МФ

Загадката с нарасналите внезапно приходи на бюджета през април се заплете. Отчетеният от МФ излишък през април не е довел до ръст на фискалния резерв. Междувременно НАП публикува съобщение, според което приходите, администрирани от приходната агенция, са нараснали с 914 млн. лева, което е по-малко от нарастването, отчетено от МФ.

На 29 април МФ публикува предварителни данни за изпълнение на бюджета за първите четири месеца, от които стана ясно, че за периода е налице излишък от 115 млн. лева. Само през април (като се сравни с данните за март) имаме излишък от 735 млн. лева.

Само че фискалният резерв в БНБ намалява от 7.27 млрд. лева към 31 март на 7.21 млрд. лева към 21 април (Освен това около 500 млн. лева са в търговските банки). Като се има предвид, че бюджетът е на касова основа, то намалението на фискалния резерв въпреки излишъка буди въпроси. При равни други условия – ако не е теглен или погасяван дълг, ако не е увеличаван капиталът на държавни дружества и пр., този излишък би следвало да е довел да увеличение на фискалния резерв в подобен размер.

Какви са възможните обяснения? Или предварителните данни за изпълнение на бюджета са много предварителни, или е имало операции „под черта“ със знак минус (такива, които не са свързани с бюджетни разходи). Такива операции може да са погашения по държавни заеми (за разлика от ДЦК информация за техните падежи не се публикува на сайта на МФ) или плащания от фондовете, които са част от фискалния резерв, но имат своя логика (такъв е например, фонд Сигурност на енергийната система). Едно възможно обяснение е свързано със сметката за разходите по строителството на АМ Хемус. Възможно е правителството да се е разплатило наведнъж със строителите. Но това са само хипотези. Отправихме запитване към МФ.

Обявени нови данни на НАП към 28 април засилиха мистерията. МФ засега е представило данни за данъчните приходи само до март, а за април разполагаме само с едно число за данъчните и неданъчни приходи (виж тук). От тези данни на МФ стана ясно, че данъчните и неданъчни приходи (например, такси) са се увеличили с 1.64 млн. лева през януари-април 2021 г., като се елиминира ефектът от концесията на Летище София.
Според НАП обаче данъчните приходи за първите четири месеца са възлезли на 8.8 млрд, а ръстът им е с 914 млн. спрямо същия период на 2020 г. Трябва да се уточни, че НАП не събира всички данъчни приходи в държавния бюджет. Отговорността за акцизите, митата и ДДС при внос е на Агенция Митници. Приходите, администрирани от АМ, отчитат спад през първото тримесечие на 2021 г., в размер на 172 млн. лева (на база данните на МФ) и едва ли към април този спад е превърнат в голям ръст. Ако се върнем към приходите, събирани от НАП, постъпленията  от преки данъци, ДДС от сделки в страната и други данъци са се увеличили с 353 млн. лева през първото тримесечие. (НАП не събира и местните данъци, които отбелязват ръст през първото тримесечие.)

Следователно, две трети от отбелязаното нарастване на приходите, отчетено от НАП, се е случило само през април. Вероятно данните на НАП и МФ не са съпоставими – това се вижда ясно при корпоративните данъци в таблицата; също така не е ясно как се отчитат приходите от допълнително пенсионно осигуряване (обикновено има забавяне в превеждането на вноските към Сребърния фонд, УПФ и ППФ). Но за съжаление, НАП не представя числа към същата дата на предходната година. Ако се сравнят данните за 2020 г. (на МФ) и данните към 2021 г. (на НАП), прави впечатление, че единствено постъпленията от ДДС  в страната и приходите от вноски за ДОО нарастват. Това може да се дължи на факта, че данните на НАП не включват последния работен ден за април, когато изтичаха срокове по чл. 50 и чл. 55 на ЗДДФЛ.

Въпреки тези разминавания разликата между 914 млн. лева ръст на данъчните приходи в НАП и 1.6 млрд. лева ръст на данъчните и неданъчни приходи според МФ е твърде голяма. (Особено като се има предвид, че АМ едва ли е допринесла за ръста на общите приходи.) Това означава, че ръстът при неданъчните приходи трябва да е поне 700-00 млн. лева, какъвто мащаб не се предполага от данните към март и е възможно само за сметка на голям транш от ЕС. Разликите в дните и в методологията на отчитане не могат да обяснят толкова сериозно разминаване. Каква е истината, ще стане ясно в края на май, когато вероятно ще знаем повече за истинското състояние на бюджета.

Данни на МФ и НАП за данъчните и неданъчни приходи  към март и април 2021 г.

март.20 март.21 4.2020 – МФ 4.2021 – НАП
Приходи на АМ 2388.1 2216.5
ДДС внос 1012.9 952.4
акцизи 1320.6 1205.7
мита 54.6 58.4
НАП 5940.5 6293.1
ДДС в страната 1928 2174.4 2450.6 2800
ДДФЛ 997.8 1115.1 1426.7 1300
корпоративен 305.2 143.6 594.1 490
ДОО 1914 2039.4 2562.9 2727
здравни 735.2 788.4 983.7 942
други данъци 60.3 32.2 99.3
Общини – данъчни 252 320.9
Неданъчни приходи ДБ 608 681.6
Неданъчни приходи други 954 1132.5

Данните са от месечния бюлетин за изпълнение на бюджета, с изключение на данните към април 2021 г., които са на НАП

–––––-
Съобщение на НАП

Близо 8,8 милиарда лева са постъпленията в Националната агенция за приходите към 28 април 2021 година, което е с над 914 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, сочат данните на НАП. В края на април 2020 година данъчните приходи възлизат на 7,9 млрд. лв.
Рекордните постъпления от данъци и осигурителни вноски се случват в условия на продължаваща пандемична обстановка и при отложено за юни 2021 г. (вместо до края на март) внасяне на корпоративния данък, поясняват от приходната агенция. Към 28 април 2021 г. приходите са над 1,3 млрд. лв. данък върху доходите на физическите лица, 490 млн. лв. корпоративни данъци и 2,8 млрд. лв. ДДС.
Общият размер на приходите от осигурителни вноски за периода е 3,7 млрд. лв., като от тях 2,2 млрд. лв. са за държавно обществено осигуряване, 942 млн. лв. – за здравноосигурителни вноски и 527 млн. лв. – за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Най-висок е ръстът на постъпленията при данъците върху доходите на физическите лица – над 12 %, следван от данъка върху добавената стойност – над 10 %. Намаление с около 7% заради законови промени има при корпоративния данък, но се очаква то да бъде напълно компенсирано до края на юни, когато е новият срок за внасяне на този вид данък. Приходите от осигурителни вноски растат стабилно с около 8 на сто спрямо същия период на миналата година, допълват от НАП.