Мярката 60/40 ще обхване и дължимите осигурителните вноски, решиха депутати от правна комисия, приемайки на второ четене изменения в закона за мерките при извънредно положение. Санкциите при забава на плащания ще се отнасят само до задължения по кредити, лизинг и т.н., но не и за междуфирмените задължения, предвижда друга важна промяна. Множество проекти преди второто четене на промените в закона пренаписаха за пореден път правилата.

Предложението за промяна на параграф 6 от закона на Йордан Цонев бе направено ад хок и подкрепено от председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която предложи и окончателната редакция. То предвижда НОИ да превежда не семо 60% от осигурителния доход, а и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. Текстът придобива следната редакция „Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя“.

Голяма част от предложенията са инспирани от администрацията и при обсъжданията в правна комисия стана ясно, че те са предизвикани и от неразбиране. Това накара правосъдният министър Данаил Кирилов да реагира със запомнящата се реплика „Не може с дебат да образоваме правните субекти.“

Отново най-сериозни са корекциите по отношение на отлагането на срокове. Процесуалните срокове, които няма да спират да текат, се изреждат в приложение към чл. 3 от закона и няма да се определят с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Тук се включват редица срокове по наказателни дела, дела за упражняване на родителски права, дела за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск, делата за обезпечаване на доказателства, делата по чл. 75 и чл. 157 от ДОПК, делата по чл. 60 и 166 и глава 15 от АПК, сроковете по ЗОП, закона за концесиите, закона за управление на средствата от еврофондове, глава 3 на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, всички производства, по които съдът се произнася в закрито заседание, всички жалби и протести срещу актове и наказателни постановления, издадени по повод извънредното положение, производствата във връзка с актове за установяване на публични вземания, разрешителни за строеж и др.

Имаше предложение за промяна на член 4 в смисъл, че при карантина и подобни случаи удължаването на срока когато дадено лице не може да упражни права или да изпълни задължения, определено в закон или административен акт, може да се направи и чрез искане, подадено от пълномощник без нотариална заверка. След възражения на БСП, на адвокат Валя Гигова от името на ВАС и на председателстващия ВСС Боян Магдалинчев депутатите оставиха действащата разпоредба, която не предвижда гражданите да подават искане за отсрочка. Все пак бе добавена ал. 2 към чл. 4, според която: „Алинея 1 не се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията.“

В чл. 6 се предлага допълнение, с което се изяснява, че за времето на извънредното положение при забавяне на плащания по договори за кредит, факторинг, лизинг и др, не се начисляват наказателни лихви и лихви за забава. Окончателната редакция гласи: „До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“. Както вече писахме, съществената промяна тук, че за разлика от действащия сега закон, се изключват дружествата за комунални услуги и други вземания на нефинансови институции.

Бе предложено да се създаде нов чл. 6б, според който до отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост (съответно общинските съвети за общинскаат собственост), може да намаляват или отменят вноските за наематели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.

В хода на дебата междувременно присъстващите представители на адвокатурата и съдебната власт категорично коментираха, че по принцип наемите са дължими, въпреки форсмажорните обстоятелства. Председателстващият ВСС Боян Магдалинчев каза, че са засипани от молби за неплащане на наем. „Нашето становище е, че договорът продължава своето действие. Вероятно в него има клауза за прекратяване или форсмажор. Смисълът (на чл. 6) е да няма санкционни последици от забавяне на плащането. Извънредното положение не води до автоматично прекратяване на договори. “

Предлага се и удължаване на срокове по Закона за мерките срещу изпиране на пари, който бе пропуснат в първия вариант на закона. Сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и пар. 6, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП спират да текат до отмяна на извънредното положение.
Съгласно пар. 6 лицата, които са задължени да прилагат мерките на ЗМИП и са съществували към датата на влизане в сила на новия закон, трябва да приведат вътрешните си правила в съответствие с новите изисквания до 6 месеца след приемане на Националната оценка на риска. Това стана на 9 януари, следователно срокът трябваше да бъде 9 юли. Предложената промяна означава краен срок 9 септември, ако няма ново удължаване на срока на извънредното положение. Останалите срокове се отнасят до приемането на вътрешните правила на новосъздадени дружества, които попадат в кръга на задължените (обърнете внимание, че за тях срокът може да е по-кратък – например, агенция за недвижими имоти или счетоводна къща, регистрирана през декември 2019 г., с удължаването на срока ще трябва да изготви вътрешни правила до юни 2020 г.), лицата, които прилагат правила и политики на ниво група, както и за създаването на специализираните служби. НПО-тата, които трябва да изготвят оценка на риска, приемат правилата по чл. 101 в срок от 4 месеца след отмяната на извънредното положение.

Депутатите гласуваха за мерки в подкрепа на туроператорите, създавайки нов чл. 25: „Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.“

Предлага се да отпаднат субсидиите за политически партии за периода на извънредно положение.

Намаляват се суровите глоби за нарушаване на противоепидемичните мерки като вместо 5000 лв. те ще бъдат от 300 до 1000 лв. Подобни предложения са направили и други народни представители.

БСП предлага разширяване на мерките за подкрепа в полза на лицата в неплатен отпуск и самонаетите, които в резултат на ограничителните мерки не могат да извършват дейност. Тази подкрепа да бъде в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски.
Лицата, чиято дейност е спряна в резултат на противоепидемични мерки да не дължат местни такси за извозване на битови отпадъци и за ползване на тротоари, предлага още БСП. Левите депутати също настояват да отпадне ДДС за бракувани от търговците хранителни продукти в размер до 2000 лв. месечно за търговски обект.
Тези предложения не бяха подкрепени.