пране на пари

Кръгът на задължените лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари се разширява, а на действителните собствени на юридическите лица, регистрирани в България се вменява задължение сами да се разкрият като такива.

Това са част от промените в ЗМИП, чрез които се транспонира Петата директива срещу изпиране на пари и се преодоляват някои проблеми. Както многократно сме писали, България е поела ангажимент за по-ранно транспониране като част от мерките в плана за присъединяване към ERM2 и Банковия съюз.

Добавят се следните нови задължени лица в чл. 4  – лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 EUR тяхната равностойност в друга валута; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 EUR или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Последното означава  физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.

Разширява се дефиницията за счетоводните къщи и агенциите за недвижими имоти, съответно:

  • „лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;”
  • „ лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 EUR или тяхната равностойност в друга валута;”

Въвеждат се нови по-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители.

Предлага се нов чл. 36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности. В срок шест месеца след влизането на закона в сила държавните и местни органи, както и институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, трябва да предоставят  на ДАНС информация за съставяне на списъка.

Съществени са промените по отношение на действителния собственик.  Предвижда се когато идентифицираният действителен собственик е висшият ръководен служител, в допълнение към мерките за проверка на идентификацията по чл. 55 задължените лица да документират и предприетите действия за проверка на идентификацията, както и всички констатирани при проверката трудности.

Както показа нашето проучване на декларирането на действителен собственик (идентифицирането е задължение на лицата по чл. 4 по отношение на клиентите им, декларирането, за което срокът беше 31 май – на самите юридически лица, регистрирани в България), редица лица са обявили ръководителите си поради невъзможност да стигнат до действителния собственик.

С проекта се добавя нова ал. 7 в чл. 63. Според нея действителните собственици на учредените на територията на България ЮЛ и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица и на физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 цялата информация, необходима за изпълнение на задълженията по чл. 61, 62 и 63 на юридическите лица и на физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3. Юридическите лица са длъжни да уведомят Агенция по вписванията, когато действителните им собственици откажат предоставянето на необходимата информация. При несъответствия се уведомява и прокурора. Не е ясно обаче как юридическите лица ще знаят от кой действителен собственик да поискат да се разкрие – например, ако управителят на дружеството е избран с гласовете на пълномощник на съдружник, регистриран в офшорна зона, той може да се обърне към този пълномощник, но не и към крайния собственик, който може да не му е известен.

Физическо лице действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, което не изпълни задължението си по чл. 63, ал. 7 се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв. За непредставяне на информация глобата се налага за всеки месец. Следва да се има предвид, че ДАНС и Агенцията по вписвания ще разчитат на това, че от задължените лица по чл. 4 (например, банка, контрагент и т.н.), които са дължни да идентифицират действителните собственици, се изисква да представят информация при установени несъответствия.

Промените ще бъдат отразени подробно и в дигиталното издание ЗМИП на практика