ЧЕЗ

Сагата с продажбата на българските активи на ЧЕЗ достигна (не)очакван финал – българското правителство реши да се включи и да легитимира сделка, която не е договорило. Оправданието за този странен ход са съмнения в качествата на купувача и внезапното откритие за пропуски в законодателството.

Българското правителство необичайно бързо взе решение за участие на държавата в сделката. Това решение бе обявено на среща на премиера Бойко Борисов и кандидат-купувача Гинка Върбакова на 1 март. То последва след изтеклата в медиите информация за участие на български банки и офшорки в сделката.
Решението не е оформено официално, не е обсъждано от правителството на редовното му заседание предишния ден, нито по друг начин, известен на публиката. Не е съгласувано с парламента, който следва да вземе решение за ангажиране на публичен ресурс*. Не е известно дали правителството ще стане съдружник на “Инерком” в консорциум за придобиване на активите на ЧЕЗ (това би изисквало нов договор с чешката компания) или ще придобие дял от купувача “Инерком България”. Не е известно дали при положение, че правителството се интересува само от две от общо седемте дружества в пакета, ще се освободи от участие в останалите активи.

Устното решение на част от Министерския съвет последва след емоционални изказвания на премиера Бойко Борисов, който първоначално отхвърли идеята на БСП за ренационализация на ЧЕЗ и заподозря заговор от страна на “гадове” за сваляне на правителството. Драматичен обрат в позицията си направи и председателят на енергийната комисия Делян Добрев, чието изказване за “Гинка от Пазарджик” от 23 февруари зададе тон за съмненията в сделката. Но на 4 март той заяви “Оказа се, че сделката за ЧРЗ не е фалшива новина”. Междувременно стана ясно, че правителството е било информирано от ДАНС и ДАР за хода на сделката, а информацията, която то е получило от чешкото правителство и която се появи в “Капитал”, може би не съдържа окончателните параметри на сделката (А ако ги съдържа, то ЧЕЗ е договорило спорна сделка – виж по-нататък).

Въпреки опита на правителството да приключи въпроса или по-скоро точно заради него, правителството дължи отговори на редица въпроси преди да се опита да спаси сделката между ЧЕЗ и “Инерком”.
– Защо държавата влиза на етап от сделката, при който не може да влияе върху договорените параметри, включително цената, която се смята за завишена?
– Кога точно е взето решение за участие на българската държава в сделката? Ако българското правителство е било информирано с четири доклада от ДАНС за потенциалните кандидати, защо не е оценен навреме рискът от включване на кандидат, който няма капацитета да финансира със собствени средства и да управлява толкова голям бизнес?
– Каква е връзката между довеждането до фалит на “Фючър Енерджи” – първоначално определеният купувач на ЧЕЗ (заедно с индийската India Power Corporation – единствения стратегически инвеститор, ако не се брои Energo Pro), и сделката за ЧЕЗ? Кои ключови доставчици на дружеството прекратиха договорите с “Фючър Енерджи”?**
– Ако решението за включване на държавата в сделката е мотивирано от съмнения в способността на купувача “Инерком” да осигури финансиране на сделката, защо държавата иска да спаси този договор?
– Ако решението за включване на държавата в сделката е мотивирано от съмнения в способността на “Инерком” да управлява дружеството, защо вместо това не се извършат съответните промени в закона за енергетиката, както съветва проф. Валери Димитров? Не беше ли възможно тези цели да се постигнат чрез регулаторите, на първо място КЕВР и КЗК. Не са ли достатъчни разпоредбите на Закона за енергетиката, за да гарантират сигурността на енергийните доставки и разумни цени?
– Получавало ли е информация за извършените проверки от страна на БНБ за финансиране на “Инерком” от български банки? Как това отговаря на законовите изисквания за банкова тайна и забраната за инструктиране на БНБ?
– Съобразена ли е сделката с Третия енергиен пакет?
– Възможно ли е да се приложи “законът Пеевски” за офшорките и ако не е, какъв е смисълът от такъв закон?
– Защо не бе гласуван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, който дава възможност на ДАНС да изисква комплексна проверка и дори да спира сделки?
– Сезирана ли е Европейската комисия за разрешаване на държавна помощ?
– Извършен ли е правен анализ за ефекта на включването на държавата в сделката върху делото, което ЧЕЗ води срещу България. Обсъждано ли е решението за включване на държавата като инвеститор с адвокатите, представляващи България пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове?

“Инерком” също дължи отговори. Сред тях са:
– Има ли договорено финансиране или тепърва ще се търси такова?
– Възможно ли е договаряното финансиране от български банки да е за други компании от групата, които през последната година изградиха финансов капацитет чрез обществени поръчки?
– Водени ли са разговори с ЕБВР и има ли индикации за предсрочно погасяване на заема, ако държавата не влезе като инвеститор?
– С какви пари ще се финансира търговото предложение към акционерите на ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро?
– Имало ли е отказ от финансиране от български институции след сключването на договора на 23 февруари?
– Как да тълкуваме предупреждението на Гинка Върбакова, че проверките (на ДАНС и НАП, наредени от премиера) целят да попречат на инвеститорски интерес? Това заплаха за арбитражно дело ли е?
– Коментирано ли е разпределение на проценти в придобивания бизнес с премиера Бойко Борисов?

Този скандал безспорно засяга и ЧЕЗ – публична компания с 63% държавен дял. Чешката компания и правителство дължат отговори на въпроси, които предполагат сериозен репутационен риск. CEZ не е информирала официално за параметрите на договора, а само за постигнато споразумение (виж тук). Посочва се единствено, че цената е по-висока от независимата оценка и че сделката няма да отмени делото пред съда във Вашингтон. Надяваме се в близките дни чешката компания да разясни:

– Окончателен или предварителен е подписаният договор? Какъв е срокът за плащане на цената?
– Отговаря ли на истината твърдението на “Инерком”, че финансирането на сделката се осигурява от международна банка, а не от български банки?
– Ако предоставените от чешкото финансово министерство и публикувани в българската преса документи за финансирането са верни, това означава ли, че ЧЕЗ е приела сделка, чийто източник на финансиране включва офшорни капитали. Проучван ли е произходът на средствата на съфинансиращите компании, което е изискване по директива на ЕС.
– Какви документи, гарантиращи финансирането на сделката са били представени, предвид факта, че Уникредит Булбанк упорито отрича да е предоставяла друго освен банкова гаранция, а ПИБ изобщо отрича участие. Защо на борда на ЧЕЗ е предоставена информация за поет ангажимент от ББР за рефинансиране на заема от ЕБВР, след като ББР отрича да е отговаряла друго, освен че по принцип е склонна да разгледа въпроса. Заблуден ли е бил бордът на ЧЕЗ и от кого?
– Защо на сайта на компанията и на сайта на фондовата борса не е публикувана информация за цената на сделката, която е важна за защитата на инвеститорите в чешката компания, по смисъла на закона за деловата активност на капиталовия пазар. Информирана ли е Чешката Народна банка за причината за задържане на информацията?
– Защо в договора, сключен от “Инерком”, фигурира клауза за непрехвърляне на акциите от купувача, както твърди Гинка Върбакова, и защо е необходимо това на ЧЕЗ? Тази клауза ще важи ли след окончателното плащане по сделката?
– Съдържат ли се клаузи, свързани с делото пред съда във Вашингтон.

* Решението за участие на държавата може да стане единствено с подписа на икономическия министър Емил Караниколов, ако бъде извършено чрез ДКК, както очакваме.
** Заради прекратяването на договорите “Фючър Енерджи” поиска да бъде отстранено от пазара на ток и прехвърли договорите със свои клиенти към други предприятия и адвокатска кантора. Последва светкавична реакция на кредитора Уникредит Булбанк на 13 декември, по чието искане на 14 декември е назначен временен синдик на “Фючър Енерджи” (това не е обявяване в неплатежоспособност, а обезпечителна мярка, която засяга управлението на длъжника). Седмица по-късно “Инерком” получи ексклузивитет в преговорите за активите на ЧЕЗ в България.

АКТУАЛИЗАЦИЯ на 8 март:

стана ясно, че срокът за плащане е 9 месеца. В Чехия се появиха спекулации, че при провал на преговорите с “Инерком” ще започнат преговори с втория в класирането – India Power.

Според авторитетния чешки вестник Хосподаржске новини в договора с “Инерком” има клауза, която изисква от дружеството купувач да окаже съдействие по делото срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове. Това прави влизането на българската държава като съдружник на “Инерком” практически немислимо.