данни

При една от последните си публични прояви, правителството в оставка съобщи, че през миналата година преките чуждестранни инвестиции са достигнали рекордно ниво за последните 10 години. Новината вероятно е изненадала мнозина, тъй като през цялата 2020 г. се отчиташе спад на ПЧИ. Но през тази пролет е направена грамадна корекция, която според нас е свързана с прехвълянето на собствеността на БТК.

Внимавайте в числата. На 17 февруари БНБ съобщи, че нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България през цялата 2020 г. се е свил до 561,7 млн. евро, което е сериозен спад спрямо 2019 г. Но тези данни, както неведнъж сме пояснявали, са предварителни и много често те се коригират – обикновено в посока нагоре.

В годишния отчет на банката, представен в Народното събрание на 29 април, нетният поток на ПЧИ вече е 2 124 млн. евро, тоест почти четири пъти по-голям.  Вероятно корекцията е станала месец и половина по-рано, тъй като като новият размер на ПЧИ фигурира в таблица към платежния баланс за януари, представен в средата на март. Промяната е останала незабелязана дори за МФ, което в последния си обзор, изготвен към 16 април, посочва стария нетен размер на ПЧИ (инвестиции в България минус инвестиции на резиденти в чужбина).

Новите данни показват, че актуализацията е за сметка на дялов капитал – тоест продажба на дялове, собственост на българско лице на чуждестранно лице, което е по-вероятно или инвестиция на зелено.

ПЧИ преди и след ревизията, млн. евро
Преди След Разлика
ПЧИ – общо 562 2124 1562
Дялов капитал -986 267 1253
Реинвестирана печалба 622 827 205
Дълг 925 1028 103

Актуалните данни могат да бъдат изведени от статистическата база данни на сайта на БНБ. От тях се вижда, че най-голям принос за внезапното увеличение на чуждестранните инвестиции в България има сектор Професионални дейности и научни изследвания. По-конкретно, през третото тримесечие на 2020 г. нетният поток на ПЧИ в този сектор е в размер на 1 276 млн. евро (1 171 млн. евро през годината).

Прави впечатление, че актуализацията е довела до рязка промяна на географиската структура на инвестициите. Най-големият инвеститор през 2020 г. у нас вече е Люксембург с 1 млрд. евро (нето), вложени през 2020 г. (, следван от Холандия и Бахамските острови. А според предварителните данни за 2020 г. най-големите инвестиции бяха от Австрия (303 млн. евро), Германия и Швейцария. Случаят с Швейцария е интересен тъй като само за един месец от приток на ПЧИ БНБ отчита голям отлив на ПЧИ (650 млн. евро, което вероятно се дължи на изплащане на дълг към компанията-майка на голямо българско предприятие).

Прави впечатление, че инвестициите от Люксембург и Бахамите също са концентрирани в третото тримесечие. Общо от двете страни през този период са постъпили 1 266 млн. евро, което приблизително съвпада с вложенията в Професионални дейности и научни изследвания през периода.

Този сектор включва предприятия за юридически, счетоводни и други консултантски услуги, архитекти и компании, които се занимават с технически изпитвания, дизайн и др. Това обикновено не са толкова големи компании, макар че бърза справка показа, че някои от големите чуждестранни брандове у нас се водят в този сектор – например, Кока Кола е регистрирана с предмет на дейност счетоводни услуги (но нейният собственик не е в Люксембург). Големите компании в сектор научни изследвания са тези за клинични изпитвания, но от оборотите им не следва инвестиция за 1 млрд. лева. Най-вероятно получател на отчетената по-късно инвестиция е компания от подсектор Дейности на централни офиси, в който обичайно се регистрират холдингови компании.

Големите сделки с чуждестранни инвеститори през третото тримесечие бяха продажбата на ОМК, продажбата на млечния бизнес на Делян Пеевски и др., но никоя от тези сделки не съответства на характеристиките, посочени по-горе.

Допълнение:

През август 2020 г. също така бе вписано прехвърлянето на Вива Телеком, собственика на БТК на „Юнайдед Груп“. Сделката, обявена през 2019 г., бе вписана по-късно, тъй като очакваше регулаторни одобрения. Тя бе на стойност 1.2 млрд. евро. Юнайтед Груп се смята за нидерландска компания със собственик BC Partners, регистрирано във Великобритания и краен собственик – Душан Шолак. Самото Юнайтед Груп обаче е регистрирано у нас с междинен собственик Словения Броудбанд С.а.р.л., Люксембург и капитал на българското дружество от 596 млн. лева. (Сделката по придобиване на Нова Броудкастинг Груп от Юнайтед Груп е вписана в ТР през януари 2021 г., следователно трябва да се изключи. ) Първоначално отхвърлихме сделката за БТК, тъй като собствеността на Вива Телеком минаваше през чуждестранни дружества (InterV Investments). Освен това и Вива Телеком България и Юнайтед Груп са с предмет на дейност телекомуникации, но е възможно те да имат друг код на икономическа дейност (в последния отчет е записано, че  независимо от регистрирания предмет на дейност, основната му дейност е да действа като холдингово дружество). Ако това е сделката, която е довела до рекордните ПЧИ през 2020 г., все пак трябва да се обясни защо се приема, че БТК е сменила 100% собствеността си от българска на чуждестранна – преди прехвърлянето Спас Русев бе вписан като действителен собственик по ЗМИП, контролиращ 46% от „Вива Телеком“, докато данните на БНБ предполагат целия прехвълен пакет да е бил под контрола на българско лице или лица. От друга страна, представлява не само методологически интерес въпросът дали този тип сделки и занапред ще се отчитат на база краен действителен собственик.