Менда Стоянова

Европейската комисия отвори наказателна процедура срещу България с изпращането на уведомително писмо, за да обърне внимание на неточно транспониране на директивата срещу избягване на данъци, по-конкретно в частта за контролираните чуждестранни компании.

Правилата за предотвратяване на избягването на данъчни задължения позволяват на държава от ЕС, където се намира дружеството майка, да облага не само печалбите на това дружество, но и на неговите дъщерни фирми, които не плащат корпоративен данък в юрисдикцията по пребиваване, уточнява комисията, цитирана от БТА. Действащото законодателство включва неправомерно освобождаване за дъщерни дружества (известни също като контролирани чуждестранни компании), които са обект на “алтернативни форми на данъчно облагане”.

Подобно освобождаване не е разрешено от европейските правила, отбелязва ЕК. Според комисията неправомерното освобождаване на дъщерни дружества, които са обект на “алтернативни форми на данъчно облагане”, представлява нарушение.

Решението е част от редовния пакет с наказателни процедури във връзка с прегледа на законодателството. Поради неговата сложност то бе отразено доста превратно в медиите. Всъщност става дума за изменение в ЗКПО от 2018 г., с които се въвеждат изискванията на първата директива срещу избягване на данъци, по-известна като ATAD.

Спорният текст се намира в чл. 47в, ал. 4 от ЗКПО, който се отнася до облагането на контролираните чуждестранни дружества – това обикновено са дружества, регистрирани в офшорни зони или място на стопанска дейност, чрез които се акумулират значителни приходи. В настоящата си редакция тази алиния изключва специалните правила за облагане на доходите на такива компании, ако:
1. данъчното задължено лице се облага за дейността си или за част от нея по реда на част пета от този закон, а това за лицата, които плащат данъци за хазартна дейност или данък върху дейността по опериране на кораби;
2. контролираното чуждестранно дружество е:
а) чуждестранно образувание и за дейността си в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, или в друга държава се облага с алтернативни форми на облагане;
б) място на стопанска дейност в чужбина, което за дейността си се облага с алтернативни форми на облагане.

Историята на този текст е любопитна. Той отсъства в първоначалния проект за промени в ЗКПО, представен от МФ, но в хода на общественото обсъждене изменение в подобен смисъл е поискано от КРИБ и прието без дебати. Така през 2019 г. се прилага текст, който напълно изключва облагане на контролираните чуждестранни компании, в които няма корпоративен данък. Тоест излича, че директивата се прилага само от контролирани чуждестрани дружества, регистрирани в страни с нисък данък, но не и от тези, които са в държави като Бахамите, където изобщо няма корпоративен данък. Вероятно неслучайно дори не е включено условието, предложено от КРИБ да бъдат изключени само офшорните дружества, които са обложени с алтернативен данък в съответната държава.

Тогава на тази скандална поправка обърна внимание данъчният експерт Иван Антонов в статия за ТИТА. В статията на Антонов дори е посочена справка за това контролирни дружества в кои държави ще могат да се възползват от изключението – например ОАЕ.

През 2019 г. е предложен нов проект за изменение на ЗКПО, с който наред с другото се въвеждат и останалите мерки срещу агресивното данъчно планиране , отнасящо се до хибридните несъотстветствия (ATAD 2). Преди второто четене е предложено допълнение от Менда Стоянова и група народни представители, с което разпоредбата придобива вида, предложен от КРИБ и изключва хазартните компании и собствениците на кораби, както и платците на алтернативен данък в чужбина.

Интересно е да се знае за кого точно са били пригодени изключенията от 2019 г.