Кирил Ананиев

В петък депутатите от ГЕРБ провалиха с викове и процедурни хватки изслушването на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев за състоянието на фискалния резерв. Изслушването ще се състои в сряда, когато има шанс да чуем и министър-председателя в оставка Бойко Борисов по Плана за възстановяване и устойчивост.

Защо се стигна до странната сценка с Ананиев? Той трябваше да бъде изслушан по предложение на Корнелия Нинова (БСП) и Христо Иванов (ДБ). Първото питане е за изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие и състоянието и структурата на фискалния резерв към 31 март. Второто – за касовите наличности в държавния бюджет и прогноза за развитието им до края на годината.

От публичните данни може да се заключи, че са налице основания за тревоги. Само за един месец преди изборите правителството натрупа дефицит от 680 млн. лева (прочетете тук). Внасянето на корпоративните данъци към 30 юни няма да помогне и ще възникне необходимост от актуализация на бюджета.

Фискалният резерв няма да може да послужи като източник за покриване на дефицити, въпреки констатацията на Moody’s, цитирана по време на прочутата оперативка на пънчета на премиера Борисов и финансовия министър Ананиев („Страната разполага със значителни фискални резерви“). Тогава, през октомври 2020 г., резервите наистина изглеждаха значителни, но само на повърхността. В резултат на емисията на нови облигации на международните пазари резервът в БНБ бе достигнал 13 млрд. лева в края на септември. Шест  месеца по-късно, в края на март 2021 г., той е 7.27 млрд. лева, с 5.74 млрд. лева по-малко. А последните (седмични) данни  показаха ниво от 5.9 млрд. лева. Това е над 7 млрд. лева намаление на резерва за половин година и 9 дни. Подобно  намаление звучи стряскащо, защото дефицитът за 2020 година бе „едва“ 3.5 млрд. лева. А на всичко отгоре тази година правителството изтегли и дълг на вътрешния пазар (ДЦК) в размер на 800 млн. лева. Но загадката (необясненото намаление на резерва за периода след 1 октомври) всъщност се свежда до по-малко от 1 млрд. лева.

фискален резерв

 

 

Намалението на фискалния резерв с почти 6 млрд. лева за периода от 1 октомври 2020 г. до 31 март 2021 г., в най-общи линии се дължи на:

  • бюджетния дефицит от 4.4 млрд. лева за периода октомври-декември 2020 г. и натрупаният допълнително бюджетен дефицит в размер на 656 млн. лева през първото тримесечие на тази година. (Посоченият по-горе дефицит от 3.5 млрд. лева се отнася за цялата 2020 г., но през повечето време бюджетът имаше излишъци, които не само стопи в края на годината, но и излезе на минус през последното тримесечие.) Тоест при намаление на резерва от 5.74 млрд. лева за периода 1 октомври 2020 г.-31 март 2021 г., 5.06 млрд. лева се дължат на бюджетен дефицит, натрупан за 6 месеца.
  • операции под черта. Най-малко 200 млн. лева са различни увеличения на капитала, направени след 1 октомври. Предполага се, че това са увеличенията на капитала на няколко болници, както и създаването на Държавната петролна компания, докато капитализацията на ВиК холдинга и увеличението на капитала на ББР се случиха предходните тримесечия. Остатъкът може да са погашения на външни и вътрешни заеми, както и авансови плащания по европрограми.
  • въпреки това, като се отчете и новият вътрешен дълг през март, остават неизяснени значителни суми. И тук идва черешката на тортата – паралелния бюджет, вкл. сметките за чужди средства. Най-голямата е сметката на МРРБ, в която правителството заделя пари за строителството на АМ „Хемус“. Но, както вече сме писали, по този начин до март тази година се финансираха и останалите 350 млн. лева за мярката 60/40, както и разходи за покупка на ваксини в неясен размер. Вероятно има и други плащания под черта, за които не знаем. По оценки сумата, която Ананиев трябва да дообясни, е около 500 млн. лева (или 400 млн. лева, ако плащанията за ваксини от сметката за чужди средства са около 100 млн. лева).

На база на публичните данни не може да се направи по-точна оценка, първо, защото не знаем какво е движението по сметките за чужди средства, второ, защото защото е трудно да се изчисли нетното вътрешно и външно финансиране, тъй като на сайта на МФ се намират само данни за емисиите и падежите то ценните книжа, но не и получените и падажирани заеми, не са известни и авансите и възстановени суми по европрограмите през март.

Неслучайно дотук се въздържам от коментар за спадането на резерва до 5.9 млрд. лева към 9 април. Причината за това е, че седмичните колебания, които са значителни, може да са подвеждащи. Подобен спад на седмична база се случва по това време всеки месец  – заради пенсиите. Следващата седмица, или около 14 число, резервът пък се повишава – заради постъпленията на ДДС. На база на прогнозата за Единната сметка, която МФ публикува ежемесечно, може да се заключи, че в понеделник фискалният резерв в БНБ ще е повиши до около 7.2 млрд. лева (или дори повече, ако МФ е решило да забави плащания, предвидени за петък, 16 април). След това се очакват постъпленията от 660 млн. лева от авансовото плащане по концесията на Летище София.

Прогноза за Единната сметка (файл на МФ)

Стигаме до тропането по банките, с което депутатите от ГЕРБ дадоха основание на Ананиев да напусне парламента, без да даде обяснения за бюджета и фискалния резерв. Те очевидно търсеха отлагане и го постигнаха – изслушването ще е след 16 април, когато се очаква резервът да се повиши заради ДДС. Но както пише в предходния абзац, седмичните колебания не са толкова важни, важно е какво ще се случи в края на месеца, за да има съпоставимост. А в края на месеца, според прогнозираните от МФ плащания, резервът се понижи до 6.2 млрд. лева. Допълнение: като се отчете плащането по концесията на Летище София, което бе договорено да постъпи този месец (но не е отразено в прогнозата на МФ), средствата на фискалния резерв в БНБ, ще достигнат 6.86 млрд. лева.

Фискален резервТова ни води към следващата част от въпросите, пред които е изправен финансовият министър. Може ли да се разчита на фискалния резерв, за да запълни очертаващия се дефицит. Според данните за структурата на фискалния резерв, които бяха представени преди около месец от economix.bg, отговорът едва ли е положителен. Наистина тези данни са към 31 декември и не разполагаме с информация за фондовете, включени в състава на фискалния резерв към 31 март. Но е достатъчно, че Сребърният фонд към 31 март е 3.33 млрд. лева, а в ядрените фондове все така има около 1.8 млрд. лева. Тъй като средствата на Учителския фонд и фонд Сигурност на енергийната система едва ли са намалели значително, то можем да заключим, че спад на фискалния резерв под 6 млрд. лева е силно нежелателен. (И това е смела оценка –  при положение че не смятаме Националния фонд за неприкосновен и не се интересуваме особено как ще продължи строителството на АМ „Хемус“). Но тъй като едва ли сме готови да отпишем Националния фонд и парите за „Хемус“, Ананиев трябва да обясни по-ясно защо се допуска да се ползват средства на различни фондове и целеви сметки, за да се финансират текущи бюджетни дефицити и какви рискове носи това.

Разбира се, правителството може да се обърне към вътрешния пазар и да емитира ДЦК. Но като се имат предвид предстоящите падежи на вътрешен дълг и първия голям падеж по еврооблигации през март 2022 г., както и лимитът на новия държавен дълг в закона, едва ли ще е възможно да се емитират ДЦК за финансиране на предстоящи дефицити за повече от 500 млн. лева без актуализация на бюджета. (Пояснение: трябва да се емитира и външен дълг, за да се финансира падежът  и на външни облигации догодина. Безотговорно е тази емисия да се оставя за последния момент. Заедно с падежа на ДЦК през юли трябва да се покрият около 2.7 млрд. лева.)

Какво още може да се случи до края на годината?

Много зависи от това кога ще бъдат получени средствата по SURE, от постъпленията по концесията на Летище София, от това как ще се развие пандемията и дали правителството ще трябва да покрива нови разходи на болниците и компенсации за затворени бизнеси и за запазване на заетост. Средствата по SURE трябва да осигурят евентуални нови плащания в подкрепа на заетостта от типа на 60/40, докато приходите от концесията трябваше да се ползват за обновяване на БДЖ, но правителството изглежда ще ги насочи за покриване на текущите си разходи (тук). Важно е да се знае, че действащият закон за бюджета не е разчетен за четвърта вълна на пандемията, каквато не може да се изключи предвид бавния ход на ваксинацията. Редица програми – както доплащанията за пенсионери, така и средствата за мярката 60/40 са осигурени до април-май. Новото правителство няма да иска да се покаже като по-голям скъперник от досегашното. Но то на практика ще бъде с вързани ръце, което увеличава вероятността от бърза актуализация на бюджета.

Ето защо Кирил Ананиев дължи много обяснения.