Предварителните резултати от изборите на 4 април предполагат малки шансове за съставяване стабилно правителство. Вероятността от предсрочни избори е много висока. Въпреки това избирателите дадоха ясен мандат за промяна и на практика отрязаха пътя на Бойко Борисов към властта. Тя няма да стане отведнъж, а чрез поредица от избори. Затова всеки ход на основните политически сили през следващите дни и седмици е важен. При толкова разпокъсан парламент и разделено общество, една грешна стъпка може да наклони везните.

Моментът е, без преувеличение, исторически. На 4 април приключи не само 11-годишното управление на Бойко Борисов, но и един период на сравнително добра икономическа конюнктура, която страната не използва по най-добрия начин. Пандемията и започналото преструктуриране на глобалната икономика (включително, но не само заради Зеления преход) са изпитание дори за политически лидери с повече компетентност от г-н Борисов. Върху раменете на претендентите да го наследят ляга тежка отговорност, а все още не знаем дали те ще се окажат на висотата на момента.

В такава ситуация шансовете за съставяване на каквото и да е правителство не са големи, включително поради дълбоките разногласия в рамките на което и да е потенциално математическо мнозинство. Теоретично г-н Борисов би могъл да привлече на своя страна БСП и ДПС, но това трудно ще бъде прието от избирателите им. Партиите, които подкрепиха протестите, не формират мнозинство, а разногласията помежду им не са пренебрежими. Експертните правителства имат нерадостна история у нас. Такъв вариант пак изисква  предварително съгласие по приоритети. Но среднощният призив на объркания премиер за съгласие едва ли ще бъде чут. Лишена от контрола върху изборния процес, администрацията и медиите, ПП ГЕРБ (с или без Борисов) няма да бъде отново първа сила и може да последва съдбата на НДСВ. Борисов едва ли има бъдеще в политиката, но останалите в ГЕРБ ще се опитат да запазят полученото, дори ще се дистанцират от него. Очаквайте седмици на компромати и опити за разцепване на парламентарни групи. Да не забравяме също, че ГЕРБ контролира втория ешалон. За партии като Има такъв народ и ДБ, които опровергаха прогнозите, стои изкушението да вървят бързо към нови избори. Властта се търкаля в краката им, но как да я вземат едновременно?

В краткосрочен план развръзката ще зависи от действията на президента Румен Радев и лидера на ИТН Слави Трифонов. Това обаче ще е временна развръзка. В по-дългосрочен план могат да натежат решенията на тримата лидери на коалицията Демократична България и на ръководството на БСП, която напоследък се олицетворява еднолично от лидера Корнелия Нинова.

Ако най-реалистичният вариант е временно или служебно правителство да подготви нови избори, то действията на партиите в 45-ото НС ще определят оценките на избирателите към тях. Това важи, разбира се, в най-голяма степен за дебютантите, около които има много неизвестни. Дотук ставаше дума главно за интересите на партиите, но интересите на техните избиратели са по-важни. Тези интереси изискват от новите депутати да намерят решения на редица неотложни въпроси. На първо място, това е промяната на Изборния кодекс, който доведе до опашки, неуредици и лишаване на хора от право на глас. Промяната на съдебната система и електронизацията на управлението също са важни, но не е реалистично да станат бързо. Стоят още няколко критични въпроса, които в по-малка или по-голяма степен могат да намерят решение и без да е съставено редовно правителство.

Ревизия на управлението на ГЕРБ

Налице са широки обществени очаквания, но се боя, че на този етап те са нереалистични. Ако парламентът започне работа, поставяйки задачата за пълна ревизия на първи план, той ще загуби време, с каквото няма да разполага. Обикновено такива проверки се извършват от анкетни комисии и отнемат месеци. Това не означава, че корупцията и лошото управление трябва да останат без последици. Но по-реалистично е да се определят приоритетни сфери. Това са областите, през които които изтича най-голям публичен ресурс и в които е необходима спешна намеса. Повечето от тези непрозрачни проекти са известни и добрата новина е, че сякаш лесно може да се постигне консенсус, след като и БСП поискаха ревизия на проекти като АМ „Хемус“ от Сметната палата. Резултатите от нея ще станат известни на 30 април. Необходимо да се проверят още разходите за Covid-19, както и разходите във връзка с КТБ след фалита й, както и операциите на ББР (това не е окончателен списък). За целта следва да се използват съществуващите институции като Сметната палата и АДФИ и да се търси повече ефективност чрез промяна на правилата за одит и контрол над изразходването на публични средства, вместо депутатите да се занимават с разследване на Борисов.

Управление на пандемията

Това е спешна задача, но правителство – редовно или служебно, ще има най-рано през май. Парламентът може да окаже въздействие чрез парламентарния контрол, както и чрез промени в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Към момента правителството има пълна свобода да налага („на коляно“) ограничителни мерки и да определя икономическите мерки, включително компенсациите за затворени бизнеси. Тези мерки не работят добре. Една от възможностите е правилата за тях, включително критерии, обхват, срокове, да се включат в закона.

План за възстановяване и устойчивост

Срокът за представяне на Плана за възстановяване и устойчивост пред ЕК е в края на април. Наложително е да се поиска отлагане на срока от ЕК предвид необичайните обстоятелства. Предложението, което действащото правителство представи, се нуждае от промяна, тъй като част от предвидените проекти няма да донесат желаната модернизация на икономиката.  Отново промяната трябва да стане чрез публичен натиск. Една от първите задачи на новия парламент – може би веднага след приемане на правилника, ще бъде да проведе изслушване по темата.

План за приемане на еврото

Проектът на Националния план за приемане на еврото трябва да бъде готов до 30 юни. От него ще зависят въпроси като периода, в който левът и еврото ще циркулират паралелно, евентуален краен срок за обмяна на левове, адаптирането на информационните системи, необходими промени в законодателството, информационна кампания и много други въпроси.

Освен това трябва да продължи изпълнението на ангажиментите на страната, приети при присъединяване към ERM. Специално внимание трябва да се обърне на управлението на държавните предприятия. Това е важен приоритет не само от гледна точка на предварителните изисквания във връзка с приемането на България в еврозоната, а и от гледна точка на националния интерес. Управлението на държавни предприятия като БЕХ, БДЖ, ДКК, „Автомагистрали“ се нуждае от спешна промяна. В момента текат конкурсите за подмяна на съветите на повечето от тези дружества. Агенцията за публични предприятия (бившата агенция по приватизация) не дава признаци, че е готова за нещо повече от формално изпълнение на изискванията на закона.

Актуализация на бюджета

Реалният дефицит на бюджета през първото тримесечие е над 1 млрд. лева (като се отчете, че ваксините и мярката 60/40 се плащат „под черта“). Това е силно обезпокоително, дори без да отчитаме факта, че правителството би трябвало да е приложило и буфера от 5%. Заради предизборното харчане, ще се наложи актуализация на бюджета най-късно през есента. Вероятно е по-добре тя да се изтегли по-рано, за да може да се направят и нужните промени в Закона за публични финанси, които да ограничат възможностите за паралелен бюджет.