниите, които получават най-големи ползи от Общия пазар (10 млрд. евро годишно). Освен това, за да се предоставят средства възможно най-скоро в отговор на най-неотложните нужди, Комисията предлага настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. да бъде изменена, за да се предостави финансиране от 11,5 милиарда евро още през 2020 г. (тук)

Какво следва?

Планът трябва да бъде одобрен от всички национални парламенти. В края на миналата седмица „пестеливата четворка“ в ЕС – Нидерландия, Австрия, Финландия и Дания отхвърли френско-германското предложение и предложи средствата да се отпускат като заеми. Те също настояват фондът да е временен, за срок до две години.

В хода на преговорите може да се стигне до промяна на очакваните суми по бенефициенти.

Засега се предвижда Италия и Испания ще получат най-голям дял, според Ройтерс. Италия може да са разчита на 173 млрд. (82 млрд. евро грантове и 81 млрд. евро заеми), а 140 млрд. евро за са Испания 77 млрд. евро грантове и 63 млрд. заеми).

На база на технически симулации, публикувани от ЕК заедно с проекта (тук), става ясно, че България може да получи от посочените по-горе инструменти 15 млрд. евро, докато вноската във фонда за възстановяване е 3.3 млрд. евро. Заедно с Хърватия страната ще получи най-голям дял нетно финансиране като дял от БВП.
Въз основа на това евродепутатът Емил Радев избърза да коментира пред Нова, че при наличието на тези средства от ЕС, на България може да не се наложи да емитира нов дълг до 10 млрд. евро, какъвто беше одобрен от парламента. Заемът от 3,3 млрд. евро от фонда за възстановяване вероятно ще е с по-изгодни условия от евентуални български облигации, каза той. Всъщност 3.3 млрд. евро са българският принос към изплащане на новия дълг, а средствата, които страната ще получи, ще зависят от нейните програми за зелен преход, от това дали ще представим добри проекти за дигитална трансформация и т.н. По-голямата част от тези средства ще постъпят след 2021 г.