След среща на адвокати, протестиращи срещу новия Закон за мерките срещу изпиране на пари, с председателя на парламента Цвета Караянчева и шефа ан комисията за вътрешна сигурност в парламента Цветан Цветанов, стана ясно, че парламентът е готов да промени малко Законът за мерките срещу изпиране на пари.

Повод за срещата стана недоволството на адвокатите, които смятат, че текстовете на закона им налагат непропорционални изисквания и, освен това, противоречат на Конституцията. Недоволството ескалира след като ненужното обявяване на плановете за обучения по ЗМИП доведе до опашки пред ДАНС, а уебстраницата на агенцията блокира.

Законодателството срещу изпиране на пари обаче съдържа много по-сериозни изменения от истерията с плановете за обучение.

Какви ще бъдат измененията, които са договорени на срещата в парламента, не е ясно. По думите на председателя на правната комисия Данаил Кирилов пред Дарик ще отпадне „годишното отчитане” на мерките за обучения. Лицата, които самостоятелно упражняват практика, ще имат възможност за самостоятелна преценка. Мерките ще се осъществяват, когато е налице завишен риск от операции по изпиране на пари или финансиране на тероризъм, каза още той.

Председателят на ДАНС Димитър Георгиев коментира, че законът ще се направи по-гъвкав.

Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов бе по-обстоятелствен: „Страната ни в момента има и други ангажименти за присъединяване към валутния съюз, това също е една от причините да бъдем много внимателни и да не създаваме допълнителни напрежения или пък да създадем такива условия, в които при една проверка от всички тези органи да се окаже, че в страната не сме приели необходимите промени, свързани с директивата“, цитира го Lex.bg.

Важно е да се уточни, че промени в закона трябва да бъдат направени и без това по следните причини:

Първо, като част от мерките за присъединяване към Валутния механизъм 2, Европейската комисия изиска и предварително проектозакон за транспониране на Петата директива за мерките срещу изпиране на пари. Това трябва да стане най-късно до края на юни.

Второ, преди няколко седмици Комисията в рамките на редовен преглед установи, че България не е транспонирала напълно и Четвъртата директива. От пресслужбата на ЕК не отговориха на нашите запитвания за естеството на това нарушение, което може да доведе до наказателна процедура. България има срок до 24 март, за да направи исканите от ЕК промени. Предполагаме (на база текста на директивата), че това може да засяга достъпа до данните за действителен собственик. Съгласно Съображение 14 и чл. 30 от Директивата държавите трябва да гарантират, че „други лица, които са в състояние да докажат законен интерес във връзка с изпирането на пари, финансирането на тероризма и съответните предикатни престъпления — като например корупция, данъчни престъпления и измами — получават достъп до информация за действителния собственик в съответствие с правилата за защита на данните.“

Пример за несъответствия между директивите и българското законодателство може да се намери и в обхвата на задължените лица, както и в обхвата на т. нар.  видни политически личности.

Законът за мерките срещу изпиране на пари засяга широк кръг лица, а изискванията към тях са увеличени в сравнения с досегашната уребда.

Според чл. 4 от българския закон техният кръг е много по-широк от предвиденото в директивата, като са включени счетоводните къщи, НПО, спортни клубове и възложители на обществени поръчки. Има някои различия и по отношение на юридическите услуги и търговците (според българския закон търговците на едро и търговците на горива, а според директивата – други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко свързани операции).

Повечето от тези лица (включително лицата, предоставящи правни консултации във връзка с покупка на имоти и подобни) имаха задължения да прилагат мерките и по отменения закон, но тъй като някои от тях бяха добавяни впоследствие и нямаше срок за обученията, не се е стигало до манифестация пред ДАНС.

Сред най-сериозните нови изисквания на ЗМИП – освен обученията, за които се вдигна шум, са оценките на риска, разширената комплексна проверка и създаването на специализирана служба, което се отнася до повече лица (инвестиционни посредници и фирми за бързи кредити, докато по стария закон се допускаше лицата лично да изпълняват мерките, ако не могат да създадат специализирана служба).

Междувременно текат сроковете за изготвяне или преработване на вътрешните правила на лицата по чл. 4. Тази работа е затруднена, тъй като националната оценка на риска, която трябва да се изготви от междуведомствена работна група, още не е публикувана. Не са публикувани и примерните правила за лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 – 29, както и критериите за разпознаване на съмнителни операции.