пари, данъци

Изменението на данъчните закони, което обикновено се разглежда през октомври и ноември, тази година се забави необичайно заради формирането на ново правителство. Това наложи най-спешната част на подготвения законопроект – удължаването на срока на действие на намалената ставка по ДДС от 9% да бъде гласувана изпреварващо. Останалата част от предлаганите изменения е приета само на първо четене от парламента, а междувременно се внасят нови проекти.

Такъв е проектът за промени в ЗКПО, внесен от Любомир Каримански и група народни представители, с който се изпълнява частично обещанието за отпадане на данък Уикенд. Не е внесено аналогично предложение, свързано с „данък“ Уикенд в Закона за ДДС, което вероятно се дължи на факта, че текстовете в него са опит да изпълнение на изискванията на ДДС-директивата.

Този проект за промени в ЗКПО предвижда разходите за лично ползване да станат непризнати за данъчни цели. Чл. 26 се допълва с нова ал. 13, която предвижда, че разходите в натура, свързани с активи (включително наети), които са предоставени за лично ползване или свързани с използване на персонал, от работници, служители, управители и съдружници, упражняващи личен труд не се признават. Нов чл. 26а, ал. 1 определя, че когато става дума за превозни средства, има две възможности:
– непризнатите разходи в натура да се определят според дела на личното ползване (на база изминати километри или на база часове на ползване);
– да не се признават 50%.
Когато става дума за недвижими имоти и разходите за лично ползване не могат да бъдат разпределени чрез измерване, съотношението се определя на база квадратура или на база часове ползване. За други активи, разходите се определят като „общият размер на всички разходи, свързани със съответния актив се умножи по 20 на сто, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер.“. Тази формулировка не е достатъчно прецизна. Съответно в чл. 10 се предвижда, че когато е приложен чл. 26а, ал.1, т.2, разходите за експлоатация на превозни средства със смесено ползване се признават за данъчни цели в размер на 50 на сто и когато не е издаден пътен лист. Също така се отменят чл. 204, ал. 1 т. 4, 207, ал. 3, чл. 215а, чл. 217, ал. 3 и 4. Именно чл. 204, ал. 1, т. 4 предвиждаше, че разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване, се облагат с данък върху разходите. Сега няма да има данък върху разходите (какъвто е данъкът върху някои социални разходи), а съответната част от тези разходи, съответстващи на личното ползване няма да се признава. Промяната не е несъществена, особено за дружества, които са на загуба.
Предлага се преходна норма, свързана с ваучърите за храна, чието издаване по индивидуални квоти в началото на 2022 г. е затруднено, работодателите ще могат да предоставят дължими, но непредоставени ваучери следващия месец (до необлагаемия размер за всеки месец).
Други промени са свързани с управленското споразумение. Доходите от лихви по влогове в банки и клонове на банки от ЕС (доколкото ги има) отново са необлагаеми. В ЗМДТ отпадат таксите за детските ясли и детските градини.

Другият проект за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от служебното правителство през декември, изглежда ще бъде приет в оригиналния си вид (виж тук). Не са постъпили предложения преди второ четене, което е своеобразен прецедент, а поправките на работната група са технически.

Проектът за промени в Закона за ДДС, подготвен от служебното правителство, предвиждаше изменения в специалните режими за онлайн търговията, корекциите на грешно фактуриран данък и ваучърите за храна. Той няма да бъде пренаписан в парламента, както се случваше предишни години. В срока за нови предложения преди второ четене е постъпил само един проект – на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански и др., с който се отстраняват някои технически несъответствия. Най-важната предлагана промяна от депутатите се отнася до възможността търговец да се регистрира по режим Внос, без да има обща регистрация по ДДС. Промяната е техническа и е в чл. 126, ал. 14, изр. второ (пар. 24 на проекта). Лицата, които прилагат режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, следва да имат обща регистрация по ДДС и ще подават както декларация по чл. 125, така и по спецрежима. Това допълнение не се отнася за режим В Съюза и извън Съюза – ще е възможна само специалната регистрация.

Свой проект за промени в Закона за ДДС на 28 януари са внесли и Костадин Костадинов и група н.п., като те предлагат нулева ставка за храни от малката потребителска кошница, вода, природен газ, електро- и топлоенергия, както и лекарства. Очевидно е, че средствата за това не са разчетени.

Предстои второ четене и на закона за промени в ЗАДС, внесен от служебното правителство. Постъпило е само едно предложение от група народни представители, което засяга регистрацията на малки винопроизводители и технически промени.