МФ

Правителството е увеличило разходите през първото тримесечие с 2.3 млрд. лева или над 24% в сравнение със същия период на миналата година, сочат предварителни данни на МФ. Голяма част от допълнителните разходи и формираният дефицит не са свързани с пандемията от COVID-19. Расте вероятността от актуализация на бюджета през лятото.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 870 млн. лв., което е 22,6 % от годишния разчет, съобщи МФ. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 551 млн. лева  или 20.4% от планираните. Според МФ принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други, пише в краткото съобщение на МФ.

Това обаче не съответства напълно на истината. Преди всичко плащанията по мярката 60/40 през първото тримесечие не са разход на бюджета за 2021 г. Това е така, къй като изплатените през януари-март 2021 г. 350 млн. лева са от сметка за чужди средства („под черта“), по която бяха прехвърлени неизразходваните средства от 2020 г. на основание ПМС 400. Плащанията за ваксини с много голяма сигурност също са под черта, тъй като средствата бяха заделени по друга сметка за чужди средства (в бюджета за 2021 г. са предвидени още 75 млн. лева за ваксини, но едва ли правителството е стигнало дотам предвид бавните доставки).

От другите мерки – „80/20“, „Запази ме“, „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП (НАП) и помощ за родители, през първото тримесечие са изразходвани (сумите, изплатени към 31 март минус тези към 31 декември)  малко над 300 млн. лева. Други близо 20 млн. лева са от надплащането по мярката за най-малките фирми („от 3 до 10“).

Би следвало да се отчетат и разходите на здравната система и ведомствата във връзка с COVID-19. В бюджета за 2021 г. общо за 12-те месеца са заложени 749 млн. лева за месечна добавка към възнагражденията на лекарите, допълнителни възнаграждение за персонала на първа линия осигуряване на финансиране от НЗОК за болниците, осигуряване на лични предпазни средства, субсидии и капиталови трансфери за болници, както и за дистанционно обучение в училищата, други разходи за предпазни средства в администрацията. За три месеца не би трябвало да са похарчили повече от половината от тази сума – примерно 375 млн. лева.

Допълнителните плащания за пенсии са: 318 млн. лева (трансфери за изплащане на добавката от 50 лева през първото тримесечие) плюс допълнителни разходи за увеличаване на минималната пенсия до 300 лева от 1 януари (1/4 от 474 млн. лева, заложени за цялата година) – общо 437 млн. лева.

От наличната информация можем да заключим, че мерките, свързани с Covid-19 и увеличението на пенсиите, обясняват само половината от нарасналите разходи. При това положение на какво се дължи другата половина от увеличението – или над 1.1 млрд. лева? Една очевидна причина са повишените заплати на служители. Средномесечното увеличение на разходите на персонал по държавния бюджет е 80 млн. лева (за три месеца около 240 млн. лева). Към това трябва да се добави и увеличението на учителските заплати. Но въпреки остават необяснени поне 700 млн. лева. В голямата си част това са парите, които правителството разпредели в извънреден порядък за общини, епархии, големи и малки проекти, за да си осигури предизборен комфорт.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 213 млн. лв. (23,6 % от годишния разчет), съобщава още МФ. Съпоставени със същия период на предходата година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 365,8 млн. лв. (3,6 %). Съдейки по данните към 28 февруари, този ръст вероятно се дължи на постъпления от ЕС. Според МФ влияние са оказали промените в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на данъка (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в първоначалния срок – 31.03.2020 година. Приходите от корпоративен данък едва ли ще донесат изненада. Към февруари те са едва 43 млн. лева при 96 млн. лева към същата дата миналата година. Действително към 30 март 2020 г. приходите достигнаха 305 млн. лева (съответно 1009 млрд. лева към 30 юни 2020 г., когато бе крайният срок за внасяне на данъците върху печалбата за 2019 г.) Но 2020 г. бе по-тежка за бизнеса от 2019 г., а МФ заложи в бюджета увеличение на приходите от корпоративен данък в сравнение с актуализирания бюджет за 2020 г.

МФ не дава повече информация в предварителния отчет за март. От данните за февруари обаче се вижда намаление на данъчните и неданъчни приходи за двата месеца (със 169,5 млн. лв.), което се дължи главно на постъпления от ЕС, докато данъчните приходи намаляват по-слабо. Увеличават се обаче приходите от данък върху доходите от трудови отношения (основно заради бюджетните заплати) и има символичен ръст при ДДС.

Данните към 28 февруари, които са по-подробни, показват малък излишък  в размер на 24,3 млн. лв., докато месец по-късно вече е налице дефицит от 656,5 млн. лв. за тримесечието. Така само за месец март е формиран дефицит от 680 млн. лева. През първото тримесечие на миналата година имаше излишък в размер над 1.4 млрд. лева. С това темпо планираният за цялата година дефицит ще бъде достигнат най-късно през есента.