данъци

Остават броени часове за съобразяване с изменените изисквания на Наредба Н-18 за отчитане на продажбите на търговските обекти. Това засяга и лицата, които използват софтуер, но трябва да преценят дали той е СУПТО или не е и тогава трябва да сменят касовите си апарати.

Новият текст на наредбата бе публикуван едва на 29 март в Държавен вестник. Той не решава голяма част от проблемите, тъй като НАП отхвърли повечето предложение с аргумента, че ще има последващи изменения след като бъде променен Законът за ДДС. Проект за промени в Закона за ДДС обаче не е представен от никое от лицата (включително народни представители), които имат право на законодателна инициатива.

БСК, която изигра роля за отлагане на сроковете, не получи обещаните промени в наредбата в договорените с правителството шест направления: картови плащания и електронни платежни системи; електронни фискални бележки;електронни системи с фискална памет – ЕСФП; дублираща функционалност; незаконосъобразни текстове, свръхрегулация и контрол за достъп до данни, събирани по наредба Н-18; оперативни въпроси, вкл. запечатване на обекти.

Бизнес организацията заяви, че разходите на бизнеса за постигане на съответствие са пет пъти по-високи от оценките на правителството:

За съжаление, партньорското поведение от страна на бизнеса не беше оценено от страна на НАП и към настоящия момент:

Липсва разбиране от страна на НАП за работа по посочените по-горе шест стратегически направления за промени в Наредба Н-18, респективно – не са създадени съответните работни групи и практически не се работи в посока на каквито и да било промени. Не се реализира постигнатият ангажимент в срока до 30 септември т.г. да бъдат решени същностните различия. Удължаването на част от сроковете по Наредбата, без това да е придружено с промени по същество, само отлага хаоса с няколко месеца! Това по никакъв начин не кореспондира с декларираната от страна на НАП и МФ пред Вас готовност за диалог.
Бяха възприети незначителни и малобройни предложения на бизнеса, без съществен принос към преодоляването на глобалните дефекти в Наредбата;
Въпреки многократните ни настоявания, протоколите от проведените срещи с отделните организации не са публични и няма достъп до тях;
Продължаваме да очакваме отговор на над 60 наши предложения, официално представени в хода на общественото обсъждане и публикувани на сайта за обществени консултации.

Ето най-важното от последните промени в наредбата:

Както вече е известно, срокът за смяна на касовите апарати и фискални принтери за лицата, които използват СУПТО, се удължава до 30 септември.

Удължава се срокът за деклариране на електронни магазини (до 29 юни) и те ще подават по-малко данни.

Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка от 30 септември. Те трябва да сменят своите ЕСФП до 30 юни.

Урежда се възможността за издаване на електронен фискален бон – само за електронните магазини.

Урежда се възможността за издаване на бележки от кочан при нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на СУПТО, което се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера.

Софтуерите, обслужващи само продажбите, реимбурсирани от НЗОК и чрез които не се управляват други продажби могат да отговарят само на част от изискванията, предвидени в наредбата. Ползвателите на софтуера се освобождават от задължението да подават н НАП информация за него. Промяната засяга най-често малки аптеки в отдалечени населени места и неголеми медицински практики.
Личните данни и данните за медицинското състояние на лицата, обработвани в СУПТО няма да се експортират и предоставят на органите на НАП

Когато е издадена фактура или дебитно известие, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие. (Вижте и това съдебно решение във връзка с глоба за вписване на стокова група, а не стока във фискален бон)

Вписва се и секундата на въвеждане в експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Секундите ще се вписват във фискалните бонове на новите устройства. Но в преходните разпоредби се добавя, че одобрените до влизането в сила на сегашните промени фискални устройства се допуска да поддържат формат за часа без секунди.
Също така СУПТО, одобрени преди влизането в сила на сегашните нови изисквания към СУПТО, запазват одобрението си.

Няма да се изисква достъп до бекъпа, ако създаваната чрез СУПТО информация се съхранява в текущата база данни.

До септември, когато ще влязат в сила изискванията за СУПТО, предстоят нови промени. Надеждата на бизнеса е те да изяснят постоянно повтарящият се въпрос за това дали софтуер, който не следи стокови наличности, но поддържа база данни (например, със сумарен оборот и контрагенти), е СУПТО, да отговори на множеството въпроси във връзка с плащания с банкови карти и PayPal, да изясни кога се генерира уникален номер на продажби в различните хипотези и да изясни какво е търговски обект в различни хипотези, както и териториалния обхват на наредбата.

Вместо обобщение: Ако на 1 април, при плащания в брой или с банкова карта не се издава фискален бон с QR код, то причината за това може да е:

  • фирмата не е регистрирана по Закона за ДДС;
  • фирмата използва СУПТО;
  • фирмата използа ИАСУТД (големите хипермаркети, които издават системен бон);
  • става дума за дейности, при които изобщо не се издава касов бон съгласно чл. 4 – продажба на вестници, билети, карти, собствена земеделска продукция и др.

За много фирми, които не са успели да подменят касовия си апарат, изглежда изкушаващо да заявят, че използват СУПТО. НАП обаче заяви, че ще иска доказателства за това, което може да роди интересни казуси, предвид неяснотите по въпроса и очакваните промени.


Актуализирани срокове по наредбата
31.03.2019 г. – Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

29.06.2019 г. – Собствениците и ползвателите на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

30.06.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

1. Всички търговци – независимо дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

31.12.2019 г. – Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата


Междувременно НАП публикува нови примери и нови отговори на въпроси в рубриката си за касовите апарати. Някои от тях са твърде специфични, други повтарят вече известното, а все още има неотговорени въпроси, които са поставени още през ноември.

Най-важното от новите разяснения:

По въпроса за СУПТО.
Този въпрос е от първостепенна важност, тъй като неизползването на СУПТО означава, че трябва да се приведе в съответствие касовия апарат.

1. СУПТО в бекофис, който не е търговският обект: „Ако складовият/счетоводният софтуер се използва в търговския обект, в който се извършват продажбите и в който е въведено в експлоатация ФУ, и в този софтуер се въвежда, обработва и съхранява в база данни информация за количество, вид и продажна цена на продадените стоки, то този софтуер е СУПТО и той трябва да е свързан с ФУ и да го управлява.“
2. СУПТО в офис на счетоводната къща, до който онлайн имат достъп клиентите (тук не се споменава търговски обект): „1) Софтуерът трябва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., тъй като се ползва от лица (клиенти на счетоводната къща), за които е налице задължение за издаване на ФБ съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата.
2) … ползването на софтуера е услуга (тип SaaS), която счетоводната къща предоставя на клиентите си. Декларацията за софтуера следва да бъде подадена от неговия производител, като счетоводната къща следва да прецени дали се явява такъв.“
3. Следене на продажбите в таблица в Еxcel (във въпроса се споменава и отделен софтуер за издаване на фактури, но той не се коментира в отговора) „В случай че основата на Microsoft Excel е създаден приложен софтуер, притежаващ посочените в отговора на Въпрос № 1 характеристики (тоест автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане), той се явява СУПТО и следва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. “

Платежен посредник, лицензиран от БНБ:
Този въпрос е коментиран многократно поради разминаване на чл. 3 от наредбата и закона за платежните инструменти и платежните услуги, както и поради противоречива практика на НАП (виж тук)
В отговор на въпрос за услуга споделено пътуване, която се плаща през мобилно приложение чрез платежна институция, лицензирана от БНБ, НАП заявява:
„Задължението е налице и при плащане, извършено с дебитна или кредитна карта, без значение дали същото е извършено чрез физически ПОС терминал или чрез виртуално терминално устройство ПОС…
За регистриране и отчитане на продажбата на тези услуги следва да се разгледа начинът на заплащането им от страна на клиента. В конкретния случай и за двете предоставяни от дружеството услуги, фактът, че се използва платежна институция е неотносим към регистрирането и отчитането на продажбите, тъй като клиентът плаща чрез дебитна или кредитна карта, а не се извършва по някои от посочените като освободени начини, изброени в чл. 3, ал. 1 от наредбата.
С оглед изложеното и предвид това, че плащането се извършва чрез дебитни или кредитни карти, при предоставянето на съответните услуги (услугата по краткосрочно отдаване под наем на електромобили и зареждане на електромобил от зарядна станция) за „……….“ АД е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите им чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство“

Тоест, НАП не приема, че лицензът за платежна институция позволява да се избегне отчитане с ФУ, в случаите, когато се плаща с карта. Но лицензът има значение, когато се плаща с ППП (въпреки че на място в офиса на куриерската фирма клиентът може да е платил с карта.)
––
Вижте още:
Рубриката с разяснения за касовите апарати и СУПТО – https://nap.bg/page?id=744

Софтуер за проверка на възможността за доработване на касовия апарат за дистанционна връзка с НАП – http://nraapp02.nra.bg/fdlookup/