пране на пари

Законът за мерките срещу изпиране на пари в сила от 2018 г. съществено разшири изискванията към задължените лица, особено по отношение на видните политически личности, установяването на действителен собственик и определянето на рисковия профил на клиента. Но ако се съди по налаганите санкции при проверките на ДАНС основните нарушения, които са установяват при проверките, са свързани с пропуски при идентификацията на клиенти, техните законни представители и действителни собственици. В редица случаи това са нарушения, свързани с изискването да се снема копие от официален документ за самоличност на физическите лица (клиенти, управители или  действителни собственици, като в последния случай има неяснота доколко това изискване е приложимо) – чл. 53, ал. 1.

Чл. 122 от ЗМИП (28.05.2019 г.) изисква ДАНС, съответно БНБ, НАП и КФН да публикуват на сайтовете си информация за наложените глоби и имуществени санкции, което добавя репутационна щета за компаниите, допуснали нарушение (с уговорката, че нарушенията са с различна тежест, а засега ДАНС е обявила основно маловажни нарушения). Тази информация дава ориентир за останалите задължени лица, тъй като в справката се посочва кои текстове от закона най-често са обект на санкции.

Това се потвърждава и от прегледа на постановените съдебни решения през 2020 г., свързани с обжалване на актове за наложени санкции по ЗМИП. За разлика от информацията на сайта на ДАНС тези съдебни решения позволяват да се извлече повече информация за вида и характера на нарушенията.

Дело д. № 935 на АС-Варна

Нарушението е извършено от дружество за електронни пари на 18.01.2018 г. в гр. Варна и е по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм.), вр. чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм.) и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм.). Установено е, че в клиентското досие на чуждестранно лице не е налице официален документ за самоличност, като по идентификацията на клиента са събрани само данни за името, телефон и имейл адрес. Според съда тези данни  са недостатъчни за определяне на рисковия профил,освен че не представен официален документ за самоличност.

Става дума за преводи на стойност 1 евро към платежна сметка в PayPal, лицензирана кредитна институция от ЕС. . Освен това са извършени три онлайн транзакции с LeoPay Wallet карта PayPal за сумата от 1.00 долар и е начислена такса за 1.2 долара. Наказаното дружество твърди, че е налице маловажен случай, което не се приема от съда.

Дружеството се позовава на факта на забава от 206 дни за имплементиране на Директива (ЕС) 2015/849 като твърди, че е приложило пряко чл. 12 от директивата. Разпоредбата на чл. 12, § 1 допуска чрез дерогация от член 13, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в), и член 14 и въз основа на подходяща оценка на риска, която показва наличието на ниска степен на риск, дадена държава да разреши на задължените субекти да не прилагат определени мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на електронни пари, когато са изпълнени всички посочени в разпоредбата условия за намаляване на риска.

В случая нормата на чл. 12 от Директива 2015/849 не отговаря на критериите, обуславящи директния й ефект, постановява съдът и може да се приложи само по преценка на националния законодател (тоест ако е предвидено в ЗМИП). За да бъде директно приложима една норма от директива, следва да отговаря на определени критерии (известни като „критериите Van Gend“, въведени със съдебната практика на СЕС – Решение от 05.02.1963 г. по дело С-26/62. Нормата от директивата, според тези критерии, следва да е: ясна; безусловна; да въвежда по-скоро отрицателно, отколкото положително задължение или да предоставя права на частноправни субекти; да не съдържа резерви от страна на държавата членка; да е независеща от каквито и да е национални мерки за изпълнение.

Дело 1103 на АС-Варна

Нарушението е на същото дружество и отново е свързано с идентификация, извършена със свидетелство за управление на МПС, а не с официален документ за самоличност. Нарушението е извършено на 07.02.2018 г., като става дума за дистанционно въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното приложение. Нарушен е чл. 6, ал.1, т. 2 от отменения ЗМИП. Въпреки че не е налице влизане на чуждестранното лице в България, съдът е приел, че е приложима разпоредбата, която изисква идентификация с лична карта или паспорт. Официален документ за самоличност са документите по : чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи; параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България;  член 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.

Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство (пар. 12 от действащия ЗМИП).

Съдът приема, че деянието не е маловажен случай, поради това, че създава предпоставка за укриване на финансови средства.

Дело 1104 на АС-Варна: Решение 1151 от 7/8/20

На 19.02.2018 г. същото дружество е идентифицирало чуждестранен клиент дистанционно, чрез видеоконферентна връзка като е представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС. Съгласно ЗМИП това не е официален документ. Казусът е идентичен с горния, но аргументацията на съдебния състав този път е подробна. Признава се, че в отменения ЗМИП не е формулирано изрично кои документи влизат в определението за официални документи за самоличност. Изводът, че СУМПС не е такъв се извежда от   чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, откъдето се прави извод, че основната функция на този документ, е да удостоверява правоспособността за управление на МПС. Също така се приема, че „в подкрепа на горното е и чл.21, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите и на Европейския съюз и членовете на техните семейства /Изм. – ДВ, бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г./, където се предвижда, че самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт или по реда на чл. 70, ал. 2 от Закона за МВР. Независимо от факта, че физическото лице не е влизало на територията на страната, с оглед приложимия закон, следва извод, че идентификацията на физическото лице със СУМПС в конкретния случай е недопустимо. “

Дело 1105/2020 на АС – Варна

Ситуацията е до голяма степен аналогична на описаната в дело 1103, като съдът отново отхвърля прякото приложение на чл.12 от директивата. Също така фактът, че не са извършвани трансакции от чуждия гражданин с използване на услугите на българското дружество за електронни пари е ирелевантен, тъй като извършването на трансакции е зависело единствено и само от волята на чужденеца и по никакъв начин не се отразява на действията по неговото индивидуализиране, извършени от служител на дружеството.

 

Дело 698/2020 на АС-Варна

Нарушението на дружеството А е извършено през януари 2018 г. и отново се отнася до отменения закон. Спорът е сведен до това представлява ли чуждестранното СУМПС официален документ за самоличност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП /отм./ и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП /отм./. Според съда “ Според чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България… Според чл. 50, ал. 2 от ЗБЛД, …свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България като същевременно в чл. 52 от ЗБЛД изрично е регламентирано, че чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва за удостоверяване на самоличността по смисъла на чл. 50, ал. 2…. По аргумент на по-силното основание, щом като българските граждани не могат да се легитимират с чуждестранно СУМПС, това с още по-голяма тежест важи и за чуждите граждани.“

Дело № 923/2020 на АС-Варна

Част от същата поредица дела, заведени от дружеството А, което е идентифицирано чуждестранно лице чрез СУМПС. И в този случай съдът приема, че самоличността на чуждестранните граждани не може да се удостоверява със СУМПС. По отношение на тези лица СУМПС притежава единствено основната функция, за която се издава, а именно: удостоверява само правоспособността за управление на моторно превозно средство. „Наличието на необходимия вид лични данни както в българския документ за самоличност, така и в българското СУМПС предоставя възможност за идентификация на лицето посредством който и да е от тези два официални удостоверителни документа, докато това не се отнася и до чуждестранното СУМПС“.

Дело 2218/2020  на АС-Пловдив

В този случай жалбоподателят се е позовал на чл. 53, ал. 5, който допуска част от данните да се съберат чрез други официални лични документи. „Цитираната от жалбоподателя в касационната жалба разпоредба на чл.53, ал.5 от ЗМИП и коментарът ѝ в насока смекчаване тежестта на конкретното нарушение, не води също до извод за наличието на нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. И това е така, защото нормата на чл.53, ал.5 от ЗМИП не изключва задължението на задължените субекти, предвидено в ал.1 на чл.53 от ЗМИП, а предоставя допълнителна възможност за събиране на данни, свързани с идентификация на физическите лица, тогава, когато в официалния документ за самоличност не се съдържат някои от изискуемите данни, сиреч тази норма предполага да има вече представен документ за самоличност в изпълнение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП. “

Дело 428/2020 на АС-Монтана: Решение 513 от 16/11/20

Наложена санкция заради това, че дружество за бързи кредити не е идентифицирано надлежно кредитополучател по договор – за кредит – нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП. Идентификация е извършена чрез копие от удостоверение за постоянно пребиваване, чийто срок на валидност не е изтекъл, като същото съдържа данните, изискуеми по чл. 53, ал. 2, т. 1-5 ЗМИП. Не е снето копие от документ за самоличност, издадена от държавата, на което лицето е гражданин. Жалбоподателят твърди, че обществената опасност е преувеличена. Според съда: Установеното административно нарушение е формално и преценката за наличието и значителността, респективно липсата и незначителността на вредни последици не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.

Дело 1978/2020г. на АС- Варна

Санкцията е срещу дружество за бързи кредити и е за нарушение на чл.53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Не е представен официален документ за самоличност и снемане на копие от него, а  само неофициален документ – разрешение за пребиваване. Съдът отхвърля твърденията за процесуални нарушения, както и че нарушението е маловажно, като твърди, че липсата на вредни последствия не обуславя по-ниска степен на обществена опасност.

Решения във връзка с вписване на действителен собственик

Налице са и редица съдебни дела във връзка с вписването на действителен собственик по партидите на търговските дружества, регистрирани в България

Т.д. 2353/2020 на СГС

Жалбоподателят е е българско ЮЛ, което е 100% собственост на „А.А.“ ЕООД, което пък е 100% собственост на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, което пък от своя страна е 100% собстеност публичното дружество „С.Т.“ АД. Длъжностното лице от АВ отказва да впише С.Т. АД в поле 550, тъй като не е физическо лице. Съдът приема доводите на жалбоподателя, че след като собствеността на капитала е притежание на публично дружество, за което се прилага изключението на параграф 2, т.1 ЗМИП, то липсва необходимост, а е и невъзможно да се посочи ФЛ, което е действителен собственик на капитала.

В този смисъл са и решенията по т.д. № 2226,  т.д. 2280 от 2020 г., търговско дело № 2056 от 2020 г. от описа на СГС и др.

Т.д. 1200/2020 на СГС

Случаят се отнася до промяна на действителен собственик, преди да е вписано предхождащо заявление B7. „Когато обаче вписването е заявено, но все още не е осъществено от АВ, а възникнат нови обстоятелства подлежащи на вписване, свързани със   заличаване на вече отразените, единствената активна опция в системата на АВ на разположение е за първоначално вписване, което е ноторно известно на съда. В този случай при липса на възможност за заявяване на искане за заличаване, единствената възможност на страната за да изпълни законовото си задължение за заявяване е, да използва опцията за първоначално вписване, което ще се доведе до вписване на новите заявени обстоятелства наред с първоначалните.“