НАП

Над 16 милиарда лева е дължимият към държавата ДДС от 2000 г. досега, обяви Гражданско сдружение БОЕЦ от Видин. Оказа се обаче, че несъбраният ДДС е 5.8 млрд. лева и повечето от сумата е безнадеждна.

Организацията бе отправила запитване по Закона за достъп до обществена информация до НАП и обяви получения отговор на пресконференция. Той бе широко отразен, както от медиите, така и от политици от опозицията. Всъщност данните не представляват кой знае каква новост, тъй като информация е достъпна в годишните доклади на НАП (но само до 2015 г.)

На извънредна пресконференция НАП внесе някои разяснения, но все пак остават неясноти.

В запитването на БОЕЦ въпросите са формулирани кратко и по-ясно, отколкото последвалата интерпретация предполага. Техните питания са следните:

  • Какъв е общият размер на несъбран ДДС, установен с влезли в сила ревизионни актове за периода от 2000 до 2017 г.? Какъв е размерът на несъбрания ДДС по години?
    Какъв е е общият размер на установения с ревизионни актове на НАП дължим ДДС за същия период?

НАП посочва две числа в отговор, както и справка по години. (Вижте повече във FROGNEWS, който отразява много подробно случая).
Несъбраният ДДС по влезли в сила ревизионни актове е 5.8 млрд. лева, като от справката по години прави впечатление високият размер от 2011 г. От тези 5.8 млрд. лева, почти 5.4 млрд. лева са несъбираеми или трудно събираеми, тъй като се формират от търговци, които нямат имущество или са свръхзадължени.

Установеният дължим ДДС за същия период е 16.2 млрд. лева. Това прави средно по 900 млн. лева на година, установени с ревизии. Средно по 300 млн. лв. годишно е несъраният ДДС. Не можем да кажем обаче със сигурност дали разликата не идва от погасени по давност суми (виж по-нататък).

Откъде се взема разликата между 16 и 6 млрд. лева

Пресконференцията на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова потвърди нашето предположение, че установеният ДДС за 16 млрд. лв. е този, който е разкрит при ревизиите, а несъбраният ДДС от почти 6 млрд. лева включва само непогасените задължения.

Не стана ясно откъде идва разликата от 10 млрд. лева. Логично е да се предположи, че търговците са платили по-голямата част от установените задължения при ревизиите. Но разликата може да се дължи и на отписване по давност или поради фалит на търговеца. В запитването и отговора не се посочва дали 5.8 млрд. лева са дължими към момента и включени ли са погасените по давност задължения (знае се, че НАП води като дължими и задължения с изтекла давност, ако няма изрично искане за отписване).

Едно обяснение за големите неплатени задължения може да включва дублиране на суми в ДДС-веригите (но едва ли в такива размери). Ако например, в една верига има 5 търговеца, НАП си търси парите от всички. НАП пояснява в отговора си, че ревизиите в случаите на търговци, замесени в данъчни измами се правят с ясното съзнание, че данъкът няма да бъде събран. Това е искане на прокуратурата, за да може да се търси наказателна отговорност за данъчни измами. Когато фирма, замесена в ДДС верига, няма имущество, НАП търси сумата от нейния управител, но често той също е малоимотен. Добре е да се изясни дали има дублиране в случаите, когато НАП прилага законовите възможности да търси задължения от ДДС от други лица (солидарна отговорност).

При всички положения тези 5.8 млрд. лева са значителна сума и е нужна повече информация за нея (дали става дума само за лица, замесени в ДДС измами). Нужен е и подробен анализ за ефективността на законодателните мерки срещу ДДС измамите. В момента това е неясно.

На пресконференцията на НАП на 22 март бе съобщено само, че от ревизии за установяване на солидарна отговорност на управителя и други лица за задължения на дружеството през миналата година са установени допълнителни 217 млн. лв. ДДС.

Това не са всички укрити данъци

Следва да се има предвид, че в запитването на БОЕЦ става дума само за ДДС и само за суми, установени с ревизионни производства (но не за просрочени задължения за данъци и осигуровки, които са декларирани доброволно). Това може да означава, че НАП има да събира още милиарди освен посочените.

Просрочените задължения не са укрити, но несъбирането им също нанася вреди на хазната.

Също така запитването не дава точна представа за размера на скритата икономика и укритите данъци. Въпросните 16 млрд. лева може да включват укрити данъци, но може да включват и суми, които са пропуснати в декларациите, поради неточно тълкуване на законите (например, неначислен ДДС върху безвъзмездна доставка или пропуснато самоначисляване на ДДС). Каква част от общо укритите данъци са тези 16 млрд. лева също не е ясно.

Представа за размера на натрупаните задължения към НАП дават годишните доклади на приходната агенция.

Така например, през 2011 г. просрочените задължения към НАП са били 16 799 млн. лева (използваният в доклада термин е Салдо). А през 2016 г. откогато е последният доклад, непогасените в срок задължения за данъци, осигурителни вноски и глоби са 5 156 млрд. лева.

Освен това през 2011 г. НАП отчита над 3 млрд. лева допълнителни приходи (не само от ДДС), установени чрез ревизии, а през 2016 г. сумата е допълнително разкритите задължения е 1.8 млрд. лева. Ако предположим, че половината от установените допълнително суми са от ДДС, то се получават приблизително колкото е средногодишния размер на установените с ревизионни актове задължения за 18-годишния период.

С годините обемът информация, който НАП предоставя с докладите си, е намалял, което също допринася за неяснотите.

НАП

Източник: НАП

Що се отнася до укрития ДДС, най-точният показател е т. нар. ДДС дупка (VAT Gap), която измерва разликата между очаквания и събрания ДДС. Тя е била най-ниска през 2013 г., а по последни данни е над 2 млрд. лева или 21% от приходите от ДДС. В страни като Германия този процент е около 10 на сто, но пък в Румъния е 37%.

***

Числата, които се коментират обаче, нямат нищо общо с подозираното голямо източване на ДДС, особено с това, което се извършва под предполагаем политически чадър. Защото в отговора до БОЕЦ се говори за суми, установени с ревизии.

Всичко тези уточнения и настояването за уточняване на сумите може да изглеждат дребнави на фона на голямото източване, в което публиката е убедена. Но претенцията ни за по-ефективни мерки би била по-обоснована, ако знаехме точно за какви пари и какви схеми става дума. На тази база би могло да се  направи едно задълбочено обсъждане и да се открият пролуките в закона.

Боя се, че след двете пресконференции неяснотите не намаляха, а пролуките в законите ще останат на мястото си. Вместо това се създава обществена истерия, която вероятно ще накара НАП да отчете дейност чрез нови извънредни мерки. А тя има безграничен потенциал за подобна защитна реакция. За съжаление, опитът да се спрат измамите често е за сметка на легалния бизнес и за сметка на основни правни принципи, какъвто бе случаят със спомената разширена солидарна отговорност за задължения на фирмите или с поисканата подмяна на касови апарати.

Текстът е актуализиран.