валути, финанси

Лари Съмърс, бившият финансов министър на САЩ и професор по икономика, отново предизвиква бурни дискусии. За разлика от предишните пъти (например, хипотезата за трайната стагнация), този път дебатът не е ограничен в академичните среди, а заплашва да има последици и за политиката. Защото на прицел е мащабният план със стимули на президента на САЩ Джо Байдън, насочен срещу пандемията.

Според Самърс, който бе главният икономически съветник на Барак Обама, планът в този мащаб е ненужен и ще донесе инфлация. Това, което прави изказването му важно, освен репутацията на професора, е, че Съмърс не е ястреб – напротив, той подкрепяше стимулите като средство за справяне със слабото възстановяване на икономиката от финансовата криза, преди да започне да оправя предупреждения както срещу отрицателните лихви, така и някои по-радикални идеи.

Планът на Байдън е мотивиран от слабия трудов пазар в САЩ, който през януари добави само 49 хил. работни места. Наистина безработицата спадна до 6.3%, но това е заради отпадането на много хора изобщо от работната сила, което създава тревоги за потенциала на икономиката. Основен компонент е предложението за чекове от 1400 долара за повечето американци с годишни доходи под 50 000 долара. Бюджетният офис на Конгреса прогнозира, че ако не се предприемат действия, възстановяването на заетостта няма да е възможно преди 2025 г.

Предупреждението на професора дойде в момент на силен ръст на суровините и събудени инфлационни очаквания. То ще има последици не само за САЩ. Съмърс не отрича, че фискални мерки срещу пандемията са необходими. Но програмата в размер от 1,9 трилиона в допълнение към друг план на стойност  900 млрд. долара, приета през декември, поражда безпокойство за инфлационен натиск и относно ограничаването на пространството за важни публични инвестиции. 

Статията на Съмърс в Washington Post акцентира върху изтласкването на други инициативи. „Ако предложението за стимулиране бъде прието, Конгресът ще е отделил 15 процента от БВП, като по същество няма увеличение на публичните инвестиции, за да се справи с тези предизвикателства. След преминаването на коронавирусната криза, как ще бъде намерено политическо и икономическо пространство за публичните инвестиции, които трябва да бъдат най-големият приоритет на страната? „, написа икономистът – предупреждение, което звучи актуално и за други страни.

Това обаче предизвика гневни реакции в Белия дом и сред демократите, към които Сcмърс се числи. Част от спора се дължи на желанието на Белия дом да избегне повтарянето на грешките от финансовата криза 2008-09 г., когато фискалната реакция на САЩ беше ограничена, отчасти защото президентът Барак Обама търсеше подкрепата на републиканците.

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, също се включи в дискусията, подкрепяйки плана на Байдън. Тя заяви, че САЩ трябва да бъдат „внимателни“ за опасностите, които Съмърс повдига, но добави, че САЩ разполагат с „най-добрия възможен“ министър на финансите в лицето на Джанет Йелен, за да наблюдават предизвикателствата пред финансовата стабилност.

Финансовият министър Джанет Йелън бе шеф на Федералния резерв, посочена именно от Барак Обама, и има безупречна репутация на икономист. Тя коментира, че САЩ разполага с инструментите за справяне с инфлацията.

Но Съмърс не отстъпва. Пред FT той добавя: „Не съм запознат с нито един исторически случай, в който да е имало постепенно нарастване на лихвените проценти, което е поставяло инфлацията под контрол, без да предизвиква рецесия. Предвид насоките на паричната политика на Фед, и големината на дълга, мекото приземяване ще бъде по-трудно, отколкото в миналото. „

Това всъщност е въпросът, който тревожи всички. Страхът не е от инфлацията, а че вдигане на инфлацията ще даде аргументи на ястребите да настояват за вдигане на лихвените проценти. И тогава благополучието, изградено върху евтини пари, ще рухне.

Следете тази дискусия. Изходът й може да засегне и периферни икономики като българската.