По-малко пари за кохезия и селско стопанство предвижда новия общоевропейски бюджет за периода 2021 – 2027 г., който днес беше анонсиран от Европейската комисия. Проектът отразява търсенето на компромис между съкращаването на разходите на ЕС поради излизането на Великобритания, един от големите нетни донори и необходимостта да се заделят повече средства за отбрана, както и за новите приоритети като наваксване на технологичното изоставане на Европа.

Основната новина в него е възможността да се спират европейските фондове за страни, които не осигуряват върховенство на закона. Мярката, която очевидно цели да дисциплинира страни като Полша и Унгария, не се посреща еднозначно.

От гледна точка на България съществените новости са очакваното преструктуриране на програмите, което ще доведе до ограничаване на безусловните плащания, особено преките плащания в земеделието. Комисията предлага редица мерки, с които да гарантира, че всяко евро ще донесе повече добавена стойност, а това означава, че акцентът ще падне на финансовите инструменти, за сметка на грантовете. Вероятно ще се увеличат средствата за програми, за които парите се разпределят в Брюксел, за сметка на националните средства.

Какво се предлага?

Проектът е на стойност 1,135 милиарда евро (поети задължения по цени от 2018 г.) за периода от 2021 г. до 2027 г., което се равнява на 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27. В сумата е включен Европейския фонд за развитие, насочен към държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Според комисията бюджетът е сравним с досегашната Многогодишна финансова рамка (МФР) с отчитане на инфлацията.

За да се компенсира Брекзит и финансирането на новите приоритети, се предлага увеличаване на вноските от 1 на 1.1% от Брутния национален доход. За България това означава над 100 млн. лева по цени от 2018 г., но предвид очакваното увеличене на БНД ръстът на вноската може да достигне 150 млн. лева в номинално отношение.

Това е по-малко като ефект от очакваното орязване на средствата за селскостопанска политика (бюджетът за селскостопанска политика е 39% от общия бюджет сега, а заедно с кохезионната политика – 70%).еврофондове

Именно в тази област се предлагат съкращения на разходите. Комисията предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено — и за двете политики с около 5 %, според представянето на комисията.Вицепремиерът Томислав Дончев обаче подчертава, че в номинално отношение средствата за кохезионна политика леко нарастват – от 371 на 373 млрд. евро, докато тези за земеделие намаляват от 411 на 371 млрд. евро.

Освен това тези политики ще бъдат актуализирани, което ще доведе до преразпределение на ресурси. Очаква се да бъдат ограничени плащанията за големите арендатори, нещо, което комисията се опита да направи и в настоящия програмен период със спорен успех (големите стопанства бяха изкуствено разделени).

Новите приоритети са научните изследвания и иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната ще допринесе за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност в бъдеще. Например бюджетът за програма „Еразъм+“ и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен. Увеличават се с 50% средствата по програмата за млади учени, иновации и изобретения „Хоризонт 2020“.

До 150 млрд. евро се увеличават средствата за отбрната и  защита на външните граници на Съюза, което включва и назнавачаване на хиляди нови служители на Фронтекс.

Комисията също така ще търси повече наднационални решения, например, по отношение на големи инфраструктурни проекти в дигиталната област. Дава се приоритет на финансовите инструменти за сметка на грантовете.

Предвиждат се мерки за опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест за бенефициентите въз основа на единен правилник. Комисията предлага броят на програмите да бъде намален с над една трета (от настоящите 58 на 37 в бъдеще), например чрез обединяване на разпокъсаните източници на финансиране в нови интегрирани програми и чрез радикално рационализиране на използването на финансовите инструменти, включително чрез фонда InvestEU.

Предложението на Комисията включва по-голяма гъвкавост във и между програмите, за да може да се реагира на кризи. Предлага се създаване на нов Резерв на Съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и за реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

Важна новост в предложения бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Комисията предлага нов механизъм (PDF) за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки. Чрез този механизъм ЕС може да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране при слабости в прилагането на принципите на правовата държава. Такова решение ще се предлага от Комисията и ще се приема от Съвета чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство. (При гласуване с обратно квалифицирано мнозинство предложението на Комисията се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да го отхвърли.)

Съществена част заемат инструментите, свързани със задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (еврозоната). През декември 2017 г. в рамките на пътната си карта за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз Комисията определи по какъв начин новите бюджетни инструменти могат да бъдат разработени в рамките на публичните финанси на ЕС, за да се подкрепи постигането на стабилна еврозона и доближаване към еврозоната. В новата многогодишна финансова рамка се предлагат два нови инструмента (PDF):

– Нова Програма за подкрепа на реформите, която — с общ бюджет от 25 милиарда евро — ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи, особено в контекста на европейския семестър. В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута.

– Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, която ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения. Тя ще започне да функционира под формата на заеми „бек-ту-бек“ от бюджета на ЕС на стойност до 30 млрд. евро, съчетани с финансова помощ за държавите членки, предназначена за покриване на разходите за лихви. Заемите ще осигурят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят. Това бе ключово предложение на френския президент Еманюел Макрон, който настояваше и за отделен бюджет на еврозоната.

Залагат се нови източници на финансиране за бюджета на ЕС, които също компенсират отчасти Брекзит. Комисията предлага тези приоритети да бъдат финансирани чрез комбинация от свежи пари (приблизително 80 %), преразпределения на средства и икономии (приблизително 20 %).

Въз основа на препоръките на Групата на високо равнище „Бъдещото финансиране на ЕС“ Комисията предлага съществуващото цялостно финансиране на системата на собствените ресурси да се модернизира и опрости, а източниците на приходи (PDF) за бюджета да се диверсифицират.

Комисията предлага да се опрости вноската на база ДДС и да се въведат нови източници на собствени ресурси:

– 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии;

– изискуема ставка от 3 %, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въведена постепенно, общата консолидирана данъчна основа се обсъжда в момента);

– национална вноска на база количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм).

Тези нови собствени ресурси ще представляват около 12 % от общия бюджет на ЕС и могат да осигурят до 22 милиарда евро годишно за финансиране на новите приоритети.

Оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС дава възможност да се промени сложната система от отстъпки. Комисията предлага да се премахнат всички отстъпки и да се намали от 20 % на 10 % сумата, която държавите членки задържат при събирането на митнически приходи (те са един от собствените ресурси) за бюджета на ЕС. За да се избегнат резките и драстични увеличения на вноските на някои държави членки, Комисията предлага съществуващите отстъпки да се премахнат постепенно в продължение на период от пет години.

Какво предстои?

Въз основа на днешните предложения Комисията ще представи през идните седмици подробни предложения за бъдещите секторни финансови програми Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС след това ще трябва да бъде прието от Съвета с единодушие, с одобрението на Европейския парламент. Целта е да се постигне споразумение преди изборите за Европейски парламент и срещата на върха на 9 май 2019 г. в Сибиу, Румъния.

Решението за ограничаване на еврофондовете за страни, които имат проблеми с върховенството на закона, обаче ще изисква квалифицирано мнозинство. По този начин се очаква да бъде преодоляна съпротивата на източноевропейските страни. България също изрази позиция, която е по-близка до тази на Полша и Унгария. Това може да бъде използвано като инструмент за политическо вмешателство и неравно третиране, коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Дебатите по МФР ще стартират още на 14 май, на заседанието на Съвета „Общи въпроси“. През юни ще се проведе голямо събитие, посветено на Кохезионната политика.

Българската позиция

Първоначалната позиция на България, изразена и чрез приоритетите на европредседателството бе, че е против орязване на фондовете за кохезия.

На брифинг вицепремиерът Томислав Дончев беше категоричен, че „значима промяна в обема финансиране за България не се очаква по никоя от ключовите политики“. Финансовият министър Владислав Горанов подчерта, че, от гледна точка на общия размер на бюджета, има номинално увеличение на общите разходи на ЕС, които за целия период са 1,134 трилиона евро.

„Все още е рано да се коментира къде е България сред тези числа, тъй като отделните пакети по държави не са разписани от Комисията. Със сигурност това, което започна да се прокрадва като първоначални анализи, не е съвсем точно и българският интерес е в достатъчна степен защитен“, заяви финансовият министър. Горанов твърди, че „най-общо като рамка нашата вноска расте, но тя не расте заради промяна в механизма, по който се формира европейският бюджет, тя расте заради това, че българският БВП расте, БНД също расте, а това е единственият фактор, поради който в следващите години ще очакваме промяна на вноската на България“.

По отношение на отделните разходни политики министър Горанов коментира, че е направен опит двата основни стълба на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика да бъдат съхранени, доколкото това е възможно в рамките на вкарването на нови политики в бюджета и при ситуацията на Брекзит. Според министъра все още е рано да се дават оценки в една или в друга посока, тъй като това е твърде начален етап на дебата по МФР.

За повече информация

– Модерен бюджет за Европейски съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава: Въпроси и отговори (2 май 2018 г.)

– Информационни документи и правни текстове (2 май 2018 г.):

o Съобщение, съдържащо приложение, в което се описва всяка програма

o Регламент за многогодишната финансова рамка (2 май 2018 г.)

o Регламент за изпълнението на бюджета в съответствие с принципите на правовата държава

o Междуинституционално споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление

o Решение за собствените ресурси, предложения за актове за изпълнение и свързан с тях работен документ на службите на Комисията

o Регламент, регламент за изпълнение, изменение на Регламент № 1553/89

o Окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от ДДС (Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета)

o Работен документ на службите на Комисията относно прегледа на разходите

– Основна информация, свързана с бюджета на ЕС за бъдещето — многогодишна финансова рамка (2021—2027 г.)

Съобщение и информационни документи (съобщение за медиите, 14 февруари 2018 г.)

– Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС (28 юни 2017 г.)