интернет

Поне в една област, свързана с развитието и въздействието на новите технологии, ЕС може смело да претендира за лидерство – регулациите. Докато все повече представители на бизнеса и икономистите се тревожат от технологичното изоставане на континента в сравнение със САЩ и Китай, европейските институции поведоха битка на няколко фронта срещу нежеланите последици от надмощието на Google, Amazon, Facebook, Apple.

С поредица решения ЕС атакува не само злоупотребата с монополно положение на дигиталните гиганти, но и основите на техния бизнес модел, който разчита на данните за поведението и предпочитанията на потребителите, управлението на реклама и готовността на създателите на съдържание да заменят своя продукт срещу достъп.

В началото бяха само действията на комисаря, отговорен за конкуренцията – Маргрете Вестагер, но после, когато избухна скандалът с Facebook, ЕС вече имаше отговор, и то какъв – мащабният регламент за защита на личните данни, GDPR.

През последните месеци събитията се забързаха. Европейската комисия преди седмица наложи на Google трета поред глоба от 1.49 млрд. евро за злоупотреби на пазара на реклама. По-конкретно комисията смята, че търсачката е наложила ограничителни клаузи в договори с уебсайтове на трети страни, които не позволяват на конкурентите на Google да пласират на тези уебсайтове свои реклами, свързани с търсене. Фактът, че Google диктуваше едностранно условия на собствениците на сайтове, използващи Adsense, е добре известен. Ето и констатацията на ЕК:

„Google е започнал да включва клаузи за изключителност в своите договори през 2006 г. Това означава, че на публикуващите съдържание уебсайтове е било забранено да показват конкурентни реклами, свързани с търсене, на своите страници с резултати от търсения. Решението се отнася до тези от тях, чиито споразумения с Google изискват такава изключителност за всичките им уебсайтове.
От март 2009 г. Google започна постепенно да замества клаузите за изключителност с т.нар. клаузи „Premium Placement“, които изискват от публикуващите съдържание уебсайтове да пазят за рекламите на Google най-печелившото пространство на страниците с резултати от търсенията, както и минимален брой реклами на Google. В резултат на това не е било възможно конкурентите на Google да пласират своите реклами, свързани с търсене в интернет, на най-видимите места, на които се клика най-много, на страниците на уебсайтовете с резултати от търсения.
От март 2009 г. Google включва и клаузи, които изискват публикуващите съдържание уебсайтове да искат писмено одобрение от Google преди въвеждането на промени в начина, по който са изложени конкурентните реклами. По този начин Google е упражнявал контрол над привлекателността на рекламите, свързани с търсене, и следователно щракането върху тях и тяхната конкурентоспособност.
Така Google първи налага задължение за доставка към единствен купувач, което възпрепятства конкурентите да пласират такива реклами на най-значимите от търговска гледна точка уебсайтове. След това Google представя стратегия, която нарича стратегия за „облекчена изключителност“, насочена към пазенето на най-подходящите места за собствените му реклами, свързани с търсене, и към контролирането на резултатите на конкурентните реклами.“

През 2016 г. пазарният дял на Google е бил като цяло над 90 % на националните пазари за обикновено търсене и над 75 % на повечето национални пазари за рекламиране, свързано с търсене в интернет, пише още в решението на комисията.
През юни 2017 г. Комисията наложи на Google глоба от 2.42 млрд. евро заради това, че дава незаконно предимство на своята услуга за сравнително пазаруване. Миналата година ЕК наказа Google с рекордна глоба от 4.3 млрд. евро за злоупотреба с доминиращото положение на операционната система Android.

Тази седмица Европейският парламент гласува оспорваната директива за авторското право. Документът е мотивиран от идеята да върне приходите от създаване на съдържание на техните създатели. В момента големите интернет платформи като Youtube и агрегаторите на съдържание извличат лъвския пай от приходите от съдържание, докато за неговите създатели обикновено се плаща малко или (в случаите на пиратство) – нищо. Това е безспорен факт, споровете започват щом се заговори за механизмите за компенсиране на авторите.

Директивата съдържа инструменти, които могат да предизвикат объркване. В публичното пространство най-спорни са две нововъдения – т. нар. данък линк и филтрирането на съдържание. Според нас прилагането може да срещне практически трудности. Става дума за двата члена от директивата – чл. 11 и чл. 13, които предизвикаха словесни сблъсъци между активисти и лобисти.
Директивата въвежда ново изискване към доставчиците на услуги в информацията, за да се гарантира споделянето на новинарски статии. Платформи като Google News и Facebook ще могат да показват само кратки откъси (няколко думи) от статии, като е направено изключение за некомерсиални платформи като Wikipedia. За по-големите откъси трябва да заплащат лицензионно възнаграждения на носителя на авторски права. Идеята е, че чрез откъсите агрегаторите на съдържание печелят от труда на авторите. Те обаче твърдят, че по този начин безплатно популяризират това съдържание (въпреки че Facebook промени алгоритмите си, с които ограничи безплатното достигане до последователите на дадена страница). Въпросът е как на практика ще бъде приложено това –  например, как ще се гарантира, че се плаща на действителния автор. Също така директивата не съдържа достатъчно гаранции за равнопоставено и лесно договаряне между големите платформи и дребните доставчици на съдържание.

Член 13 не забранява на потребителите да качват съдържание, но компании като Google, YouTube и Facebook ще са задължени да премахват музика и видеоклипове, които са защитени с авторски права (което те и сега правят по сигнал, но могат да се самоосвободят от отговорност). Например, YouTube работи по заявки на притежателите на авторски права, които могат да блокират незаконно разпространявано съдържание. Според директивата технологичните компании ще бъдат по-отговорни за съдържанието, защитено с авторски права, което е качено на техните платформи, което ще ги подтикне да въведат автоматично филтриране. Това е така защото платформите трябва да гарантират незаобикалянето на авторски права още в момента на качване. Проблемът е, че тези филтри неведнъж са подавали фалшиви сигнали за злоупотреби. Един случай, когато автоматичните филтри се провалят е, че те не могат да различат пародията от пиратството. Според авторите на директивата автоматичните филтри не са задължителни, ако платформите намерят друг начин. Отново проблемът е, че няма ясна идея за механизмите.

Директивата предизвика протести, дори се стигна до обвинения към интернет гигантите, че манипулират защитниците на свободното слово. Правителството в Германия, където имаше протести, се раздели по въпроса.
Очаква се тя да бъде одобрена от Европейския съвет през май и да се прилага след две години.

Друга идея на ЕК – въвеждането на дигитален данък засега търпи провал, както и многогодишните опити за широка реформа на данъчното законодателство, така че да отрази мащабните промени в начина на създаване на стойност и потребителското поведение, предизвикани от новите технологии. Проектът за единна система за облагане на цифрови услуги, предлагани от технологичните гиганти, трябваше да бъде временна мярка, докато не се приеме глобално решение в рамките на ОИСР (но и там няма да има напредък преди 2020 г.). Неговата цел е да се избегнат практики, при които компаниите се установяваха в страни с ниски данъчни ставки или режими, позволяващи избягване на данъци, като Люксембург и Ирландия. Данъкът ще бъде дължим, дори ако дадена компания няма физическо присъствие в съответната държава.
Първоначалните планове на ЕК бяха данъкът в размер на 3% да се налага върху приходите, вместо върху печалбата. То трябваше да се отнася до компании с оборот над 750 млн. евро годишно или онлайн продажби от най-малко 50 милиона евро в Европа. То бе смекчено, така че да се отнася само до приходите от онлайн реклама. Но и това не помогна и на 13 март Екофин го отхвърли.

ЕС имаше своите сериозни мотиви за дигиталния данък, като например, това, че традиционните компании плащат средно 23%, а дигиталните гиганти – 8-9%. ЕК също разчиташе да събере чрез новото облагане 5 млрд. евро.

Това бе едно от ключовите послания на френския президент Еманюел Макрон, който се застъпва за идеята, че данъците трябва да се плащат там, където е потреблението. Франция, заедно с Австрия, Италия и Испания изрази готовност да въведе данъка независимо от това дали има общо европейско решение. Независимо от Брекзит, Великобритания също планира малък дигитален данък – за разлика от съседна Ирландия и Люксембург, които биха блокирали дигитален данък, докато съществуващите правила за гласуване им позволяват.
(Нека да припомним, че комисията има предложение за промяна на тези правила, като отпадне единодушието при гласуване по данъчните въпроси, което няма да е в интерес на малките страни.)

Но мнозина са скептични, че дори да постигне съгласие, ЕС може да се справи сама, още повече че произходът на интернет гигантите и техният основен пазар са отвъд Океана. Това е и една от причините ЕС да не успее да постигне общо решение. Макар публично да изразява опасения за това как нов данък ще се впише в твърде различните данъчни системи на страните, истинската тревога на Германия е, че дигитален данък ще предизвика САЩ да наложат ответни мерки като мита върху автомобилите.

На ниво Европейска комисия продължава и натискът върху големите технологични компании да предприемат мерки срещу фалшивите новини и злоупотреби, които могат да повлияят на европейските избори.

Какво се крие зад цялата канонада?

Твърде големи

Google и Facebook Inc. заедно контролират 60% от приходите от мобилна реклама и 51% от постъпленията от дигитална реклама в световен мащаб през 2018. Amazon има 13.3% в онлайн търговията в света, но 48% в САЩ (всички данни са по eMarketer).

Страници: 1 2