В броя:

  • НАП публикува предварително попълнените декларации
  • Важни разяснения от КЗЛД
  • Тълкувателно решение на ВКС относно подкупите

[ihc-hide-content ihc_mb_type=“show“ ihc_mb_who=“4,5,8,7″ ihc_mb_template=“1″ ]

Акценти

НСТС одобри удължаване на мярката 60/40 до 31 май 2021 г., както и на мярката Запази ме. Подробности

НАП публикува предварително попълнените данъчни декларации. В тях са вписани и данни за получени суми от наложени платежи, които получателите могат да коригират, ако става дума за продажба на лични вещи. Подробности

ГЕРБ обяви, че ще отложи с още две години – до 2024 г. срокът за изготвяне на технически паспорти

Новини от регулаторите

НАП публикува Становище № 20-00-43/10.03.2021 г. относно Наредба за изменение и допълнение на Наредба №5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Обн. ДВ. бр.17 от 26 февруари 2021 г.)

Становище на Нотариалната камара по повод обществена консултация по повод извършването на последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на Имотния регистър в Република България.

Становища на КЗЛД

Комисията за защита на личните данни публикува важни становища:

ОТНОСНО: Обработване на лични данни във връзка с предоставяне на финансова
подкрепа за хранителни продукти

На основание чл. 6, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 64, ал. 2 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Националният осигурителен институт
е длъжен да предостави на Агенцията за социално подпомагане лични данни на правоимащите
лица, необходими за реализиране изплащането на финансова подкрепа за хранителни продукти
към тях.

ОТНОСНО: разкриване и обществено оповестяване на лични данни в публичен регистър
за съставените актове за установяване на административни нарушения и за влизане в сила на
наказателни постановления по чл. 169, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобито имущество.

1. Предвид техния предмет и обем, данните оповестявани по реда на чл. 169, ал. 1, т. 3 от
ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, в качеството ѝ на администратор на личните данни, при стриктно
спазване на принципите по чл. 5 от Общия регламент, следва да бъдат обработвани по критерии,
отчитащи защитата на обществения интерес и пропорционалността на намесата в личния живот
на субектите на данни. Разпространяването на имена и длъжност на лица, преди влизането в
сила на подлежащите на вписване в регистъра актове на КПКОНПИ, както и на лица, които
не попадат в обхвата на чл. 6 от ЗПКОНПИ, води до незаконосъобразно идентифициране на
субектите на данни и надхвърля целите, за които личните данни се обработват.
2. Личните данни, оповестявани в описания регистър следва да са предмет на периодичен
преглед и снемане от публичен достъп при отпадане на необходимостта от публикуването им.

ОТНОСНО: Заявления за достъп до обществена информация, постъпили в Министерство
на здравеопазването и касаеща имената на членове на работни групи, комисии и съвети.

1. Не са налице нормативни ограничения Министерство на здравеопазването да предостави
лични данни на лицата, участващи в съответните групи, комисии, съвети и т.н., на основание чл. 6,
пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679 (обработването е необходимо за изпълнението на задача
от обществен интерес) във връзка с чл. 13, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация, в
следния обем:
– Собствено и фамилно име;
– Длъжност, ведомство; и
– Служебен официален адрес за кореспонденция.
2. В случай че в предоставяните документи могат да се съдържат и лични данни на трети лица,
които не са пряко относими към исканията за достъп до обществена информация, същите следва да
бъдат заличени.
3. При предоставяне на копия от документи, съдържащите се в тях подписи трябва да бъдат
заличени.
4. Министерство на здравеопазването е длъжно да предостави на засегнатите субекти на данни
информация по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно извършваното обработване на
лични данни (предоставяне на информация и документи при осъществяване на достъп до обществена
информация).

Относно: Наличието на правно основание за съхраняване на видеозаписи в регистър
„Видеонаблюдение“ от търговци, лицензирани да извършват частна охранителна дейност,
за срок, по-дълъг от предвидения в чл. 56, ал. 4 от Закона за частната охранителна дейност
двумесечен срок

1. Търговци, лицензирани да извършват частна охранителна дейност, имат законово
задължение да съхраняват записите от техническите средства за видеонаблюдение в регистър
„Видеонаблюдение“ единствено за посочения в чл. 56, ал. 4 от Закона за частната охранителна
дейност двумесечен срок, считано от изготвянето им. Цитираната правна норма е императивна
и е в съответствие с принципа „ограничение на съхранението“, формулиран в чл. 5, пар. 1, б.
„д“ на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните).
2. Съхранението на записи от технически средства за видеонаблюдение за по-дълъг
период от нормативно предвидения в Закона за частната охранителна дейност е допустимо
само при наличието на изрично самостоятелно основание за законосъобразно обработване на
лични данни.

КЗЛД съобщи, че е глобила с 1000 лв. ПП Презареди България (бивша ББЦ) за това, че като упълномощен представител на коалицията с ВМРО, Гергьовден и ЗНС за участие в евроизборите през 2019 г. неправомерно е обработила лични данни на участници в секционни избирателни комисии. По-конкретно липсва съгласие за обработването. „Предоставянето на лични данни за регистрация на членове на СИК за участие в изборите
е форма на обработване на личните данни и като такова следва да се осъществява при спазване на
разпоредбите на Регламент ЕС 2016/679, в частност тези на чл. 6, § 1 от регламента, същите приложими
доколкото данни са предоставени след 11.04.2019 г. “

Проекти на нормативни актове

Публикувани на портала strategy.bg

Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № H-10 от 24 август 2006 г. за възстановяването на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Европейския съюз

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на ЕС

Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за хранителните добавки

Съдебна практика

Тълкувателно решение по въпроси, свързани с предлагането и даването на подкуп

С Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2019 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

1) Разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК се състои в обективно реализираното от дееца поведение, насочено към осъществяване на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за неговото реализиране.

При формата на изпълнително деяние „предложи“ се изразява чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, като предложението следва да е възприето от длъжностното лице, за което е предназначено. При „даване“ деецът осъществява активна дейност  чрез предоставянето на облага на длъжностното лице и/или на трето лице.

2) Активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез приемането ú, респективно чрез отказ да я приеме.

3) Обявява за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд (изреченията гласят: „Думите „приеме“ и „получи“ имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване.“).

В тълкувателното решение се посочва, че при произнасянето на съдилищата по обвинения за престъпления по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт, се констатира противоречива съдебна практика, изискваща уеднаквяването ú по тълкувателен път.

В мотивите се казва, че при „даването“ на дара/облагата е необходимо да се установят конкретни фактически действия на дееца, насочени към прекъсването на собствената му фактическа власт върху предмета на престъплението (или в случаите на нематериална облага – създаването на преимущество в полза на длъжностното лице) и предоставянето му на него или на друго лице по такъв начин, че длъжностното лице да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него.

Възприетото схващане на Пленума на Върховния съд от 1981 г., че думите „приеме“ и „получи“ са с едно и също съдържание и че подкупът всякога е „сделка“, за чието осъществяване са необходими две насрещни прояви – даване и приемане на подкуп, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на чл. 304 от НК и чл. 301 от НК. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме.

Според съда думите „получи“ и „приеме“ не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е „дадена“. „Получаването“ отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето ú във фактическата власт на длъжностното лице. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.

При „приемането“ длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба.

Върховните съдии приемат, че активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт на даващия.

В Държавен вестник

брой: 21, от дата 12.3.2021 г.

ЗИД на Закона за здравното осигуряване

Относно механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК  и доставките на кръвна плазма

ЗИД на Закона за мерките срещу изпирането на пари

Свиване на кръга на задължените лица

ЗИД на Закона за енергийната ефективност

Относно дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Въвежда цели за енергийни спестявания за крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно; 2. топлопреносни предприятия и доставчици, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;  крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 10 GWh годишно; търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти над 2000 т течни горива годишно; търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. т годишно.

ЗИД на Закона за признаване на професионална квалификация

Въвежда изисквания към органа по принзнаване, правила преди приемане на законодателство, което ограничава достъпа до професия и за недискриминация. Засяга особено медицински специалисти.

ЗИД на Закона за българските лични документи

ЗИД на Закона за чужденците в Република България

ЗИД на Закона за българското гражданство

Закон за индустриалните паркове

Подробности, вж. и бр. 8-9

Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация

брой: 22, от дата 16.3.2021 г.

ЗИД на Закона за автомобилните превози

Превозите на болни и ранени лица, чието състояние не е „спешно“, се извършват от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или ЗЮЛНЦ, които отговарят на определени условия, например да имат диспечерски център и медицински екипи и са вписани в регистър.

Постановление № 91 от 12 март 2021 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, приет с Постановление № 139 на Министерския съвет от 2002 г.

Еднократна помощ за всички ученици, записани в 8 клас. 50% от помощта се отпуска в началото на втория срок, ако детето продължава да учи.

Европейски регулации

Решения на СЕС

C-562/19 P,C-596/19

Полският данък върху продажбите на дребно и унгарският данък върху рекламата не нарушават правото на Съюза в областта на държавните помощи

Генералният адвокат Gerard Hogan предлага на Съда да постанови, че въпреки подписването на Истанбулската конвенция от Европейския съюз Съветът има правото, но не и задължението, да изчака общото съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, преди да реши дали и в каква степен Съюзът ще се присъедини към нея

От медиите

Отнемането на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени пътни глоби няма правна логика, те не са мярка, която може да бъде наложена в едно демократично общество и водят до произвол. Това заяви Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) в становище до Конституционния съд (КС). Lex.bg

[/ihc-hide-content]